Празничният 3 март се оказа черен. Почина Пламен, който изгоря в протеста. Буквално. Той не е Ян Палах. Той е българският Пламен Горанов.
Автор: Илияна Христова
12 дни варненецът лежа в клиниката по изгарания с над 80 процента поражения върху тялото. Шансовете за спасението му бяха нищожни. Десетки варненци дариха кръв, мъчеха се да му помогнат.
Сториха го и служители на ТИМ. Ден преди запалването Пламен говори на митинг срещу холдинга.
Накрая се случи най-лошото. В деня на смъртта прокуратурата даде пресконференция, на която разсея съмненията за убийство или подбудителство.
Пламен се е качил сам на стълбите пред общината, полял се с бензин. Трима охранители на сградата го видели, разтичали се. Той им казал, че ще се пали, заплашил ги да не приближават. Докато се отърсят от ужаса и почнат да гасят, младият мъж вече горял.
Прокурорите показаха плаката, който е носил. С него той призовава за незабавна оставка на кмета и съветниците.
Правителството обяви на 6 март национален траур. Същия ден Пламен бе опят в църква. Според желанията на близките, тялото му ще бъде кремирано.
Той снимаше, твореше, редеше изложби, но личният му живот е непознат за повечето варненци. Впечатли саможертвата.
Пламен стана един от всички.
Сега пред входа на Община Варна се издига грамада. Българи трупат камъни в знак на борба срещу управниците – тъй, както го правят и селяните от едноименната Вазова поема. Всеки ден грамадата нараства.
На плочника пред общинската администрация хората оставят спомени, послания. Страдат. Палят свещи. Полагат цветя. Мълчат. Полицаите охраняват със свалени каски.
Това днес е най-тъжното място в България. Най-страховитото и най-величаво.
Може би България има своя нов герой, който плати с живота си.
stiga ste izdigali v geroistvo samoubiistvoto kato nachin na reshavane na problemite. To ne reshava nischto a samo reshava problema na kradzite kato tozi koito se e boril sreschtu tiah izchezva v nebitieto, Ne moze tova da se dava za primer na horata. Mir na dushata na pochinalia. No dotuk. vsichko drugo e gavra s zivota na horata zivi i umreli. da ne govorim che tova ne biva da se nasazda v psdihikata na obiknovenite hora i e prstapno! Bog da pazi balgarite!
