Ако единственият начин да станем свидетели на пряка демокрация е младите хора да се самозапалват по площадите, значи има нещо гнило в цялата система, казва психологът Атанас Махлелиев
Автор: Интервю на Диана Славчева
Атанас Махлелиев е дипломиран психолог и теолог, със засилени интереси в областта на приложната и мотивационната психология. С опит в различни сфери на работа, като част от екипа психолози на УБ „Лозенец“ в София. Активен участник в множество семинари, конференции, лични опити и групови терапии, изцяло съобразени с психологията на подрастващото поколение и проблемите на младите хора в България.
- Ситуацията в страната изкара на улицата стотици хиляди българи. Огромното мнозинство от тях е съставено предимно от млади хора. Защо тъкмо те най-активно изявяват своето недоволство?
- Безспорен факт е, че в наши дни революциите по-света се извършват предимно от млади хора. И това е поради една фундаментално значима причина – че точно те имат необходимата енергия и заряд, от която всяка една революция се нуждае. Никога не трябва да забравяме, че развитието на дадена нация е именно в ръцете на младите и те от своя страна разбират, че каквото посееш, това ще пожънеш в бъдеще. Един млад човек чисто психологически винаги реагира първосигнално, с лека нотка конфронтизъм. И точно този конфронтизъм е водещата сила в тези протести и чрез него се постигат целите на един индивид в хармония с поведението на групата. Точно тази новосформирана социална единица, наречена тълпа, и нейната енергия е в състояние да променя и въздейства на процесите в дадена общност и социална среда.
- Цяла България бе потресена от нелепата смърт на самозапалилия се Пламен Горанов. Преди него във Велико Търново като факла горя и друг 26-годишен мъж... Може ли да се каже, че по-младото поколение е най-уязвимо на несгодите и стреса?
- Стресът е причината за повечето беди и болести в съвременното общество, независимо от възрастта. Да живееш постоянно под натиска на битието означава, че в един момент, когато си неразбран от останалите и твоята кауза не се чува в пространството, цялото това напрежение все някога ще се излее с непредвидими последици.
Каузата на Пламен Горанов е неговият апел към всички за промяна. Всяка отделна личност има своя вътрешна стратегия за действие на фона на тълпите, които малко или много имат лидери, затова и станахме свидетели на подобен шокиращ и неочакван случай. Лошото е, че саможертвата не е решение, а просто една национална отговорна кауза с цел пробуждане на обществото. Саможертвата от своя страна е част от всеки един от нас, но понякога прибързаните решения не водят до нищо повече от загубата на един млад и интелигентен човек, какъвто безспорно беше Пламен.
- Как можем да обясним това, че млад човек така самоотвержено посяга на себе си?
- Изглежда, че в нашата държава това е единственият начин да бъдеш чут и подкрепен в своите искания безпрекословно. Искания, които се превръщат в собствена кауза и в готовност да жертваш най-ценното си, а именно своя живот. Да посегнеш на себе си не е просто причина, това е акт на саможертва. А това е присъщо на водач и лидер. Такова действие в името на една кауза се явява източник на психична сила за тълпите и внася в техния живот вяра, която поддържа и осмисля подсъзнателните им илюзии за въображаеми победи и социални промени в близко и далечно бъдеще.
- Можем ли да очакваме бум на подобни случаи в сегашната ситуация, пред която е изправена страната?
- Искрено се надявам нашите ръководители да се вземат в ръце и да не допускат отново подобни шокиращи сценарии с непредизвестен край, защото ако това е единственият начин да станем свидетели на пряка демокрация, значи има нещо гнило в цялата система. Младото поколение всекидневно е заливано с негативизъм във всичките му форми, водещ до моментни психологически неразположения, които могат да са предпоставка за още подобни единични случаи, повлияни от вълната на негодувание. Героизирането на дадена личност е нещо сакрално, но същевременно и доста опасно, защото подрастващите само чакат повод да изпъкнат и да бъдат значими в този исторически момент за нашата държава. Иска ми се да вярвам, че нещата ще се успокоят и няма да станем свидетели на нови драматични случаи, но само времето ще покаже доколко нашето общество е способно да контролира ситуацията.
- А каква е причината да наблюдаваме агресия по площадите? Това само т. нар. хулигани и лумпени ли са, или сред тях има и достатъчно интелигентни и възпитани младежи?
- За всичко си има психологически определена причина и настоящата ситуация също не прави изключение. Да, станахме свидетели на грозни сцени, но това далеч не означава, че на площадите имаше само агресия от така наречените лумпени. Напротив, имаше и хора, които изразяваха исканията си по мирен и справедлив начин. Чисто психологически наблюдавахме два коренно различни вида групи в основата на всички протести.
Първите бяха хора с всякакъв род професия и с различна степен на интелигентност и социален статус. Точно този сбор от разнородности под влияние на единството в името на дадена цел, която е в основата на колективния дух, беше водещ в протестите.
Имаше и втора група, която беше наречена хулигани и беше заклеймена от обществото, но лично аз смятам, че определението анонимни тълпи (т. е. престъпни) им приляга повече и съм готов да се обоснова. А именно отсъствието у тях на чувството за отговорност снема всякакви форми на социален контрол. Това ги прави нетолерантни, агресивни и асоциални. Усещането за безотговорност и ненаказаност е водещо при вземането на решение за действие в името на някаква кауза.
- Къде виждате възможните решения за опазване на психичното здраве на младите у нас?
- Аз лично смятам, че превенцията е ключът към доброто психично здраве на нацията. В момента ситуацията е доста деликатна и непредвидима, дори една малка искра е способна отново да запали огъня на саможертвата, което респективно ще доведе до загубата на още невинни млади хора, колкото и песимистично да звучи. Аз смятам, че отговорността носи цялото общество, защото чрез ежедневното насаждане на омраза и чувство за безперспективност у младите се потиска курсът на промяната, което довежда и до депресивни състояния, водещи до непредсказуеми последствия.
Все пак искрено се надявам един ден всички да се обединим и да разберем, че това, в което вярваме и за което се борим, много скоро ще бъде на прага ни. Иначе саможертвата на Пламен Горанов ще остане като глас в пустинята, а малките ни победи като общество няма да бъдат толкова значими и съдбоносни. Да се надяваме, че времето, в което ще берем плодовете на промяната в името на по-доброто бъдеще на нацията и подрастващите в България, вече е настъпило.
This is a fine, very professional looking series. Your work on the black and white is especially impressive. The last image has all the black and white qualities that the west coast &qt&o;mastersoquut; always sought in the darkroom. This image is top-flight quality!
