Божидар Димитров: Кражбата на история не може да продължава вечно

Автор: Интервю на Диана Славчева

- Преди броени дни в центъра на македонската столица само за една нощ бяха издигнати близо 20 паметници на исторически личности. Стана известно, че в рамките на мегаломанския проект „Скопие 2014“ около тамошния мост „Око“ ще бъдат поставени общо 32 такива скулптури, в списъка на които откриваме и много имена на български светци, князе и царе. Какъв е вашият коментар за този пореден опит на Македония да си присвои част от нашата история?

- Моето мнение е в характерната за мен веселост, по който и да е проблем с Македония. Тези хора просто не бива да се взимат насериозно. Аз дълбоко вече се замислям дали по един Езоповски начин те не ни подсказват, че добре осъзнават своите български корени, но поради политическата конюнктура в Западните Балкани и заради все още тесните си връзки с Белград, или по-скоро с белградските тайни служби, не се осмеляват да го кажат направо. И затова така индиректно и скрито ни подсказват: „Ние сме българи и такива ще си останем“.

Иначе как да си обясним например издигането на паметник на цар Иван Владислав, който сякаш предвиждайки какво ще стане 1100 години по-късно, в един надпис от 7-8 реда три пъти е написал, че е българин. Това е надписът на цар Иван Владислав, който е в Битолския музей и който слава богу вече е изложен там, иначе доскоро го криеха. „Аз, Иван Владислав, самодържец български, българин родом, построих крепостта Битоля за спасение на живота на българите". Точно и ясно, нали? При това в никой от средновековните надписи няма такова нещо – да се посочва някой откъде е родом.

И въпреки всичко те му вдигат паметник като македонски владетел! Да речеш, че тези, на които им вдигат паметници,  поне са загинали на македонска земя. В Цариград си е умрял Йоан Кукузел например и на всичко отгоре е от Дуръс в днешна Албания. Та той е написал „Полиелей на майка ми, българката“. А по всички закони на света, не само еврейските, каквато е майката, такива са и децата. Защото майката винаги е известна, а бащата, за съжаление, не винаги.

Та хубаво е те да вдигат паметници, както каза и премиерът Райков, на български национални герои. Чудесно! И в един хубав ден, пък защо не и сега – мисля, че няма да ни бият за това,   ще положим и ние цветя пред мемориалите на Гоце Делчев, на Христо Узунов, на цар Иван Владислав, на цар Самуил и т.н.


- Не им ли излиза доста скъпо на съседите това „помакедончване“ на българските исторически личности?

- Може само да съжаляваме бедния македонски народ, който е много зле с финансите, доколкото ми е известно. По-зле и от нас са, а са принудени да дават за паметник по 350 хиляди евро. Аз съм правил доста паметници, и то големи като техните – общо 30 на брой. И никой не ми е струвал повече от 100 000 лева, тоест 50 хиляди евро. 350 хиляди евро за един паметник са много. Значи много отделят шефовете и за себе си.

Имам огромни паметници, вие може би ги знаете – в Свиленград, в Омуртаг, в Македония, в Перанти, в едно военно гробище в Ново село... Повече от 100 хиляди лева не струват. Излизат по 70-80 хиляди. Сто хиляди е само този в Свиленград, но на него имената са изписани със златни букви и не толкова паметникът е скъп, колкото плочите от черен полиран гранит. И всичко това струва 50 хиляди евро. А в Македония най-ниската цена е 350 000 евро. Значи много крадат и правителството, и общината...


- А как възприемате като цяло грандоманския проект „Скопие 2014“? Това някакъв опит за купуване и правене на история ли е?

- Не купуване на история, а кражба на история се казва това нещо. И то не може да продължи вечно. Историята е такава, каквато се е случила и ще дойде един чудесен ден, в който ще се намерят почтени хора да кажат, че нещата не стоят така, а така. Всъщност в частни разговори пред мен половината от сега действащите политици са си признавали, че са българи, че са от български произход. Но викат – този, който първи каже, че сме българи, е жив политически труп.

И сочат за пример Любчо Георгиевски. И наистина от 55 % одобрение, каквото имаше, когато го избраха, сега той е с по-малко от 1 процент.
Наистина много е промито съзнанието на голяма част от тъй наречените македонци. Някои от тях твърдо си вярват – поради липса на информация или защото смятат, че всичко, което пишат вестниците, е вярно. И очевидно трябва да мине време това да прекъсне.


- Каква трябва да бъде нашата позиция в подобни случаи?

- Спиране на Македония за приемането й в Европейския съюз. А този, който е българин, му даваме българско гражданство и индивидуално го вкарваме в Европа.  Вече имаме около 100 хиляди македонци с българско гражданство. И не е вярно, че те го искат, за да пътуват в чужбина. Ето, че им махнаха визите, но напливът за българско гражданство продължава.

Това е така, защото наистина по-голямата част от тях се чувстват българи и искат да имат защитата на българския паспорт. Познавам мнозина, които вече дори работят в България, включително и бивши министри.
Така ще бъде и занапред. А фалшификаторите и крадците на история – тези, които насаждат омраза между българите и населението на този край, ще стоят извън Европа.


- Гърция обаче доста по-остро и агресивно от нас реагира на македонските спекулации с историческите факти...

- Колко по-агресивно от това да им казваме, че ще гледат Европа през крив макарон. Вижте   нашите депутати колко поправки внесоха в последната резолюция. Препоръчват им да си оправят учебниците, препоръчва им Европа чрез нашите депутати да спрат езика на омразата, да честваме заедно  празниците... Е, сега ще има и паметници, където съвместно да си ги честваме.

В категории: Интервю , Горещи новини