На 6 април 1887 г. 40 будни българи от Дебелец се събират, за да запалят факела на просветата в родния си град.
Автор: Здравка Христова
По инициатива на местните учители Дончо Момчев Хаджиев, Кръстьо Попгеоргиев и Никола Поптодоров, те основават дружество "Съгласие". Така на десетина километра от Търново преди 126 години е положеното началото на бурна читалищна дейност, която е жива и до днес. Богати са традициите на културната институция, съхранени и предавани през годините, те са оня живец, който поддържа духа на градчето и днес.
Година по-късно, в началото на 1888 г., ентусиазираните самодейци поставят на импровизирана сцена в местното училище първата пиеса "Сиромах Танчо" на Бачо Киро Петров. Следват още десетки постановки, защото интересът към театъра е огромен.
Трябва да минат обаче още 44 години, за да се настани „Съгласие“ в самостоятелна сграда. Народното читалище е открито на 18 декември 1932 г., вдигнато е само за четири месеца с доброволния труд на местните хора.
Първата му и основна дейност е създаването на библиотека. С помощта на дарения е събран първият книжен фонд. Колко са били по онова време книгите не е известно, но когато председателят на дружеството Дончо Хаджиев напуска учителството и отива на работа във Варна, дейността замира и библиотеката се разпилява.
Час след неговото завръщане започва трескава работа за набиране на нови книги и списания. Разпращат се писма и молби до частни лица, издателства и редакции, да се притекат на помощ. Библиотеката расте и се развива ежегодно.
За набавянето на томовете се предвиждат специални суми по бюджет. За да се въведе ред в заемането и опазването на книгите, на Общо събрание в Дебелец през 1912 година се гласува и приема Правилник на библиотеката.
Когато отворим инвентарните книги и се запознаем с фонда, чувстваме полъха на широка любознателност от неговите събирачи. Силно впечатление правят произведенията на българските, руските и западни класици, списанията "Българска сбирка", "Мисъл", "Читалище", както и всичките 20 тома от сборника "Народни умотворения". Всичко това - грижливо запазено, подвързано с кожена подвързия, а на гърба на всяка книга, освен заглавието на произведението, е написано със златен бронз и „Читалище "Съгласие" Дебелец“.
Успоредно с читалищната дейност, от 1919 г. бързо се развива и библиотеката при ученическото просветно дружество "Христо Ботев". Двете са обединени през 1930 г., за да ползват общо помещение за читалня. Която, разбира се, с годините също отеснява, затова през 1962 г. към основната сграда е вдигната пристройка, в която до ден днешен се помещават библиотеката и книгохранилището.
Създадени са уютна обстановка и атмосфера за спокойна работа в духа на възрожденските традиции. До 1940 г. библиотекарите, като членове на Управителния съвет, работят на обществени начала, подтиквани от чувството за обществен дълг. Година по-късно местната управа в града взима решение за отпускането на щатна бройка за длъжността „библиотекар“ и определя месечна заплата от 300 лв.
Днес духовното средище разполага с 16 000 тома научна и художествена литература. Годишно обслужва средно 400 читатели.
Изключително богата е и културната дейност.
Вече 10 години работи клуб "Краезнание", който заедно с фолклорните формации към читалището издирва, изучава, пресъздава и съхранява автентичните традиции - история, песни, обичаи от Дебелец, и поддържа краеведската дейност на библиотеката. Ежегодно се правят тематични изложби на рисунки, керамика, фотоси за различни годишнини на поети, писатели и тяхното творчество, местни празници и тържества, литературни четения, конкурси.
Читалищното настоятелство прибягва до нетрадиционните форми за набавяне на средства - участия с проекти по различни програми, дарения от издателства, читатели и други. Спечелването на един такъв проект по програмата "Глобални библиотеки" например позволи преди време компютъризиране на библиотеката и достъп до интернет.
За 125-ата си годишнина читалище "Съгласие" в Дебелец се сдоби със свое знаме и герб, които бяха тържествено осветени на празничен концерт-спектакъл. Знамето е зелено и на него има лира, театрална маска и книга, които символизират основните дейности, които културната институция развива.
Театралната формация, фолклорната група "Росен здравец" и съставът за стари градски песни "Ретроритъм" са гордостта на културната институция.
От първата постановка са минали 125 г., сменят се поколения самодейци, театърът играе и печели награди от национални и международни конкурси. През последните години с артистите работи гордостта на великотърновския театър Милен Иванов. През 2008 година редом до възрастните артисти застават и децата от "Смехоран", чийто ръководител пък е Събка Илиева.
Награда за главна мъжка роля, наградата на публиката и номинация за най-добър спектакъл – това са само част от призовете, които обра театралният колектив в Дебелец за постановката "Господин за един ден" на Международния конкурс за самодейци в Каварна преди две години.
С награда бе отличен и Симеон Иванов, който пък се въплъти в образа на Бай Ганьо при представянето на друга пиеса - "Господин Балкански" от Георги Данаилов.
Трупата от Дебелец всъщност редовно си тръгва с първи награди и от Международния театрален фестивал в Тополовград, както и от Общинския празник в Самоводене.
"Радост и удоволствие" са двете думи, с които търновският актьор и режисьор Милен Иванов описва работата си с любителите актьори от Дебелец. Да репетираш вечер в салона на читалището, на доброволни начала - това ги прави истински герои за мен, сподели още той.
През 1991 г. са създадени групите "Ретроритъм" и "Росен здравец". Двете певчески формации също са натрупали огромно количество награди от различните си участия и са се превърнали в емблеми не само на читалището, но и на цялото градче.Тяхна е основната заслуга от 18 години Дебелец да е ежегоден домакин на празника на градската песен "Засмяна пролет", казва Юлияна Стефанова, която е секретар на читалище "Съгласие" в Дебелец и организатор на проявата.
Любителското творчество не е само лично удовлетворение. То възпитава, облагородява, доставя радост и наслада на публиката, отбеляза още Стефанова. Концертът беше последната дейност по спечелен от читалището проект по общинската програма за подкрепа на изкуството и културата.
