Интересна и задължителна за мислещи хора нова книга
Автор: Веселин Максимов
Петър Делчев определено не е лесен. Той нарича „лелички” и „чичковци” хората, образували някакви самоцелни „писателски дружества”, чиято главна цел е да се мразят едни други и никога да не се признават взаимно. Но това изобщо не е цел на тези редове, а да наостри обичащите книгата читатели, та да хванете „Кастинг за месия” от този автор и да я пуснете чак след последната страница.
Това не е роман, написан по познатия Холивудски сценарий (колкото и да се харчат писаници от точно този вид). Тук не се целуват на третата страница, на петата вече да има секс, а на седмата някой задължително да бъде убит. Петър Делчев нарича своята трета книга „труд” и е напълно прав с това определение. Тя му е струвала четири години безмилостен труд, събиране на грамадно количество информация и нейното поглъщане и преосмисляне.
Самият той смята, че е използвал принцип на писане, който нарича „пружина” – до 80- та страница всичко се нагнетява и нагнетява, общо взето някъде дотам всеки решава за себе си дали ще продължи да чете, след което изведнъж пуска събитията и техният ход става неудържим, дори стихиен.
Най-общо авторът заявява, че е писал „Кастинг за месия” така, че да отговори на абсолютно всички въпроси, които си е задавал като човек и творец (колкото и клишарси да звучи).
Ако се питате: „Кога ще се разцепи Световната цивилизация? Вярно ли е, че ние българите живеем точно на разлома между два свята и как ще ни се отрази това в бъдеще? Защо хората ще си изпатят, опитвайки да заменят Бог с човека? Кой е новият Месия и търсим ли го изобщо? Как?”, значи точно това е вашата книга.
Повечето критици завиждат на Петър Делчев и може би затова за книгата му няма толкова добри думи в световната мрежа Интернет. Пишещият това ревю си признава, че все още не е чел „Кастинг.... „, тъй като се запозна с нея и автора й едва преди няколко часа.
В блога „Книголандия” обаче, Христо Блажев е написал няколко вдъхновени абзаца за нея, които си заслужава да прочетете:
„Вижте неговия свят, в който Русия е преоценила приоритетите си и се е насочила към подкрепа за Панправославието. Въжделенията й са солидно подкрепени по всички точки, особено след като руснаците откриват ваксина срещу СПИН и го предоставят свободно на Африка – в резултат Черният континент става изцяло православен без ни най-малка принуда.
Руснаците действат различно от обичайното – строят болници, училища, дават пълен достъп до ваксината за всички – всичко това е далеч от хуманизма и има обичайната политическа цел.
Вплетени в борба за суровините по полюсите, в Кремъл не пропускат да започнат и шумно дело срещу САЩ за… продажбата на Аляска. Руската православна църква е солидно финансирана и се превръща в престижна и добре плащаща институция, истински магнит за младите и амбициозни хора.
А на хоризонта е най-важният ход – руският боен флот ще охранява Вселенския Пасификийски събор, който трябва да осигури политическа власт над света за единната християнска църква. САЩ са изключени от уравнението, а нова подялба на земното кълбо предстои по изпитаните традиции…
Островът, на който ще се проведе Събора, е най-охраняваното и високотехнологично място на планетата. Откупен от една малка държавичка в Тихия океан, той трябва да гарантира пълно спокойствие за над 5000 християнски делегати от целия свят, които трябва да помирят вековните си различия и да дадат нова надежда за религията и да й осигурят нова желязна хватка върху света.
Островът е непристъпен и годен да осигури защита дори срещу ядрена атака. Тук е центърът на света, просто никой още не го знае. Тук започва всичко и тук ще завърши. Но между тези две точки сред Тихия океан ще има всичко, всичко – стотици хиляди пилигрими, опитващи се да нападнат/подкрепят Събора, жестоки и кървави кланета между вярващи от куп религии, чудовищна хуманитарна криза и масов глад, развихряне на стройна китайска мрежа за търговия, в която никой не може да се набърка… и в крайна сметка една съвсем истинска война, така нужна на падащите рейтинги на медията, дала чудовищни суми да отразява Пасификийския събор.
Тази война е и първата, отразявана от всяка възможна гледна точка, защото развитието на технологиите позволява вече и това – всеки участник да бъде в центъра на вниманието, а това може да доведе само до едно – до ужасяващо ожесточаване на пионките, жадни за своте пет минути слава…
На този фон страстите на Острова са не по-малко ожесточени, в съответствие с дълбоко законспирирания план на братята омилети, които са чакали векове, за да променят църквата и да я превърнат в истинско средище на вярата, а не пародиен бизнес конгломерат, какъвто е по принцип.
Там Делчев изсипва тежката си артилерия, там тече преосмисляне на човека, неговия бог и сина му Иисус. И борбата е не по-малко безмилостно жестока, а чрез тези страници “Кастинг за Месия” се доближава до философски труд, не роман. Истинска наслада и за ума, и за въображението!”
А хора, които разбират от подобен вид книги (не точно фантастика, но все пак вие си определете сами), твърдят, че „при по-внимателна редакция, „Кастинг... „ може да се нареди до творби на автори като Умберто Еко на световните витрини”.
На представянето на своя роман сладкодумният и остроумен Петър Делчев обяви, че следващият папа ще бъде бразилец, така както той е предсказал на страниците, написани от него, а нещата в световен план ще се случват едно по едно, именно така, както ги е описал.
Защото в „Кастинг за месия” неговият папа се отказва от Светия престол през 2018 година, а сегашният абдикира още в началото на 2103- та. И не само заради този факт. Едва ли, обаче, читателите мечтаят нещата да свършат така, както в книгата на Делчев.
Защото там светът наистина не отива на добро. Но самият автор през смях обещава сюжетът на следващия, втори том, в който вече започва и кастингът за световен месия, да бъде „наистина холивудски”.
Да се надяваме или не? Засега нека прочетем първия!
