Данните на ГРАО и НСИ се разминават, кого в крайна сметка обслужват абсурдите в статистиката?
Автор: Гергана Костова
От началото на месеца в данните за броя на населението и частта му с право на глас в Кърджалийска област са се вторачили всевъзможните институции, както и политическите централи. Правят се сметки и прогнози за пришълци през ГКПП „Капитан Андреево”, от Западна Европа и от вътрешността на страната, но числата, уж все окончателни и официални, предоставени от Главна дирекция ГРАО и от Териториалното статистическо бюро (ТСБ) в Кърджали, са все по-объркващи.
Накрая се оказва, че над 15 000 „мъртви души” фигурират в статистиката за броя на населението в Кърджалийска област. Според списъците на ТСБ хората на навършени 18 и повече години с право на глас в областта са 125 511 души. Последните официални данни на ГД ГРАО обаче сочат 255 493 гласоподаватели.
Излиза, че между изборите през 2009 г. и предстоящите на 12 май т.г. броят им е скочил с 14 309, тъй като на предишния вот с право на глас са били 241 084 души. В края на 2012 г. населението в областта според ТСБ наброява малко над 150 000 души, а според ГРАО през 2013 г. – 325 600 души с постоянен адрес.
Директорът на ТСБ Мария Желева смята, че не е в компетенциите й да коментира избирателните списъци на ГРАО и несъответствията с тези на статистическото бюро за броя на жителите.
В ГРАО обясняват тази разлика с големия брой на изселилите се в Турция жители на областта, които имат двойно гражданство и съответно право на участие в изборите в България. Разминаването в числата на гласоподавателите между двата вота пък се дължало на демографски фактори – навършили пълнолетие, починали, както и на хора, възстановили в този 4-годишен период българското си гражданство, казват от гражданския регистър. Освен това, там отчитали и вътрешната миграция на населението.
Няма обаче данни за динамичните миграционни процеси в посока от Турция към ЕС,
накъдето се отправят и трайно се установяват хора в трудоспособна възраст.
Според статистиката, жителите на Кърджалийска област са намалели с 11 013 души за последните 10 г. и е налице трайна тенденция за отрицателен прираст на населението. Няма правен регламент, който да отчита починалите в чужбина, няма и санкции за неподадени сведения за покойниците, след които те да бъдат заличени от регистрите, обясни Мария Желева.
През 2012 г. в областта са родени 1 435 деца, с 11 по-малко от предходната година. Бумът на раждаемостта в Източните Родопи е бил през 2008 г. – 11,3%. Броят на починалите през миналата година е 1 758 души, със 113 по-малко спрямо 2011 г.
Съпоставката обаче между броя на населението, този на гласоподавателите и фактически стигналите до урните през последните години буди подозрения за потенциални манипулации след по-малко от месец.
И този път администрациите на ГЕРБ изготвиха избирателните списъци, преди това осъществиха и последното преброяване през 2011 г. Но играчите пак са от ДПС – вотът на неговия електорат е решаващият. Движението на компактните му маси през ГКПП Капитан Андреево и Калотина, както и това на гласовете им, предпоставя политики, статуси и битие на хората в България.
Ако се вгледаме в числата, то объркването става още по-голямо - през 1992 г. Кърджалийска област е била населявана от 203 000 жители, право на глас са имали 162 000 души, а вота си са дали 119 000.
В този период все още вървеше процесът на събирането на семействата през Капитан Андреево, разделени от „голямата екскурзия” през лятото на 1989-а. Така при следващото преброяване през 2001 г. населението се стопи до 164 000 души, от които 151 000 имаха право на вот, а до урните стигнаха 95 000 човека. Същата година на власт дойде Симеон Сакскобургготски, а уж още незапочналата икономическа миграция оголи още повече Източните Родопи.
През 2011 г. преброителите регистрираха едва 150 000 жители в Кърджалийска област, 240 000 обаче бяха гласоподавателите, а бюлетините – 86 000.
Данните на ГРАО за жителите през 2013 г. разкриват странно динамична популация - населението в региона наброява 325 600 души с постоянен адрес. Докато през 2009 г. в избирателните списъци са фигурирали 226 049 имена, то за предстоящия на 12 май т.г. вот броят им се е увеличил значително до 254 665.
Разликата е 28 616 души повече, които са добили право на глас само в този период от близо 4 години. Това огромно несъответствие бе актуализирано и по последни официални сведения е свито до 14 309 души.
Преброяването от 1985 г. регистрира 289 000 жители на тогавашния Кърджалийски окръг, но в него е влизал и районът на Ивайловград, който по-късно при новото административно деление на страната е преминал към Хасковска област.
В докладите на БКП се е подчертавало винаги, че това е „най-детският” окръг, което в никакъв случай не може да се твърди напоследък. Обаче ето как, по официалните цифри от ГРАО, се получава многохиляден наплив от пълнолетни.
На последните местни избори в село Тинтява живеят 390 души по постоянен адрес. След влизането в сила на принципа за уседналостта става ясно, че там жителите са 18, с право на глас – 15, а гласувалите са 7.
Така кметът на селото е избран със 7 гласа. Сега предстоят избори за парламент, принципът за уседналост не важи, очаква се наплив през южната граница. Партийните щабове припомнят любопитни машинации на враговете си от предишния вот, но не ги подкрепят с доказателства. Така една и съща жена в селска секция била вкарана до урната 12 пъти с различни забрадки и лични карти.
Други селски кметове пък били засечени с цели тестета документи за самоличност на де факто отсъстващи хора.
На какво се дължи разминаването в числата преди майския вот и кой ще се възползва от наличието на хиляди „мъртви души” в избирателните списъци на 12 май, по този проблем местните партийни централи се подозират взаимно.
Но, че ще яхнат паметта на покойниците и ще се втурнат да манипулират вота, кой както успее, е повече от сигурно.
