Вече 142 години читалището в Никопол се гордее със своята духовна и културна дейност
Автор: Мирослав Водев
Многобройни са огнищата на българщината през епохата на Възраждането в поробена България. Стремежът за знание, жаждата за духовно израстване и запазването на българската идентичност са в основата на създаването на читалища и просветни дружества в страната. Това са имали за цел и основателите на читалището в град Никопол.
През 15-17 в. по време на турското робство Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот.
Независимо от последвалите събития и поробването на България, здравият български корен устоява на времето и през далечната 1871 г. избуява, за да положи основите на читалището в малкия крайдунавски град. Двигател на идеята и един от основателите на просветен център "Напредък" е Никола Кайтазов-заможен и начетен човек.
Сред учредителите са и учителят Симеон Василев и свещеникът Христо Ламбринов - будни българи, запалени патриоти и ценители на българските традиции, език и култура.
Тъй като читалището не е имало собствена сграда, Никола Кайтазов заедно със своя брат Димитър отварят вратите на родния си дом и го превръщат в първото "гнездо", където то се е помещавало.
Осъзнали необходимостта от разпространението на книги сред населението, братя Кайтазови правят и първата библиотека в дома си. Притежатели са на 120 тома научна и художествена литература, която заедно с "газетите и журналите" раздават на млади и стари, жадни за знания и просвета никополчани.
Симеон Василев е от Плевен и учителства в Никопол. Начетен и прогресивен, запознат с дейността на читалище "Съгласие" в родния си град, той играе активна роля за развиването на просветната дейност сред възрастните.
Важна личност за града е българският епископ Филип Станиславов, който написал в Никопол и отпечатал със свои средства в Рим през 1651 г. първата българска печатна книга "АБАГАР". Признателните никополчани са издигнали паметен знак в родния си град.
Две години след учредяването на читалището през 1873 г. друга достойна фигура взема участие в това начинание - учителят Тодор Станчев. Роден в Свищов и назначен на работа в Никопол, той намира широко поле за изява в книжовното огнище.
Освен че учи децата, просветителят става дописник във вестници в Цариград, пише и поучителни пиеси, които намират своята реализация в създадената от него театрална група още същата година. Постановките се изнасяли в селата на цялата Никополска околия. Стотици пиеси от български и чужди автори вълнували зрителите от читалищната сцена.
Театралният самодеен колектив прекъсва своята дейност през 1990 г. , но жителите на града не престават да показват своето желание за творчество и култура и запълват празнотата с театрални музикални постановки и концертна дейност.
Учителят Станчев остава в историята на читалището и с това, че полага началото на музикалната дейност там. Създава хор към училището, който по-късно прераства в "Певческа дружина" към читалището. В него се включват млади и стари.
След освобождението на Никопол за кмет на града бил назначен Димо Хаджи Гендов. Юрист по образование, владеещ три езика - турски, гръцки и руски. Като кмет той става председател на читалището през времето от 1877 до 1880 г. Заедно със сърцатите българи - учителите Тодор Станчев и Симеон Василев, той развива сериозна просветна дейност в първите години след Освобождението в града.
Родолюбивите никополчани основават към читалището историческо дружество под името "Никополска патриотична дружина". На 3 март 1887 г. организират честването на 10-годишнината от освобождението на България.
Дружеството издава първия вестник в Никопол след Освобождението с име "Никопол" на 22 януари 1888 г. Това е първият вестник в Плевенски окръг. На следващата година към него се основава редакционна колегия на в. "Свободно слово", в която участват 24 интелигенти от Никопол и 13 от други градове.
За да поддържат интереса на младите хора към историята и книгата, създадените клуб „Приятели на книгата“ и център „Приятели на краезнанието и пазители на историческата и културна памет на родния край“ към читалището организират и провеждат национални конкурси за разказ и стихотворение на теми „Елия е моето име” и „Да накараме миналото да заговори чрез разказите и спомените в моя род“.
В Деня на народните будители 1 ноември в библиотеката се организират срещи с дейци на културата и се поднасят цветя пред паметниците на народните будители. Днес фондът на библиотеката наброява над 38 200 тома научна, художествена и справочна литература.
Творческите състави в читалището
Самодейните творчески състави към просветния център са емблема на град Никопол и са известни в цял свят. Читалището е носител на орден "Кирил и Методий" първа и втора степен, както на златни медали от различни конкурси във Франция, Египет и Япония.
Представителните състави на читалището са най-различни. Има духов оркестър с диригент Красимир Павловски, вокална група за обработен фолклор „Дунавски знаци“, която е ръководена от народната певица Атанаска Димитрова и маестро Йордан Димитров. В просветния център има и детски вокален и танцов състав, ръководен умело от Цветан Христов-Дилински.
Народният оркестър „Дунав“ в миналото е прославял целия окръг по прегледи и фестивали в България и света. Не минава празник в селата без негово участие.
Добри и сърцати изпълнители от читалищните самодейци е "Групата за стари градски песни". Към читалището се развиват и кръжоци по изобразително и приложно изкуство, ръководени от самодейците Георги Георгиев и Боряна Павлова. Приложниците са носители на бронзов медал от конкурса „Св.Трифон Зарезан“.
Празникът е най-силното оръжие на едно читалище и най-ефективният му инструмент за привличане на внимание, за ентусиазиране на скептиците и за отбелязване на успехи. Съвместно с Община Никопол читалището организира поредица общоградски и общински инициативи, посветени на национални празници, годишнини, както и свои вътрешни конкурси и чествания. За 10-и път се организира състезание "Писано яйце" за малчугани от 1 до 4 клас. За вложеното старание малките художници се награждават с книги, след което експозицията се излага във фоайето на читалището.
За шести път се организира и Празник на лазарките с конкурс за най-хубава лазарка. В програмата на изданието се включва още шествие до р. Дунав и ритуално пускане на лазарските венци във водата. В него участват и лазарки от цяла България.
Читалището отбелязва за 32- ри път Крайдунавските празници на културата. Предишни години в него са участвали самодейни колективи от цялата страна, но поради липса на финанси сега участват само групи от просветния център.
За доброто развитие на НЧ „Напредък 1871“ имат принос настоятелите и председатели, които години наред работят в полза на читалищната организация. Те заслужават голямо уважение и поклон за безрезервната помощ от сърце, която не носи никакви финансови облаги, а само удовлетворение за изпълнен дълг към читалищната организация, грижи и вълнения за развитието и бъдещето на читалището в Никопол.
