Уморените протестиращи ги използват, нали?

Автор: Борислав Михайлов

Уморените коне ги убиват, нали?” е стар американски филм на режисьора Сидни Полак. Толкова стар, че когато излиза на екран, повечето от сега протестиращите българи у нас и зад граница още не са били родени. Но тогава, както и сега, теорията и практиките за манипулиране на граждански и трудови протести вече са били много напред с материала и средствата. Което младите хора, свалили най-хваленото правителство в историята на България, би трябвало да знаят. Всъщност – длъжни са да го знаят.

Този опит за анализ беше започнат преди доста време – веднага след втората „кръгла маса”, събрала в София протестиращи и представители на неправителствения сектор, за да обсъдят исканите промени в Избирателния кодекс и да решат как да бъде координиран предстоящият тогава втори национален протест. Тогава за първи път протестиращите се разцепиха видимо, изпокараха се по махленски и се обединиха около някои искания, част от които сякаш излизаха от устата на бившия премиер Бойко Борисов – да не се разпуска 41-то Народно събрание и да има програмно правителство (каквото според Конституцията всъщност не може да има).

Което – с извинение за сравнението – ги навърза като магарета навред около каруцата на управляващите и на партиите на статуквото: отпред, отзад и в шпалир отстрани.

Да си заслужиш памперсите

Защото преждевременно разпуснатият 41-ви парламент бе олицетворение на всичко, срещу което протестират: на лобистко законодателство в полза на монополите и едрия бизнес; на симулиране на граждански контрол върху институциите; на бойкотиране на парламентарния контрол върху правителството; на превръщането на Народното събрание в придатък на изпълнителната власт и изпълнител на личната воля на самодържеца Бойко Борисов; дори на желанието да избягаш от скучната работа в парламента, за да ти подарят телефон „Верту”.

Ето този именно парламент, който се ползва със 7 % одобрение, протестиращите искаха да продължи да работи. Даже плашеха да го блокират с жива верига, за да работи. Дори направиха палатков лагер, за да го подсещат, за какво трябва да работи.
Всуе. И слава богу, че във вторник едни протестиращи (знае ли някой всъщност на колко групи, секции, фракции, агитки, землячества се разцепиха протестиращите?) опитаха да изметат символично властта от сградата на парламента, както и несимволично да подарят на депутатите памперси и тоалетна хартия.

Защото същите тези народни избраници единодушно – разбирате ли, единодушно! – отказаха да внесат каквито и да са промени в Изборния кодекс. Освен това във вторник – обърнете се с гняв назад! – отказаха да гласуват проекторешение, задължаващо служебното правителство и ДКЕВР да предприемат мерки за по-нататъшно поевтиняване на електроенергията.

А в сряда – попитайте Стоичков как се попържа така, че да хване дикиш! – симулираха работа някакви си 90 минути, гласуваха някакви си ратификацийки и ей така, на инат, отказаха да наложат мораториум върху продажбите на държавни и общински земи и гори. Ясно е защо, нали?! Защото има още ненагушили се, незадавили се с евтини земи и гори техни себеподобни, а защо не и господари на волята им.
Този парламент бе обичан само от монополите и надали е нужно да се обяснява защо…

Протестиращ значи обруган

Колко (стотици) хиляди българи протестираха през тези два месеца по улиците на десетки градове? Вие не знаете, но един човек в тази правова европейска държава май ги има прономеровани, прошнуровани, проучени, накичени със СРС – само дето не са и зачислени за дистанционно управление с психотронно оръжие, монтирано на бронирани джипове „Пустинна котка”. Последното е откровена глупост (дано!), останалото – жалка реалност.

Невъзможно е да се забрави, че според бившия вътрешен министър Цветан Цветанов точно 49 % от протестиращите не просто са част от криминалния контингент, но са и свързани с пласмента на дрога и други форми на организирана престъпност.
Това откровение (или директива за започване на наказателно преследване, знае ли човек?) вече е старо, от преди седмица.

Но от завчера е информацията, че в МВР по заповед на Цветан Цветанов са изготвени досиета на лидерите на гражданските протести. Водачите на гражданските протести са подслушвани по телефона, следена е тяхна sms- и email-кореспонденция, а някои са поставени и под външно наблюдение. Всичко това - с цел тези хора да бъдат дискредитирани. Сред разработваните от МВР са Ангел Славчев, Дончо Дудев, Янко Петров, Янаки Ганчев и други.

Излишно е да се напомня, че откакто Цветанов управлява МВР, всеки, който протестира срещу властта, е или криминално проявен, или психично болен, или е част от „Октопода”.
Което, разбира се, изобщо не се отнася за онези хиляди с тракторите и ремаркетата с прасета, които по команда дойдоха за часове в София, за да протестират „спонтанно” срещу намерението на Бойко Борисов да подаде оставка.

Между другото, би било наивно да се очаква, че новият служебен министър на вътрешните работи, който довчера бе доверен високопоставен служител на Цветан Цветанов, ще вдигне завесата над мръсните тайни и нечистоплътните операции на министерството, в което винаги е действала омертата на поставилите се над законите.

Сгъстете редиците – идват политиците

Точно така е – няма грешка. Вероятно мнозина не са обърнали внимание как в разгара на протестите едни хора се самообявиха за протестиращи и се събраха в гранд хотел „София” , за да издигнат кандидатурата на лондонския професор-икономист Димитър Иванов за служебен премиер.

Сбирката бе обявена като национална среща на основните граждански сдружения и организации, участващи в социалните протести в страната.
Когато разбраха за кандидатурата на Иванов, представители на част от гражданските организации се оплакаха, че не са се допитали до тях при избора на кандидат за служебен премиер и напуснаха залата, платена от самия Иванов.
Така вътре останаха познати до болка стари муцуни като Жорж Ганчев и шефката на така наречения борд по туризъм Поли Карастоянова, която иначе е част от структурите на ГОРД.

Оказа се, че още преди тази „спонтанна” сбирка кандидатурата на Димитър Иванов е внесена в президентството… естествено от името на гражданското общество.
И понеже протестиращите срещу монополите по дефиниция са срещу всяка власт на монополите и олигархията – т.е. опозиция – то нищо чудно в оредяващите им редици скоро да се включат лицата Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Както и техните депутати, зам.-министри, тъщи и приближени. Не за друго, а защото на улицата и в опозиция най-гръмогласно може да се агитира кой да яхне следващата власт – от името на народа и в името на народа.

Веселин Марешки вече опита да се слее с протестиращите във Варна. И щеше да бъде грозно бит, а не само красноречиво попържан, ако не ходеше като всеки български народен трибун и партиен водач с яка и платено-самоотвержена охрана.
По думите на един от лидерите на протестите, всички политически партии досега са направили опити да се свържат и да преговарят с организаторите, „но ние се дистанцираме”.
А дано, но до кога ли?

Гражданският борд като клетка

В словото си при приемането на щафетата от Борисов новият премиер Марин Райков допусна един много досаден лапсус – той нарече „клетка” бъдещия граждански борд за честни и справедливи избори, който ще работи към служебното правителство. Вън от спомена за това, че семейството бе най-здравата клетка на социализма, тук има и една по-тънка алегория – структурното привързване на протестиращите към властта под формата на различни граждански съвети на практика може да се превърне в клетка за тяхната опозиционност и радикализъм.

Именно това преди време поиска да види Бойко Борисов, както и да подуши като какво животно ще са гражданските съвети и евентуалната бъдеща политическа подредба на татковината, та да прати секретарката си за премиер.
Не бива да се забравя – Бойко Борисов много добре знае какво е активно мероприятия и дори се оплаква, че е станал жертва на метеж. Време е и протестиращите да напреднат поне малко в тази материя, за да не се чувстват утре употребени. Или най-малкото – за да не им бъде приписано, че са употребени от чужди специални служби, както и да им бъде вменена вината, ако и следващите управляващи се окажат като току-що сбогувалите се с властта.

Защото след уморените протестиращи от улиците ще пометат тоалетната хартия и памперсите за този парламент. Друг няма да има, поне в следващите два месеца. И е малко вероятно да се случат чудеса с плодовете от обрания бостан, който Борисов и Дянков оставиха  на Марин Райков.
Изборите ще са по правилата на ГЕРБ. Дано поне в тях не участва полицията, чийто доскорошен министър вероятно отново ще е председател на един предизборен щаб.


Равносметката от гражданските протести всъщност е положителна. Надигналата се вълна от недоволни хора принуди Бойко Борисов да подаде оставката на правителството си. Започнаха всеобхватни проверки в трите ЕРП и в столичната „Топлофикация”. Под лупа се гледат знакови сделки и далавери в енергетиката.

Саможертвата на Пламен Горанов сякаш проби дори бронята на несменяемия кмет на Варна Кирил Йорданов и той подаде оставка. Може би дори и ТИМ  ще се окажат подвластни на законите на държавата и оперативно интересни за МВР и прокуратурата.
Под чертата обаче остава непромененият Изборен кодекс. Парламентът инатливо отказа да наложи мораториум върху продажбата на държавни и общински земи и гори, не направи възможните законови промени както при цените, регулирани от ДКЕВР, така и чисто кадрово – за избирането на състава на регулаторната комисия, за антимонополни промени в законодателството.

Което означава, че в България за пореден път трудното предстои.


В категории: Коментари , Горещи новини