Маргарита Милева е една от популярните знаменитости в арт обществото на Ню Йорк
Автор: Георги Ваташки
Далеч зад океана една българска архитектка вече четвърта година се изявява като моден дизайнер. С много труд и постоянство Маргарита Милева става знаменитост в арт обществото на Ню Йорк със своите уникални облекла от... канцеларски материали.
Нашенката живее и работи в Голямата ябълка вече почти две десетилетия. В нейните ръце всяка дреболия от пластмаса или гума може да заживее втори живот, като се превърне в част от красиво бижу или вечерен тоалет.
Вдъхновение за своите модели Маргарита черпи от своите родители – известни софийски културни дейци. Майката е склуптор, а бащата живописец. Бъдещата дизайнерка завършва архитектура в Университета по архитектура строителство и геодезия (УАСГ) в София през 1994 г. По време на следването си се запознава със своя съпруг Веселин Милев, също архитект. През 1995 г. той записва магистратура по архитектура в института „Прат“ в Ню Йорк. Година по-късно той се устройва зад океана и Маргарита се присъединява към него с двете им дъщери. Следват години на усилен труд, в които двамата българи успяват да получат американски архитектурни лицензи. Младото семейство създава своя компания за интериорно мебелиране и проектиране на сгради. Резултатите не закъсняват и те постигат широко акламирани успехи, сред които е обзавеждането на прочутия „Текстилен арт център“ в нюйоркския квартал Бруклин.
Професионалните ангажименти обаче не откъсват българката от хобито й да майстори красиви вещи за своето семейство и приятели с подръчни средства. И когато през 2009 г. световната икономическа криза силно засяга строителната индустрия и архитектурната професия в САЩ, останалата без работа и перспективи за бъдещето Маргарита приема поканата на свои колеги да изложи част от своите творения в знаменитата галерия „Канал 255“. Нашенката създава колекция от бижута, наречена „Рециклиране на офиса“, в която са използвани кламери, метални подвързващи елементи, мозаични плочки и гумени ластици. Идеята на българката е вдъхне нов живот на офис принадлежностите, които стават излишни след навлизането на дигиталните технологии.
„За мен е важно публиката да разглежда и възприема моите работи като предмети на изкуството, а не толкова с това, че не са традиционни. Аз се радвам, когато се превръщат в тема на разговор и насочват вниманието към защита на околната среда и рециклирането на вече използваните вещи и материали“, споделя талантливата ни сънародничка.
Добрият прием от публиката я подтиква да опита силите си и в модния дизайн.
Маргарита започва да създава причудливи, но красиви и стилни, облекла от канцеларски принадлежности. Нейните рокли представляват старателно навързани едно към друго гумени ластичета, оформящи силуета на елегантна дреха. За изработването на някои от тоалетите са нужни над 15 хиляди гумени лентички. Затова и тези дрехи тежат по няколко килограма, а самото им изработване трае стотици часове. Една от първите си рокли Маргарита сътворява за дъщеря си. За да я изработи, архитектката прекарва в „плетене“ на ластичета всяка вечер в продължение на няколко седмици.
Чудноватите облекла бързо стават хит сред арт елита на Ню Йорк Днес талантливата ни сънародничка не се ограничава само с дамски тоалети. Тя създава и други модни елементи – обувки, чанти, но голямата й страст си остават бижутата. След първоначалният етап на експериментиране с офис материалите, Маргарита сътворява цели колекции с необичайни материали, а образци от нейните бижута си купуват колекционери от цял свят.
Най-важното й постижение като дизайнер обаче е роклята, наречена „RB Dress II“, която е създадена от 14 325 различни по цвят и големина ластици и тежи 4 килограма и половина. Нашенката се труди над нея повече от пет месеца, но усилията й са възнаградени. Тоалетът е представен на авторитетния моден фестивал „Дрехата е изкуство“ в Берлин, където е класиран сред призовите места в категорията за облекла от нетрадиционни материали. За създателката му започват да излизат статии в редица издания в САЩ, Франция, Холандия и Великобритания. Този успех не е единствен и днес нейни модели се изложен в много авторитетни „храмове“ на модата. Сред тях са Музеят на модерното изкуство в Чикаго, Бруклинския музей в Ню Йорк, Сиатълския музей на изкуствата, Центъра за модерно изкуство в Хюстън и Музея на изкуствата в Индианополис.
Въпреки че продължава да се занимава с проектирането на сгради, Маргарита няма намерение да се откаже от създаването на уникални образци за модния подиум. През април й предстои ново участие в престижен форум – конкурс за офис облекла в далечната Нова Зеландия. Тя е сигурна, че ще се представи достойно, защото я крепи мисълта на великата Коко Шанел: „Модата е архитектура, разликата е само в пропорциите“.
Този успех не е единствен и днес нейни модели се изложен в много авторитетни „храмове“ на модата. Сред тях са Музеят на модерното изкуство в Чикаго, Бруклинския музей в Ню Йорк, Сиатълския музей на изкуствата, Центъра за модерно изкуство в Хюстън и Музея на изкуствата в Индианополис.
