Във Варна протестът вече има нова цел – свалянето на Кирил Йорданов
Автор: Илияна Христова
Варна се разписа в историята като града, подел (и повел) всенародния бунт срещу монополите в държавата. В морската ни столица са най-масовите митинги, които продължават и до днес. Но притегателен център за скандирания вече не е сградата на “Енерго-про”, а Общината. Новият “вдъхновител” на протеста е Кирил Йорданов.
Той обединява демонстрантите, той ги и разделя. Заради него текат и преобразувания в политическия елит на национално ниво.
И ако в страната хората протестират срещу монополите, цената на тока, старите партии, искат събаряне на системата и нови лица, то в най-големия морски град настояват за и оставката на Кирил Йорданов.
“Разписанието” на демонстратите е следното: всеки делничен ден се събират в 18 часа пред паметника на загиналите в Българо-сръбската война, който се намира до Общината. После тръгват на шествие из улиците, което завършва с яростни скандирания срещу градоначалника пак пред кметството.
Включват се между 500 и 1000 души. В неделя се провеждат многохилядните митинги. В последния ден от миналата седмица в протеста се включиха 30 000 души.
Съсредоточването на гнева срещу Йорданов изплаши доста отговорни фактори в града. И се появиха провокаторите, изпратени от властта. В множеството се вклиниха демонстранти, които с тромби и вувузели се опитват да заглушават виковете срещу кмета. Другият им номер е да се мъчат да отклоняват шествието в безопасни за Йорданов посоки – към Аспаруховия мост и към управлението на ВиК, както беше в самото начало през първите седем дни от проявите на улицата. Идеята на феновете на Йорданов е тълпата да бъде държана колкото се може по-далеч от Общината.
Разбира се, внедрените „митингуващи“ не заявяват открито пристрастия към кмета, само гледат да разводняват емоциите. Ако се вгледа човек в лицата им, ще разпознае служители на фирми, близки до общинската администрация. Преди два дни като защитници на кмета официално се изявиха също спортисти и интелектуалци (виж карето).
Всичко това се случва на фона на огромен хаос. Лидерите на уличното множество са много, всеки гледа да грабне микрофона, да каже нещо гневно или пък да прочете някое патриотично стихотворение.
Визитките на част от хората, които се мъчат да яхнат вълната, публикуваме отделно.
Трябва да бъде отбелязано и още нещо много интересно. На най-масовия митинг, състоял се в неделя, 24 февруари, полицията беше подготвена предварително, че тълпата няма да блокира Аспаруховия мост. Част от множеството искаше шествието да сложи барикада върху транспорното съоръжение, но лидерите на протеста насочиха колоната към мол “Двете кули”. Там е главната централа на “Енерго-про”.
Жандармерията се бе подредила пред мола и въобще не си даде труда да прави кордон към Аспаруховия мост, както бе в първите дни, когато не се знаеше накъде ще тръгнат хилядите гневни варненци. Така стана ясно, че полицията до известна степен е овладяла предварително протеста. Това все пак е добре. Може би и поради тази причина във Варна, след 20 дни бурни демостранции, няма сериозни инциденти.
Другият интересен факт е разположението на “Двете кули”. Молът се намира на 7 километра от Общината, т.е. на голяма дистанция от изходния пункт на шествието. С обратния път до кметството километрите стават 14. Тъй хората се умориха да вървят, а и разтовариха емоциите си не пред някоя институция, а безопасно по улиците.
Как стана така, че гневът от енергото се насочи към кмета? Причините са много. Варна определено не се управлява добре, улиците са в окаяно състояние, Йорданов смени много партии, обикновените граждани не намират представителство в олигархичния модел.
Но е истина също, че агитки на БСП, “Атака”, а и повечето кандидат-кметове, победени от гербаджията Йорданов на последния вот, също настройват хората.
Целият наличен състав на опозицонните партии е на улицита и вика срещу кмета.
Хората искат местни избори, заедно с предсрочни парламентарни. А по отношение на монополите и промяната на политическата система, желанията са различни – национализация на продадените фирми, мораториум върху сметките за ток, да не се продават водните дружества, нова конституция, премахване на депозитите при участие на избори, мажоритарни вотове и т.н.
“Искам гражданите да участват наравно с политиците в управлението на страната. Служебният кабинет също трябва да е съставен с наши представители”, сподели 24-годишният Димитър Атанасов.
За 78-годишния Николай Маринов най-важното е по всеки въпрос, касаещ страната, да се свиква референдум. “Ето, сега трябва да има допитване за промените в конституцията. Не може да се променя само това, което казват политиците или някои определени хора. Трябва всички да се произнесат”, казва пенсионерът.
Съпругата му, която също като него всеки ден е на митинг, смята, че във варненския общински съвет трябва да влязат само представители на граждански сдружения.
Но как ще стане всичко това, кой ще го направи, възможно ли е – хората не знаят. Справедливият им гняв засега не ражда изпълними идеи. “Има време, народното недовоство ще се канализира и ще се избистрят добри предложения”, отговарят протестиращите. Но почти всички са едонидушни, че главната цел на Варна вече е оставката на кмета.
Самият Кирил Йорданов даде брифинг през седмицата, на който нито потвърди, нито отхвърли сдаването на поста. Каза, че ще мисли. Евентуално.
Той обяви, че не бива да се пренебрегват интересите на 70 000 варненци и е прав. Йорданов печели четири поредни мандата. Дори и с безспорните си недостатъци, значителна част от варненци го харесват.
Според източници на “Десант” обаче дните на кмета са преброени. ГЕРБ ще го жертва, за да покаже “чуваемост” към исканията на хората, пък и да усмири настроенията. Йорданов е в прекрасни отношения с Бойко Борисов, но, както знаем, вторият е премиер в оставка и с болно сърце.
Нашите източници твърдят, че Борисов вече е разжалвал варненския кмет. Не случайно телевизия ТВ 7 “изненадващо” реши да дойде във Варна и да направи серия репортажи срещу градоначалника.
Най-трагичното събитие за града остава самозапалването на 36-годишния Пламен Горанов. Мъжът предпочете да изгори в революцията. Буквално. Запали се на 20 февруари с искане за оставка на кмета и общинските съветници. В понеделник бе отслужен молебен за него, в който участваха и протестиращите.
Както става ясно от числеността на митингите, огромното мнозинство варненци си стои по къщите. Тези хора си водят обичайния живот, но това не значи, че са граждански пасивни. Просто са по-умерени в очакванията си. Те се надяват сътресенията да минат мирно и да донесат нещо добро.