Обидата е престъпление, което се преследва не от прокуратурата, а от пострадалото лице
Автор: Християн Митев юрисконсулт
1. В Семейния кодекс (СК), раздел VІІ, том І, гл. ІХ, чл. 124, ал. 4 и 5 са постановени задължeния на пълнолетните и непълнолетни деца и внуци към своите родители, баба и дядо. Записана е изрично думата „длъжни“. Въпросът ми е какво е предвидено законодателно, ако :
1.1. Цитираното задължение не само че не се спазва, а системно грубо, безпардонно се погазва до степен силно разстройване на здравето и живота ни.
1.2. Лошото отношение и неполагането на елементарни грижи като:
● пълна незаинтересованост с години за състоянието на здравето и живота ни
● афиширане на това отношение пред обществото
● публично незачитане и неуважение
● нанасяне на обиди
● крещяща неблагодарност за положените от нас грижи:
● добро възпитание
● 3 висши образования
● осигуряване на жилище чрез дарение от нас и родителите ни
● намиране на местоработи
● защита от физическо насилие и др.
● изграждане на неверни, недостойни представи у внуците ни за нас и системно, пълно възпрепятстване на взаимоотношенията ни с тях, са изведени до степента на едно бавно, системно, перфидно, ловко прикривано, де факто умъртвяване. Не е ли това опит за убийство ?
2. С жена ми, електроинженер, сме пенсионери. Тя претърпя три операции на тазобедрената става, на глезена на уж здравия крак, където има гонартроза на коляното, рак на гърдата, операция на ухото, увреден слух, напреднала атеросклероза. От 2001 г. по решение на ТЕЛК е с 90% инвалидност. Трайно е на легло, придвижва се с инвалидна количка. За операцията от рак писмено с обратна разписка уведомих дъщеря ни – не я посети, след това и до сега. Предложенията за разговор, писма, остават без последствие. Живеем в съседни апартаменти!
Нещата са известни на обществото, свидетел на това безобразие. Аз получих хипертония и последващ инсулт. Не се нуждаем от материална помощ, а от такава от технически, морален и нравствен характер. Въпросът ми е: какво е предвидено законодателно в случаите, когато върху нас, като родители, хора с тежко увредено здраве, допълнително се разстройва здравето и живота ни от това безхаберие, безотговорност и насилие. Нали отношението към възрастните и особено към болните хора е мерило за хуманност и цивилизованост? Как е защитено това законодателно?
Молим за компетентния ви отговор!
Георги Николов,
Стара Загора
Съгласно цитираните от вас разпоредби на СК децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си. Пълнолетните деца са длъжни също така да се грижат за своите възрастни или болни родители.
Неизпълнението на тези задължения не е скрепено с правна санкция както може сам да се убедите от административно-наказателните разпоредби на кодекса. Действително това са задължения по-скоро с морален характер, отразяващ виждането на законодателя за това какви трябва да са нормалните отношения между родители и деца.
От изложеното от вас става ясно, че са възпрепятствани отношенията с внуците ви. Съгласно чл. 128 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
В тези случаи при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.
Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Посочвате също, че сте обиждани от децата ви, което е довело до причиняване на мъки и страдания на вас и съпругата ви. Обидата е престъпление, което се преследва не от прокуратурата, а от пострадалото лице. Тоест може да подадете тъжба до Районния съд в Стара Загора. Причиняването на неимуществени вреди, каквито са душевните болки и страдания, от нанесените обиди могат да бъдат търсени чрез граждански иск в наказателния процес, който се образува по подадената тъжба.
Разбира се, за воденето на делата ви препоръчваме да се обърнете към адвокат.
Дадените отговори не заместват, а предполагат консултацията с адвокат
Здравейте! имам пълнолетен син, който носи моето име, не признах бащинството му по собствено желание, Живея в чужбина от дълги години и той е с мен, тук го отгледах, изучих, сега е пълнолетен и живее отделно от мен, бях принудена да го изгоня,Синът ми прекъсна училище, крадеше парите ми, правеше каквото си иска без капка лична отговорност и задължения към семейството ни, Правеше каквото си иска и не признаваше родителският контрол! Категорично отказваше да подпомага семейството ни , при положение, че работеше,от 6 месеца живее с някаква румънка, нямаме никакъв контакт, вдигна ръка срещу нас, не признава, че съм родител и че има сестра! за него сме НИКОЙ! моля, за съвет как мога да регламентирам отношенията си със сина ми, при положение, че ни оплюва, обижда и разказва небивалици пред хората, изкарвайки ни хора със съмнителна репутация! уронва престижа ми като майка и човек, както и на сестра си! Настрана, че не получавахме загриженост и подкрепа , като член от семейството ми, още повече, че беше на моя издръжка
1
искра
23.03.2019 07:00:07
0
0
Здравейте! имам пълнолетен син, който носи моето име, не признах бащинството му по собствено желание, Живея в чужбина от дълги години и той е с мен, тук го отгледах, изучих, сега е пълнолетен и живее отделно от мен, бях принудена да го изгоня,Синът ми прекъсна училище, крадеше парите ми, правеше каквото си иска без капка лична отговорност и задължения към семейството ни, Правеше каквото си иска и не признаваше родителският контрол! Категорично отказваше да подпомага семейството ни , при положение, че работеше,от 6 месеца живее с някаква румънка, нямаме никакъв контакт, вдигна ръка срещу нас, не признава, че съм родител и че има сестра! за него сме НИКОЙ! моля, за съвет как мога да регламентирам отношенията си със сина ми, при положение, че ни оплюва, обижда и разказва небивалици пред хората, изкарвайки ни хора със съмнителна репутация! уронва престижа ми като майка и човек, както и на сестра си! Настрана, че не получавахме загриженост и подкрепа , като член от семейството ми, още повече, че беше на моя издръжка
