Представянето на стихосбирката „България в сърце ми” на арменеца Хованес Микаелян е част от честванията на 135-годишнината от Освобождението в Пловдив.
Автор: Камен Христов
Те започват в петък от 17,30 ч. в зала „Съединение” с музикално-поетичния спектакъл „Ние сме във времето и времето е в нас”. Микаелян, който е един от доайените на творците под тепетата, ще представи патриотичните си стихове същата вечер. 80-годишният творец е един от най-будните арменци в Пловдив. Включва се в почти всички граждански инициативи, издал е близо 30 стихосбирки с любовна и патриотична поезия.
Същата вечер в зала „Съединение” ще пеят хоровете на Дома на народната армия с диригент Христина Венчева, на НЧ „П. Р. Славейков - 1908” с диригент Сл. Стефанова и групата „Пей сърце” с ръководител К. Джурджев. На 3 март, в неделя, на пл. „Централен” с крос „3 март” започва 34-ият национален спортен празник. От 11 часа в Катедралния храм “Св. Богородица” пловдивският митрополит Николай ще отслужи молебен, а час по-късно с венци и цветя годишнината от Освобождението ще бъде чествана пред Паметника на руските освободители на хълм Бунарджика. От 12,30 часа започва празничният концерт на откритата сцена пред сградата на Общината. Ще бъде отслужена и панихида пред Паметника на опълченците в Централните гробища. В 16 ч. пак на откритата сцена на пл. „Ст. Стамболов” ще изнесе концерт духов оркестър „Пловдив”.
Градът под тепетата е бил освободен от турските нашественици още на 16 януари 1878 г. Годишнината от тази светла дата бе отбелязана преди няколко седмици с тържествено честване пред паметника на младия руски офицер – капитан Александър Бураго, който е спасил града от опожаряване.
Руснакът, завършил Николаевското военно кавалерийско училище в Санкт Петербург, е бил командир на ескадрона от освободителните руски войски, който през нощта срещу 4 януари 1878 година минали през река Марица и влезли първи в Пловдив. За набега му е останала интересна легенда. Малко преди тези събития капитанът се завърнал с ескадрона си от разузнавателна акция. Командирът му останал доволен от това, което Бураго му докладвал, а капитанът го попитал: „Какво друго да правим?” На шега командващият отвърнал: „Вземете Пловдив!”
Битката за града не е толкова известна, колкото боевете на Шипка и обсадата на Плевен. Но това е последното голямо сражение в Руско-турската война, казва директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев. Последната боеспособна турска армия, тази на Сюлейман паша, е била разположена в Горна Тракия, а щабът му е бил в Пловдив. Срещу тази армия се изправя отрядът на генерал Гурко. При битката за Пловдив е съществувала огромната опасност градът да бъде опожарен, както е станало и с много други населени места при отстъплението на турските войски като Стара Загора, Сопот, Карлово, Калофер. Десетки села в Тракия също са били напълно опустошени и опожарени, а населението им е било избито или отведено в плен.
В началото на 1878 г., когато вече било ясно, че Русия ще спечели войната, се поставил въпросът за освобождаването на южнобългарските земи. Тогава отрядът на генерал Гурко, освобождавайки София на 4 януари, продължил своето настъпление през Пазарджик към Пловдив, където предстояла битката за най-големия южнобългарски град.
На 15-ти срещу 16 януари 1878 г. пълководецът се намирал на 5-6 километра западно от Пловдив. По това време един отряд на руската армия, начело с генерал Криденер, влязъл в северната част на града, където днес се намира квартал „Кършияка“. Турците обаче подпалили моста и руснаците останали откъснати. Тук-там почнали да пламват пожари, имало е нареждане и Пловдив да бъде опожарен.
Тогава генерал Гурко изпратил един малък отряд от 63 драгуни, начело с капитан Александър Бураго. Турците нямали представа колко са руските войски. Младият офицер бил находчив и, вдигайки с войската си голяма шумотевица чрез безразборна стрелба и врява до Бога, успял да заблуди противниковите часовои, че настъпва голяма руска войска.
Редовната турска армия започнала да се изтегля, но градът бил пълен с башибозуци. Благодарение на френския консул, християните в Пловдив – българи и гърци, успели да се организират. Дипломатът ги снабдил с малко оръжие и те поели охраната на християнските квартали от нередовните турски войници.
В ранните часове на 16 януари капитан Бураго съобщил на генерал Гурко, че турците напускат Пловдив и руските войски могат да влязат през деня в града. По обяд генералът и хората му били посрещнати с овации от българското население. Постепенно отрядите на освободителите прочистили цялото населено място от башибозуците.
По-късно капитан Бураго бил повишен в полковник. През 1884 година в пловдивската преса се появило кратко съобщение, че героят е починал на 30-годишна възраст на остров Мадейра. Той бил погребан в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург. В чест на находчивия руски офицер на 3 март 1969 г. в Дондуковката градина в Пловдив е открит негов бюст-паметник, изработен от скулптора Виктор Тодоров. А на мястото, където е минал реката със своите драгуни – на деветия километър край пътя за Пазарджик, е поставен паметен надпис и пиедестал.
