Кюстендилци изкараха черешово топче пред Съдебната палата в града, където беше даден ход на делото за претенциите на мюфтиите върху градинката с паметника на легендарния войвода
Представителите на мюсюлманското вероизповедание у нас отново станаха причина за нажежаване на обстановката в страната с поредната си провокация,
Автор: Георги Ваташки
сътворена в Кюстендил с искането си за възвръщане на собствеността върху няколко общински имота, като в единия от тях се намира градинката с паметника на Ильо войвода.
Исковата молба на мюфтиите се основава на подписано през 1909 година съглашение между Царство България и турското правителство, изготвено на базата на подписан руско-турски протокол, уреждащ правната норма за собствеността на вакъфските имоти.
На следващото заседание на съда в Кюстендил, насрочено за 22 април, ищецът ще трябва да представи копие от брой 13 на Държавен вестник, издаден от Царство България през 1910 година, в който е обнародвано споразумението. От своя страна Общината оспорва изцяло предявения иск, като се основава на правото за придобиване по давност.
По време на заседанието на магистратите в понеделник, адвокатът на мюфтийството Красимир Руев сам изтъкна, че ако мюсюлманското изповедание си върне собствеността и върху двете кюстендилски джамии „Ахмет бей” и „Фатих Мехмед султан”, те няма да бъдат действащи. „Кой ще влезе в тях, като в Кюстендил има двама или трима мюсюлмани“ – риторично запита той, което пък затвърждава мнението, че мюфтийските щения са си стопроцентова провокация.
Ильо войвода, известен още и като „последният хайдутин“ освобождава на два пъти Кюстендил. Първо – на 11 януари 1878 г., когато тържествено влиза в града заедно с руски войски, но поради настъплението на многобройна турска войска четата му е принудена да се оттегли. Броени дни по-късно, на 17 януари, легендарният комита успява повторно да освободи Кюстендил.
Освен в Руско-турската война, той се включва също в Кресненско-Разложкото въстание и Сръбско-българската война и взима активно участие в четническото движение в Македония и Одринско. Подвизите на героя са възпети в множество народни песни, а на погребението му през 1898 г. се стича целия град, на който той става посмъртно почетен гражданин през 1978 г. Тогава е издигнат и паметникът му, който днес попада в спорните терени, към които има претенции мюсюлманското вероизповедание.
Кюстендилци са готови да бранят до край монумента и честта на своя освободител и категорично отказват да го принесат в жертва на мюфтийските интереси.
