През април 2011 г. получих исхемичен инсулт. Няма да описвам цинизма и формализма при лечението, което ми беше проведено.
Оказа се, че преди време съм получил и друг, който съм прекарал на крак. В момента провеждам лечение с няколко медикамента. Освен тях пия хапчета и за кръвно налягане. Разбирам сложността на заболяването си и избягвам сериозни натоварвания. Въпреки това има моменти, при които дори след извършването на най-обичайни дейности (като измиването на кола, събирането на плод, прекопаване на леха), след които не се чувствам добре. Допустимо ли е изобщо в моето състояние физическо натоварване и в какви граници?
Кръстю Кръстев,
с. Пиргово, общ. Иваново,
обл. Русе
Инсултът представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение със силно намаляване или прекъсване на кръвотока към определена част на главния мозък, където се развива некроза (загиване) на тъканта. Заболеваемостта варира между 190 и 350 на 100 хиляди жители. Вероятността след един първи мозъчен инсулт да се получи втори възлиза на 10 % на година.
Най-важните рискови фактори за развитие на заболяването са възрастта, тютюнопушенето, наднорменото тегло, захарният диабет, повишеното количество кръвни масти, нерационалното хранене с поемане на много сол и животински мазнини, застоялият начин на живот и други.
Началото на заболяването може да бъде остро, тласъчно, стъпалообразно, подостро или с прогресивно влошаване, което до голяма степен зависи от някои допълнителни мозъчни усложнения (мозъчен оток, вклиняване и т.н.).
Клиничната картина се проявява със световъртеж, шум в ушите, нистагъм (спастично потрепване на очната ябълка), преходна глухота, замъглено зрение, нарушения в походката и говора, частични парези, сънливост и по-тежки нарушения в съзнанието. В някои случаи се наблюдават и т.нар. „дроп“ атаки (внезапно падане, без предупредителни симптоми и загуба на съзнание) и преминаваща глобална амнезия (временна загуба на памет). Могат да се наблюдават още обърканост, сънливост, главоболие.
При исхемичните мозъчни инсулти, освен описаната симптоматика, може да се развие и общомозъчна симптоматика в резултат на мозъчния оток и вътречерепното повишаване на налягането – менингеален синдром, количествени нарушения в съзнанието, дихателни нарушения, повишена температура.
Болните с исхемичен мозъчен инсулт се хоспитализират в неврологични отделения или сектори за интензивно лечение за диагностично изясняване и компетентно лечение. Първичната профилактика се състои в борба с рисковите фактори: артериална хипертония, тютюнопушене, повишение на кръвните масти, захарен диабет, сърдечни заболявания, наднормено тегло, неправилен начин на живот. Физически натоварвания, стрес, висока температура и други са противопоказни.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
