Страдам от хроничен гномерулонефрит – мембранозен.
Какво представлява това заболяване?
Дончо Кънев,
Габрово
Хроничният мембранозен гломерулонефрит представлява типично имунокомплексно заболяване. Той протича с т. нар. нефрозен синдром и бива идиопатичен (същински, съществен) – в 70% от случаите, и вторичен – в останалите 30%, който е в резултат на инфекции, на автоимунни заболявания (системен лупус, болест на Хашимото и други), медикаменти, злокачествени образувания.
Идиопатичният гломерулонефрит се среща предимно у мъже между 20 и 50 години и жени над 40. Както вече бе посочено, той е типично автоимунно заболяване, при което са доказани автоантитела. При вторичните форми, свързани с инфекции, често т. нар. антигени (предизвикващи реакцията антиген-антитяло) се доказват при биопсия на бъбреците.
Развитие
Началото на заболяването е недоловимо. Впоследствие се развиват меки бледи отоци по долните крайници, лицето и областта на опашната кост. По-късно се покачва артериалното кръвно налягане (хипертония) с влошаване на бъбречните функции. В урината се открива немалко количество албумин, без наличие на еритроцити (червени кръвни телца), а в кръвта се отчита намаляване на белтъците, нарушаване на мастната обмяна и ускорена утайка на червените кръвни клетки. Възможни са усложнения от рода на запушване на кръвоносни съдове (тромбоемболизъм) и инфекции.
Лечението на заболяването се извършва от квалифицирани лекари – нефролози.
При мъжете над 50 години е налице висок риск от продължително и неповлияващо се отделяне на белтъци в урината. При жените – рискът е нисък. Около 30% от болните с идиопатичен гломерулонефрит могат да разчитат на подобрение (ремисия) на нефрозния синдром. При 30% той продължава с години, без да води до влошаване на бъбречната функция и при 40% води до хронична бъбречна недостатъчност средно за 5-10 години.
Диетата
Особено важно място в начина на живот на болните заема диетата. Тя трябва да има противовъзпалителни и противоалергични свойства. Затова се налага храната да бъде богата на зеленчуци и плодове, което обуславя високото съдържание на калий. Увеличаването на азотните продукти в урината и кръвта, което се установява чрез лабораторните показатели „урея“ и „креатинин“, категорично изисква да бъде намалено количеството на приеманите белтъци, като храната трябва да е предимно възглехидратна и вегетарианска.
В компенсирания стадий на заболяването, без увеличаване на азотните продукти, се прилага диета с калории, съответстващи на теглото на болния. На възрастните се дават около 1-1,5 грама на колограм белтъчини, а на деца 2-3 г/кг дневно. Месо се разрешава 2 -3 пъти в седмицата, яйца – по едно на ден. Въглехидрати могат да се приемат в неограничено количество. Необходимо е да се консумират много плодове, зеленчуци, както и сокове от тях. Мазнините трябва да се ограничат, особено при хипертоничен нефрит. Течностите са позволени в свободно количество, на само ако болният няма отоци, хипертония и сърдечна недостатъчност. В противен случай позволеното количество е от 800 до 1000 мл на ден.
В компенсаторно състояние, без отоци, хипертония и сърдечна недостатъчност, готварската сол се разрешава в почти нормални количества – от 6 до 10 грама дневно. Ако обаче са налице посочените противопоказания, солта трябва да бъде намалена до 1, 5-2 грама дневно. Алкохол, люти чушки, черен пипер, консервирани рибни и месни продукти не бива да се употребяват. Кафето и чаят трябва да се ограничават само при наличие на хипертоничен синдром.
Диетичният режим трябва да бъде динамичен – според стадия на протичане на заболяването. Болният трябва да се храни по-често, но по-малко, а храната винаги да бъде добре затоплена. Що се отнася до кулинарната обработка, не съществуват ограничения. По принцип диетата следва да бъде леко алкализираща, като за целта се консумират достатъчно картофи и плодове. Веднъж седмично трябва да се прави разтоварващ ден, в който се консумират само плодове и зеленчуци.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
