Често след като стана от масата ми се случва част от погълната храна да се върне в хранопровода ми, при това придобила нагарчащ неприятен вкус.
Всичко това е придружено с неприятно парене зад гръдната кост, киселини и оригване. Защо се получава така?
Борислав Пенелов,
Костинброд
Гастроезофагеална рефлуксна болест или още ГЕРБ, както е известна в медицинските среди, е много неприятно заболяване, при което стомашното съдържимо се връща обратно към хранопровода. Това е едно от честите оплаквания, с които пациентите посещават кабинета на лекаря. За рефлуксна болест говорим, когато симптомите се появяват два или повече пъти седмично, в продължение на два до три месеца.
Гастроезофагеалният рефлукс се среща и при здрави хора, затова се разделя на физиологичен и патологичен.
При физиологичния – рефлуксните епизоди са кратки, появяват се след хранене. В този случай киселото съдържимо бързо се връща обратно.
При патологичния – рефлуксните епизоди са чести, над 50 пъти на ден, а Рh в хранопровода е под 4 в продължение на повече от час.
Заболяването е свързано със смущения във функцията на хранопровода и с нарушено изпразване на стомаха. За развитието му са от значение повишената стомашна секреция и нарушената устойчивост на лигавицата на хранопровода към рефлуксното съдържимо. В стомаха се връща главно стомашен сок, който съдържа солна киселина. По-рядко в рефлуксното съдържимо се открива и жлъчка.
Рискови фактори за възникването на гастроезофагеалния рефлукс са някои храни, които увреждат лигавицата: алкохол, кафе, шоколад, цитрусови плодове, доматени продукти, мента. А също и редица медикаменти: калциеви антагонисти, никотин, диазепам, простагландини и други. Особен важен фактор за възникване на болестта е пъпната херния.
Кои са симптомите?
Главният симптом се характеризира с чувство на парене зад гръдната кост, което започва под „лъжичката“ и се разпространява към гърлото. Неговата честота и тежест обаче не винаги съответства на степента на увреждане лигавицата на хранопровода. Заболяването може да се прояви и с болка в гръдната област, която много прилича на тази при „гръдна жаба“ или на остър инфаркт на миокарда.
Съществуват и други, макар и по-рядко срещани симтоми: пресипнал глас, хронична кашлица от небелодробен произход, астма, често появяващи се възпаления на белия дроб, увреждания на зъбния емайл, изменения в лигавицата на езика, хроничен ларингит, гадене, анемия и други. За съжаление всички тези прояви могат сериозно да влошат качеството на живот на заболелия.
Основен метод за диагностициране на гастроезофагеалния рефлукс е т.нар. ендоскопия, т.е. въвеждане на специален оптичен инструмент в хранопровода.
За съжаление, при повечето болни заболяването протича хронично с повторения (рецидиви), като след спиране на медикаментозното лечение много често оплакванията се възстановяват.
По-тежките усложнения в резултат на рефлуксната болест са пептичните язви на хранопровода, т.нар. хранопровод на Барет и т.н. Пациентите с ГЕРБ могат да бъдат разделени на три групи: неерозивна (без увреждания на лигавицата) – ендоскопски негативна форма; ерозивна рефлуксна болест и пациенти със синдром на Барет. В началния си стадий неерозивната рефлуксна форма е с характерни нетипични прояви като кашлица, промени по езика, хроничен ларингит. Заболяването се развива бавно.
Лечението му по принцип е медикаментозно, но включва и някои общи мерки: намаляване на телесната маса, спиране на тютюнопушенето и приема на алкохол, избягване приема на храна и течности преди лягане.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
