Два пъти изпепелявано, селото се вдига на крака благодарение на силния български дух и неподправения талант да превръща драмата в шега
Автор: Мирослав Водев
Това малко, но запазено чисто българско гнездо, е сгушено в северните дипли на Средна гора, между Казанлък и Калофер. Това пише за своето родно село Турия най-известният му жител – любимият автор на поколения българи Димитър Чорбаджийски – Чудомир.
Не се знае откога съществува селото, но над река Турийска има отлично запазен сводест римски мост, който се ползва и до днес. Под него реката образува малък водопад, наречен „Скокът”.
На връх Голям Висок, който се намира западно от Турия, пък има останки от римската крепост „Голямото кале“. От краеведски проучвания разбираме, че старото селище се е намирало в местността Равнака, при един от широките завои на реката.
При падането на България под турско робство то е било опожарено, а обитателите му са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора. И до днес отделни местности носят имената на обитавалите ги родове. По инициатива на хайдушкия род на Джалъзите, в средата на XVIII век селото е възстановено на днешното си местоположение.
По време на Руско-турската освободителна война е изпепелено за втори път от башибозушките орди, а населението се е евакуирало в района на град Трявна. След Освобождението три от десетте рода, обитавали селото, отново се завръщат, за да възстановят за пореден път бащиното си огнище. Останалите седем рода се заселват в днешното село Александрово и в град Павел баня.
Една от природните забележителности на Турия е местността Пиростията. Тракийско светилище, което представлява един голям камък, сложен върху три други, във форма на пиростия – триножник, който се слага над огнището. В легналия скален отломък дори по време на суша има вода.
Поверието е, че който пие от нея, ще се изцери от куп болести.
700-годишният "Кичест габър" е единствен на Балканите, поставен под закрила, той е друга забележителност, намираща се на 7 км от селото. Турия е съхранило през вековете българските обичаи и традиции.
Днешните местни жители продължават да се задяват един другиго на пъстрия си балкански език, напук на проблемите. Правят го не само от носталгия по славното минало, описано от талантливия им съселянин Чудомир, а и защото хуморът е в кръвта им. С него душите им се отърсват от несгодите, а животът им се "търкаля" по-лесно.
Къщата музей “Чудомир”, читалище “Чудомир” и зала “Нашенци” се превръщат в своеобразен етнографски комплекс в Турия. Той показва историческото минало и бита на хората.
Читалището е създадено през 1903 година и става център на културно-просветната дейност. Там се намира и зала "Нашенци", място за чествания на всички празници в селото. Към него има сформирани самодейна певческа, театрална и кукерска групи, спечелили много награди на различни фолклорни прояви.
От 1969 година родният дом на Чудомир е превърнат в къща музей. Тя е и най-голямата забележителност в селото. Там са изложени експозиции, които разказват за творческия и жизнен път на писателя-художник, както и картинна галерия. Документално-художествената композиция съдържа оригинални ръкописи, лични вещи, фотоси и факсимилета на писателя. Димитър Чорбаджийски - Чудомир отдава повече от 40 години от живота си на читалищното и музейното дело с неугасващия огън на възрожденец, а с магията на веселото слово и с пластичния език на изобразителното изкуство създава един колоритен свят от образи на незабравимите нашенци.
Кулминацията на Чудомировите дни са на площада пред родната къща на писателя, където “пием кафе и гюловица с днешните “Нашенци”" – героите на Чудомир.
Забавлението се разиграва на 1 април, с което завършва седмицата на Чудомировите празници. Седнали на софрата чешит до чешита и се наддумват. Ако ги заслуша човек, ще познае кака Сийка, Нено Сенегалеца, Тотка, Поп Ставри и много от другите неповторими образи от разказите на хумориста.
Общоизвестен факт е, че кукерите са тръгнали от село Турия. Те са запазили до голяма степен автентично своя езически първообраз. Фестивалът на маскарадните игри „Старци в Турия” се провежда всяка година в края на м. март и показва културното наследство, свързано с кукерските игри в бита на българите и предаването им от поколение на поколение. Те се провеждат в рамките на Чудомирови празници и с тях завършва сезонът на маскарадните игри в страната.
На Великден пък турийци се събират на голяма поляна в местността Стоките, където търкалят боядисани яйца с наричания за плодородна година. А на Гергьовден се завързват люлки и пеят пролетни песни.“Много е хубаво това Турия. Истинско Велико Търново. Само че по-хубаво!” Казал го е големият Чудомир, а ние само го цитираме.
Легенда за Змея
Турийци цяла година чакат да дойде Сирни заговезни, за да заиграят езическите си танци. Танцуват ритуално в тайнствената пролука на времето, зейнала в тая част на годината, в която зимата отстъпва на пролетта. Кукерите изскачат насред село с магарешки каручки, "водят" камила, булка, свещеник, сватбари и гробари, данъчен инспектор, коминочистач.
Преди да се гмурнат в студените води на река Турийска и да заиграят по дъното й леденото си хоро, тропат дълго с тежките хлопки, подскачат, тресат земята. Така с пушеци и гърмежи прогонват Змея, който се спуска с огън на устата към селото. Змеят иде, за да търси баба Каля. Тая история е любовна. Приказки като тази тук се разказват само на ухо. Змеят живеел горе на баира, на връх Висок. Двамата с баба Каля , тогава още млада булка, горещо се любели.
Когато Змеят слизал от Балкана, небето почернявало, въздухът затрепервал, а баба Каля хуквала към мегдана да го посрещне. За да разсеят и да омилостивят Змея, жените от Турия му носели в менци козе мляко на баира.
