Възникнали през епохата на Възраждането, първите български читалища се превръщат в средище на просвещение, култура и родолюбие. Този постулат е в пълна сила и за читалище "Братство" в Павликени".
Съвременния си облик градът дължи на един прелюбопитен факт. До 1977 г. селището е с изцяло турско население. По време на Освободителната война всички мюсюлмани се изселват и няколко месеца то е напълно обезлюдено.
За да не бъдат съсипани и плячкосани имотите, търновчанинът хаджи Славчо откупува земите от местния бей и Павликени започва да се заселва с българско население не само от Търновския край, но и от Балкана, приема дори и тракийски бежанци. Така истинското културно-просветно възраждане в Павликени започва след 1878 г., а ентусиазмът на първите просветители не е угаснал и до днес.
Началото на читалищната дейност датира от далечната 1884 г., когато няколко години след Освобождението неколцина будни българи основават културно-просветното дружество „Ройче". Сведения за него са запазени в църковна кондика от същата година.
На първите четири листа от историческия документ е написан уставът, според който целта на дружеството е „умственото и нравствено развитие на членовете му и на жителите на града, както и създаването на библиотека“. В дружеството първоначално членуват 76 души, които плащат членски внос - някои в пари, но повечето - в натура, основно жито. Идеята за учредяване на дружеството е на будния белочерковски даскал хаджи Стоян Дончев Сейков. Ученик на даскал Бачо Киро, завършил Априловската гимназия, от 1883 г. той става един от първите учители на Павликени.
В списъка на учредителите са още свещеник Петко Франгов, както и въстаниците от четата на поп Харитон Атанас Дончев, Петър Тончев, Тошо Кътев, Иван Марчев, Иван Цвятков и други. Повечето от тях са преселници от Бяла черква и пренасят със себе си духа на революционното село. По примера на белочерковци, учредителите избират за име на дружеството "Ройче", като символ на "роилите" се нови просветни огнища.
С течение на времето културната институция се разраства.
На 15 декември 1891 г. на Общо събрание на учредителите „Ройче" е преименувано в „Братство". Десет години по-късно читалището приема нов устав, абонира се за някои списания и вестници, започва да набира фонд от художествена литература. Започва събирането на пари и за построяването на нов читалищен дом.
Съществена промяна в читалищния живот настъпва обаче през 1907 г., когато е построена сградата на павликенското основно училище и със специално разрешение на Министерството на народното просвещение в него е направена сцена за представления.
За целта читалищното ръководство дарява 4760 лв., събрани от местното население чрез подписка. Отделно за декори, пейки и обзавеждане на сцената са събрани още 1100 лв.
През 1952 г. е поставено началото на музикалния кръжок в читалище „Братство", който постепенно прераства в музикална школа, а по-късно и в школа по изкуствата. От 1983 година досега тя допринася много за естетическото възпитание на подрастващото поколение, развивайки широка дейност и други кръжочни форми, като литературна група, кръжоци по есперанто, археология, чужди езици.
През 1965 г. е открита нова читалищна сграда в Павликени, която и до днес е една от най-представителните и внушителните в общинския градски център.
Днес в читалището се помещават местната литературна група „Цанко Церковски" и дружество на краеведите, занимаващо се с изучаване на историческото минало на Павликенския край.
Тук целогодишно кипи активна културно-масова дейност, разказва секретарят на „Братство" Дарина Митева. Тя е ръководител на самодейния театър. В момента 13 жени и мъже вдъхновено репетират ролите си в "Милионерът" на Йордан Йовков, а премиерата на постановката е насрочена за 18 април. Стремежът е да поставяме само български пиеси, търся постановки с повече роли, за да не връщам желаещите ентусиасти-театрали, разказва Дарина Митева. Пък и най-пълен се оказвал салонът именно при поставянето на "Българи от старо време", Вазовите "Службогонци", "Има ли смисъл да утепваме мечката?" на Панчо Панчев, "Дядо Матей преброява звездите" на Николай Люцканов.
Читалищна гордост е и павликенският оркестър "Извор", който е създаден през 1989 г. и е участвал в международен фестивал в Германия, традиционните надсвирвания в село Стамболово, Хасковско, и е бил първенец за младежки северняшки оркестър. Оркестърът е участвал и в националния фолклорен фестивал „Копривщица - 2000". Четиримата му щатни оркестранти миналата година имаха изява на живо по Българското национално радио и в държавната телевизия в предаването „Иде нашенската музика". Към оркестъра има и две солистки - Мая Страшилова и Цветомира Василева.
Цвета от есента на миналата година е преподавател по народно пеене в школата по изкуствата към читалището и ръководител на женския народен хор. В този си състав той работи от 1995 г. и има многобройни самостоятелни и съвместни с другите формации концертни изяви.
За да има приемственост, в читалището активно работи детският народен хор с ръководител Виолета Петрова. Доказателство, че децата намират в читалище "Братство" своя втори дом, е и клубът за народни хора с ръководител Петя Петрова.
Какво е читалище без библиотека - празна сграда, казват хората в града. Сигурно и затова тази дейност в Павликени съществува още от самото основаване на читалището. Днес по лавиците на библиотеката и в хранилището й се съхраняват около 70 000 тома литература. Има детски отдел, за възрастни, читалня и отдел за комплектуване и обработка.
Първата инвентарна книга в читалището е от 1933 г., но в нея срещаме и заглавия, издадени в годините след Освобождението.
А запазените томове от стария библиотечен фонд са огледало за работата на чиновниците в миналите години. Интересът към четенето тук не е спаднал нито на йота. Въпреки общата бездуховна инерция, обхванала обществото, тук хората чакат по списък новите заглавия. А библиотекарите ги известяват с есемес, когато им дойде редът. Напоследък особен интерес има към съвременните български автори.
От подрастващите пък най-много четат децата до четвърти клас. През миналата година читалището е заделило от собствения си бюджет 2 600 лева, за да набави нови 260 тома за читателите в Павликени. Още 400 книги са осигурени от дарения и по проекти.
