Къщата музей пази безценни спомени за живота и делото на Апостола
Автор: Веселина Николова
На 18 февруари стотици българи ще поемат към Карлово, за да почетат една от най-светлите и чисти личности в историята ни - Васил Иванов Кунчев. На този ден се навършват 140 години от обесването на идеолога и организатор на българската национална революция срещу османския гнет. И едва ли има по-подходящо място да сведем глава в памет на героя, пожертвал се в името на свободата, от родния му дом.
Скрит зад високи зидове, сред чимшири и лози, в самия център на възрожденския град се намира къщата, в която е израснал Левски. Малката едноетажна сграда е строена някъде през XVIII век от дядото на Апостола на свободата - Кунчо Иванов. Днес тя е превърната в музей, който носи неговото име.
За тези, които по някаква причина все още не са го посетили, сигурно ще е интересно да научат малко повече за бащиното огнище на Васил Левски. Каменни стълби отвеждат в зимника - стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец, със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището, чийто вход е маскиран като долап.
В горната си част къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата, в която са се плели гайтани, имало е и полуоткрита бояджийница.
Оставена необитаема, малко след Освобождението къщата рухва. Възстановена е през 1933 г. по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет, начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев. Изключителна помощ за възстановяването в първоначалния й вид, най-вече за вътрешната й уредба, оказват и племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна.
През 1937 г. сградата, устроена като музей, отваря врати за посетители, а през 1965 г. в съседство е вдигната нова постройка, като старата е превърната в кинозала.
В продължение на повече от 65 години в музей „Васил Левски” – Карлово са събирани и се съхраняват редица вещи, документи, снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Апостола, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Тук се пазят почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на делото му, произведения на изобразителното изкуство. През 2000 г. в музейния комплекс е построен и мемориалният параклис „,,Всех святих болгарских“.
Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. Патронната икона, представяща канонизираните български светци и мъченици, е уникална. Подобно изображение, включващо първенците на православната ни църква – книжовници, царе, духовни водачи, няма аналог в нашата църковна живопис. Вътре в параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с „Достойно ест”, което е било едно от любимите песнопения на Апостола.
Този храм обаче съхранява и нещо безценно - част от косите на Левски, предоставени от Националния военноисторически музей.
„Палитрата от посетители в комплекса е много пъстра. Тук идват хора от всички възрасти и социални измерения. Радостното е, че все повече млади хора, без да имат специална организация или повод, идват по свое вътрешно убеждение“, коментира Дора Чаушева, уредник на музея.
По думите й все повече са и българите, живеещи зад граница, които връщайки се в родината, прекрачват за пръв път прага на родния дом на Левски. Доста са и групите от български евреи, които идват да разгледат къщата музей. Общият брой на желаещите да я разгледат отблизо е около 40 000 души на година.
„Не бих казала, че юбилеите и възпоменанията оказват някакво влияние на гостите на града и музея или че те са тези, които привличат повече хора. Интересът към подвига и личността на Левски е провокиран от други показатели. Опитваме се целогодишно да провокираме интереса към него чрез най-различни прояви не само в родния му град, а и в други селища. Затова организираме мероприятия на определени места“, констатира още Чаушева.
По думите й посетителите често питат за това предаден ли е Левски? Поп Кръстьо ли е предателят? Къде е гробът на Апостола?
„За нас, служителите на музея, е по-интересно и по-приятно да говорим например за това, което Карлово е задължено да съхрани – за паметта на този велик българин, за рода и за неговите близки. За това, което родният му град представлява в рамките на вътрешната революционна организация, която Васил Левски създава, за множеството негови сподвижници, за тяхната съдба като дейци на революцията, а след 1878 г. и като активни строители на свободното българско общество. С особено желание и ентусиазъм винаги се дискутират и идеите на Васил Левски, които той ни е оставил преди 140 г. Идеи, които днес със съжаление отчитаме, че не успяваме да реализираме. Много от тях се оказват твърде прости и е въпрос само на желание от страна на общество и на политици да бъде това, за което Левски се е борил“, отбелязва още уредничката.
По повод 140-годишнината от гибелта на Васил Левски културното средище организира няколко различни прояви за гражданите и учениците на Карлово, както и за гостите на града, които ще дойдат в дните 18 и 19 февруари, за да се поклонят пред подвига му.
На 18 февруари ще се състои среща разговор, посветена на 135 години от освобождението на България и 140 години от смъртта на Левски. Разговорът ще бъде с проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Ще бъде представена нова книга за гроба на Васил Левски. Ще бъде открита изложба за учениците от всички възрастови групи за произведения на тема „ Градът на Апостола – моят град“. За най-добрите художници ще има и награди.
Местният комитет „Васил Левски“ ще връчи своята традиционната награда на ученик, завършващ средно общообразователно училище „Васил Левски“.
„По повод годишнината, музеят организира и няколко изложби, които гостуват на различни места в страната. Едната е в историческия музей в Генерал Тошево и е фотодокументална - „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството“. Подобно изложение организирахме и в Харманли. От 15 февруари в историческия музей в Казанлък пък има художествена изложба, посветена на Левски, с картини от фонда на музея“, обясни още Дора Чаушева.
На 11 февруари пък в музея се състоя вечер, посветена на 135 г. от смъртта на майката на дякон Игнатий – Гина Кунчева, която умира в зората на освобождението на България. Тя затваря завинаги очи на 27 януари 1878 г., загубила двама от синовете си, без да има никаква информация за третия.
На срещата присъстваха карловци, членове на комитет „Васил Левски“, които си припомниха факти за нейния живот, за семейството на Апостола и за някои от любимите му песни.
