Сред местните политици с най-отвратителни постъпки се откроиха червеният лидер, напористият аптекар, кметът и предводителят на протестите
Автор: Илияна Христова
Варненските протести развихрят всякакви емоции. Често тълпата руши, блъска, чупи. Но най-отвратителните постъпки творят политиците. Същите, срещу които хората с право протестират.
В челото на класацията е председателят на БСП-Варна Борислав Гуцанов. Той „грее” на плакатите по време на шествията наравно с Кирил Йорданов. Плакат срещу него бе забит и в градинката пред общината, където варненци слагат цветя в памет на Пламен Горанов.
Но какво направи Гуцанов в Деня на траур, 6 март? Там, където Пламен изгоря? Появи се засилен сутринта, за да обясни на журналистите колко хубави са той и БСП, как пърхат с крилете на промяната. Гуцанов даде напоителните интервюта. Но преди това съзря плаката, грабна го и изтича да го прибере в луксозния си джип. Телевизионните камери хванаха социалиста в крачка. Прокуратурата се самосезира и образува проверка.
Борислав Гуцанов се оправдава, че от 2009 г. не управлява общината, следователно не бил виновен за нищо. Нека читателите сами оценят постъпката му. Думите са излишни.
Второто място е за Веселин Марешки. Напористият аптекар, който междувременно за пореден път се разведе с Яне Янев, се появи в множеството пред общината на 3 март. Носеше тъмни очила, висока шапка. Край него младежи скандираха срещу кмета. Множеството обаче го разпозна, полетяха обвинения. Марешки ги призова да не вярват на лъжи, покани ги на следващия ден пред медицинския си център. Каза, че ще се подложи на детектор на лъжата, за да разсее съмненията срещу себе си. На уречения час детектор нямаше. Марешки бе там. Скара се с протестиращия Ивайло Василев, нарече го провокатор и боклук.
На трето място са службата за връзка с медиите на Кирил Йорданов и „безбройните му фенове”. Пресцентърът покани агитка, която да даде рамо на Йорданов в деня на оставката. А феновете – спортни деятели и интелектуалци, попадат в класацията заради глупостта, която сториха миналата седмица. Както „Десант” писа, треньори и поети накараха деца да агитират с плакати за Йорданов. Тази дни стана ясно, че ангажирането на малчугани не е престъпление, а само нарушение, за което глобата е от 1000 до 3000 лв. Ако се стигне до нея, най-вероятно ще бъде платена от общината, т.е. ще е за сметка на данъкоплатците.
Четвъртото място е за лидера на протестите Иван Петров. Бори се със зъби и нокти само той да е начело, никой друг. „Ще ви спра фейсбука!”, провикна се той на младежи, които оспорваха лидерството му.
Петров се раздаде на шествието на 3 март. Скандираше, махаше с ръце, водеше колоната, качен на автомобил. Но странно защо се повтори сценария от предишната неделя – хората извървяха 20 километра из улиците на града. Измориха се. Накрая пред общината, за да викат против кмета, останаха малцина.
Протестиращи, а и политици, врели и кипели в интриги и завери, са сигурни, че шествието нарочно е размотавано по кварталите. Постига се по-голяма масовост, но пък се снема напрежението в центъра, където са институциите.
