Не бихме могли да се обединим с всеки. Ако Борисов например излезе на улицата, няма да застанем рамо до рамо с него, казва нежното лице на протестите
Автор: Интервю на Диана Славчева
Мариана Христова е завършила специалност „Изчислителна техника” в Техническия университет в София. Работи в малка фирма в сферата на телекомуникациите. Участник е в коалицията „България, свободна от ГМО”, както и в Гражданска инициатива против проучването и добива на шистов газ в България по метода „хидравлично разбиване”, откъдето подкрепиха представителите на протестиращите oт 35 града в България, обединени на срещата в Сливен.
Вече е ясно, че предсрочните избори са неизбежни. Много от гражданските организации, застанали в авангарда на протестите, внесоха конкретни искания до действащия президент и институциите в оставка. В твърде непразничната атмосфера навръх Деня на жената 8-ми март разговаряме с едно от нежните лица на всенародното недоволство – Мариана Христова.
- В понеделник от името на няколко граждански организации и коалиции бяха внесени поредните искания до различни отговорни институции у нас, под които стои и вашия подпис. Кое от тези искания може да определите като най-важно и съществено?
- По принцип няма нещо, което да е най-важно. Истината е, че тези протести бяха предизвикани от натрупания гняв и недоволство у българина по много въпроси в много аспекти. Капката с ЕРП-тата просто преля чашата. Всъщност на улицата са хора, които са недоволни от какво ли не – един е недоволен от образованието, друг е недоволен от културата, трети – от цените на тока, мнозина пък от най-различни други неща. По принцип хората навън са недоволни от почти всичко – като начин на работа и като резултати въобще. Всеки има различни приоритети, всеки слага нещо свое на първо място. Затова и толкова време отне да се оформят и дефинират едни искания, които да са общи за всички.
Това, което нас ни обединява е, че всъщност, ако нямаме честни избори, проблемите ще останат. Нашето желание бе старото народно събрание да реши проблема, то да бъде гарант. Защото сега това, което ще наблюдаваме, е един парламент, който няма да е подкрепен от хората, каквото и да направят. Най-късно през септември месец ще сме отново на избори. Българинът, първо, е прекалено гладен, второ, той наистина е много търпелив, но когато му прелее чашата просто знае, че връщане назад няма. В момента просто няма сфера, вие сами виждате колко много са темите, които са засегнати, даже само при нас. А тук дори не сме включили хората, които примерно имат нещо общо с културата или са свързани с областта на образованието, да речем.
- Излиза, че списъкът с предявените от вас искания не е напълно изчерпателен...
- Няма как да е изчерпателен. Но пък той е изготвен от хора, които при съществуващата в момента система реално са постигнали успехи в битката със статуквото. Ние сме хора, които се познаваме, ние сме хора, които си помагаме. Ние не се срещаме за първи път на улицата. Оттук идва и липсата на това неудобство, което изпитват другите хора, които се виждат за първи път. Те не знаят кой кой е сред тях. Докато ние на практика знаем, знаем кой е експертът, на кого да се обадим, знаем кого да попитаме, знаем на кого имаме доверие. Затова и много по-бързо се ориентираме в ситуацията.
С много други протестиращи се получи така, че малко по-късно хората се разпознаха кой кой е и мина време докато се отърсят от „паразити“ – нека ги наречем така. Трябва да се знае, че нито една читава неправителствена организация или гражданско движение, което знае другите на улицата какво са, няма да допусне да застане рамо до рамо с хора, които не са чисти. Иначе се прокламира обединение на всяка цена. Но вие ще се обедините ли с Бойко Борисов например, ако е на улицата?
- Значи в момента тече един вид процес на естествен отбор сред групите протестиращи?
- Да. В момента това, което се наблюдава, е отделянето на водата от маслото. Няма как да минем без него. Това е един болезнен процес. Ще го изтърпим и полека-лека ще стане ясно кой кой е. Не е необходимо някой да посочва кой не си е на мястото и провокаторите. Разчитаме на интуицията на българина. Разчитаме на вроденото му чувство на интелигентност, защото той го има. Рано или късно нещата ще си дойдат на мястото.
И трябва да се знае, че след като отмине еуфорията на улицата – каквато и да е тя, ще остане работата, която трябва да се свърши и обикновено хората, които се заемат с това, не винаги са в челните редици на протестите. И не е и необходимо те да са на преден план.
- Списъкът с вашите програмни искания е доста дълъг. Кои от тях смятате, че най-лесно и реално да бъдат изпълнени?
- Всичките са абсолютно реално изпълними. Дори и болезнено, дори и под натиск, управляващите така или иначе ще трябва да минат през тяхното решаване. Въпросът е дали ще минат сега и всичко ще стане далеч по-безболезнено и за тях, и за нас, или ще се бием отново. И най-вече ще се харчат още държавни пари, защото, замислете се каква огромна загуба за нашата бедна и изстрадала държава са всичките тези хора на улицата.
Не е проблемът в това, че няма как нещата да станат, както ги искаме. А в това, че властимащите се пробват дали няма да мине и така. Да, ама не минава. Всъщност да се решат проблемите в държавата е въпрос на мъдрост, въпрос на толерантност... И за съжаление ние няма как да принудим управляващите да проявят разум. Но всичко се плаща – ето те вече слизат от сцената...
В момента нещата се правят през главата на суверена, т. е. на народа. А дефакто той е този, който командва парада или поне би трябвало да е той. Така няма как да се спечели сърцето на българина.
- Изборите вече чукат на вратата ни. Ще успеят ли те да променят статуквото?
- Само като погледнем колко процента от българите ходят на избори, веднага можем да се ориентираме с какви проценти хората, които управляват, са избрани всъщност. По принцип смятам, че сега е моментът точно на този вот българинът да се научи на активност, да отиде до изборните бюра, да им висне на главата и да ги излови като мишки всичките тия, които ще се опитат да го измамят. На следващите избори той вече ще е подготвен и вече няма как номерът да го излъжат да мине.
Ние така или иначе ще се борим до последно за правата на обикновения човек, защото вече се борим за живота си. Хората е крайно време да го разберат. И е редно не скептично да се подсмихват отстрани и да казват: „Хайде да видим докъде ще стигнете“, ами да излязат на площадите и да заемат активна гражданска позиция.
- Какво трябва да се направи, за да стихне гражданското недоволство?
- Обикновените жители на страната ни няма как вече да бъдат заблудени с някакви козметични мерки или имитацията на някаква дейност. Те няма да седнат на една маса с хората, които години наред са създавали проблемите в една държава, писали са програмите, построили си палатите. Няма как да се седне заедно с тях, да се обсъждат проблемите в страната и те да са съветниците. Ако те са били толкова умни, ако са били толкова резултатни, досега да са ги разрешили. Така че или тези управляващи – всичките досега, и изобщо всички партии ще се усетят, че е крайно време да сменят старите муцуни и старите похвати, или просто ще влязат в коша на историята. Средно положение няма.
- Исканията ви, свързани с преразглеждане на концесиите, само екологични окраски ли имат, или залагате и на икономическия ефект от това? Защото всички знаем, че ако ние сами си добиваме златото да речем, криза в България няма да има.
- Точно заради това сме написали, че имаме не само спазване на екологичните изисквания, но искаме абсолютно всичко да се преразгледа и от гледна точка на обществения интерес. Трябва добре да се докаже дали една концесия, за каквото и да е тя, е в полза на държавата. Защото, ако днес нямаме възможности сами да си експлоатираме подземните богатства, тогава нека да ги оставим на децата си. Нека те останат там, под земята, докато не се появят технологии и възможности сами да си ги извлечем от дълбините. Защо трябва нещо, което е невъзвращаемо; нещо, което никога повече няма да се появи; ние да го харизваме на някакви чужди хора.
С какво те ще помогнат на България, освен че ще отровят каквото им скимне. Те са си построили едни лобистки схеми, с които източват кръвта на родината ни и за нас остават само негативите. Откъде накъде ще трябва да се дават тези концесии точно сега и защо. За жълтите стотинки, които ни дават?! Достатъчно е да се отвори сайта на Сметната палата, който е един сравнително прилично работещ орган, и да се види какво е написано там – че получаваните от държавата концесионни такси дори не покриват разноските по контрола върху тях. Това е забележката на Сметната палата! А като контролните органи нямат достатъчно пари за командировки, за да извършат проверки на място, контролът се извършва само на книга.
Винаги съм казвала, че за да разбере човек дали са по-важни парите, или нещо друго, най-добре да ги брои, докато не диша. Само тогава може да се направи най-правилната класация на това какво всъщност е най-важно за нас.
- Да смятаме ли, че сме сбъркали посоката, в която трябва да вървим по отношение на експлоатирането на природните ни ресурси?
- Нагласата ни в тази насока е абсолютно погрешна. Защо е нужно да се рови в сърцето на земята, за да се вади златото?! Та от един тон руда излиза максимум три грама от благородния метал. В същото време от един тон електронни отпадъци може да се изкара 20 грама злато. Така че можем да спретнем един малък цех за преработка на електронни отпадъци и пак да извличаме достатъчно от този ресурс.
При това далеч по-малко ще се замърсява природата. И пак ще се създадат достатъчно работни места. Защо трябва да дълбаем планините и долините си, да се трови водата и да се създават куп други проблеми. Тези въпроси може да се решават много по-елегантно, но за тази цел управляващите трябва да имат сърце, да проявяват разум и да не угаждат на лобистките интереси. Нужно е и да има национална доктрина – и то дългосрочна, а не само за два-три дена напред.
