Селото е със смесено население, но независимо от религиозната си принадлежност всички до един почитат големите християнски и национални празници
Автор: Веселина Николова
В полите на Стара планина, в южното подножие на Шуменското плато и в непосредствена близост до старата столица Велики Преслав, е разположено китното селце Троица, известно още от времето на Второто българско царство с развитото си лозарство.
Освен с хубавото грозде и доброто вино, селището е известно с още нещо. Почитателите на нетрадиционния туризъм, които търсят уединението сред природата или пък издирват места, свързани с историята, може би са чували за скалните обители, градени през средните векове - манастирът „Момина скала“ (или „Момата“, виж карето) и скалната църква „Монастиря“. Тези два храма, както и останките на друга църква, строена през Х век, са пряко доказателство, че селището датира от Средновековието.
Писмени сведения за него има и в турските данъчни регистри от 1430, 1573 и 1676 г., където се среща под имената Тюридже и Туруджа.
До Освобождението на България от турско робство, то носи името Тружа. Днес в Троица живее смесено население. Това не пречи обаче всички жители - и млади, и стари да се обединяват духовно от единственият културен институт тук - читалище „Просвета – 1928“.
Водени от патриотичния си дух и от желанието да запазят живи отколешните български традиции живи, тукашните жители, читалищни дейци и ръководители, изявени хора в различни области на изкуството, почитат заедно всички големи български празници. Най-дейна в това отношение се оказва Себат Алиосманова, която е секретар на читалището.
„Свети Дух” е най – големият ни празник, станал вече и традиционен за нашето селище. Почитаме го с големи концерти и разнообразни прояви. Организираме всеобщо веселие и на Еньовден“, уточнява Алиосманова и продължава: „През зимния сезон културният живот на троичани е най-оживен. Всички с нетърпение очакват коледарската група. Подготвяме се за този празник и свързаните с него традиции дълго време. В последните години се радваме и на приемственост, тъй като има и достатъчно млади хора, които трупат опит от старите и с интерес разучават богатия коледарски репертоар, запазен в народното творчество.
Жените пък се събират за Бабинден, тази година се получи изключително голям празник. Сега чакаме Гергьовден и Денят на народните будители, където най-активни се оказват малчуганите от Троица“, хвали се още секретарят на тукашното културно средище.
Читалище „Просвета“ е основано през зимата на 1928 година от Димитър Касабов, Димитър Попов, Димитър Василев, Христо Долапчиев и Димитър Гелев, но е намирало подслон в различни обществени помещения до 6 януари 1966 г. На тази дата е открита официално самостоятелната сграда на културната институция.
По това време е открита и библиотеката. Първоначално в нея има само 78 книги, дарени от местните хора. С времето заглавията стават все повече, а с това расте и интересът на местните жители към четенето.
През 2012 г. читалищното ръководство обявява официално 6 декември за Ден на дарителите, в който се провежда благотворителна кампания под мотото „Дари книга и стани читател“. В нея с огромно желание и интерес се включват десетки жители на Троица от всички възрасти.
Към днешна дата, към НЧ „Просвета - 1928“ упорито се трудят детска вокална група, детски танцов състав и женска певческа група. Те представят селото на фестивали и различни самодейни инициативи както в шуменска област, така и в цялата страна.
Манастир „Момина скала“
Скалните манастири са разположени откъм северната страна на Троишкия боаз. Местните наричат тази му част Мамил баир. На стръмния му склон се откроява самотна скала, която пък носи имената „Момина скала“, „Дикили таш“ или „Мамил таш“. Висока е 15 метра и по нея личат ясно 4 монашески килии.
Местна легенда разказва, че някъде край непристъпните скали, на равното, живеел знаменит български болярин. Той имал красива дъщеря на име Параскева.
Когато турците се насочили с ордите си към Шумен и околните селища и обградили белокаменната твърдина, където била болярската къща, девойката побегнала по стръмните сипеи през гората и се покатерила на отсрещната висока скала, на която се извисявала църква. Погледнала момата на юг и видяла как завоевателите рушат и опожаряват свидното й родно място, как убиват и заробват тези, с които е израснала и които обичала. Безгранична мъка стиснала гърлото на хубавата Параскева. От черните й очи бликнали сълзи и закапали в реката, която си била прокарала път между скалите. По една от канарите пък и до днес се стича вода, за която хората казват, че била от събраните сълзи на българката. Сълзящият камък е заобиколен с нежен бигор и мъх, а мястото е известно с името „Момини сълзи“.
Легендата разказва още, че в един момент турците видели красавицата на скалите и хукнали след нея. Подобно на стотици млади и смели жени по онова душманско време обаче, Парашкева решила, че е по-добре да умре, отколкото да се предаде в ръцете на друговерците, изпепелили бащиното й огнище. Поела за последно глътка въздух, прибрала дългите си коси, притворила очи и се хвърлила в пропастта. Оттогава наричат това място „Момина скала“.
Погледнала момата на юг и видяла как завоевателите рушат и опожаряват свидното й родно място, как убиват и заробват тези, с които е израснала и които обичала. Безгранична мъка стиснала гърлото на хубавата Параскева. От черните й очи бликнали сълзи и закапали в реката, която си била прокарала път между скалите. По една от канарите пък и до днес се стича вода, за която хората казват, че била от събраните сълзи на българката. Сълзящият камък е заобиколен с нежен бигор и мъх, а мястото е известно с името „Момини сълзи“.
