Бедствието през април 1928 г. отнема живота на 114 души, 1000 са ранените, а разрушените сгради са 73 280
Автор: Камен Христов
На 14 април, събота, Страстната неделя, към 11 часа преди обяд земята силно раздрусва много градове и села, цветущи преди миг, в Южна България. Трусът се почувства доста силно и в Пловдив, където изпада мазилката на много къщи, а в други се явиха и пукнатини.
Той обаче е катастрофален за Чирпан, Първомай, Поповица и много други.”
Така започва главата „Чирпанското земетресение” в книгата „Страшната народна злочестина” на пловдивския адвокат Недко Каблешков, очевидец на събитията.
На фаталната дата през 1928 г. трус с епицентър на 8 км северозападно от Чирпан удря Южна Тракия. Земетресението е с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер.
В 12 ч. по обед от Софийската метеорологична станция Киро Иванов повиква по телефона пловдивския окръжен управител Димчев и му съобщава: „Земетресение катастрофално около Чирпан. Нямаме никаква свръзка. Направете всичко възможно да се възстанови телефонното съобщение. Сигурно има множество убити и ранени. Изпратете бързо медицинска и друга помощ”.
За пострадалите райони веднага заминават лекари, войскови части, доброволци.„Картината, която заварили, е сърцераздирателна, страшна. Първото им впечатление е, че цялото население е загинало под развалините. Гробна тишина. Не се чува ни куче да лае, ни птичка да пее, ни детски плач, ни женско вайкане – пише Недко Каблешков в книгата си. - Влизат в града. Виждат живи човешки същества, ужасени, като обезумели, свити на купчини – майки, стискащи в обятията си своите рожби, треперещи конвулсивно, мъже, прегърнали жените си, бледни като мъртъвци, старци в молитвено настроение и резигнация. Слушат тихо стенание, охкане, ридание на жени, деца, мъже с пукнати черепи, счупени крака, ръце”.
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила.
"Земята се разтърси, страшно се разтърси! Но преди това почнаха кучета да лаят, котките настръхнаха. Все едно, че не си на Земята! Това е страшно отмъщение, като че ли на Земята. Казаха, че на едно место в една къща паднал таванът и убил две пеленачета", разказва Петър Петров от Чирпан, който по време на трусовете е бил на 7 г.
"Земята се пропукала, имало проломи по 2-3 метра, родителите ми ги помнят", разказва чирпанлията Стоян Вълчев. Трусовете били толкова силни, че се разместил каналът, откъдето парните локомотиви зареждали с вода.
"Чувал се адски тътен, къщата на родителите ми се напукала, а земетресението разрушило земеделската банка, читалището, училището в Оризово паднало. По къра зейнали пукнатини, хората вардели децата си, да не паднат вътре", казва Вълчев.
В Чирпан е свикан общограждански комитет за подпомагане на пострадалите, който отправя апел:„Български граждани! Нещастието от катастрофата, която сполетя навръх Великден събота населението на Чирпан и околията, е неописуемо.
Днес са на открито по улиците, площадите и полетата повече от 7000 семейства. Те са без покрив, а голяма част и без храна. Помощите, които взаимно си оказват, и тия, които държавата отпуска, са далеч недостатъчни. При такива бедствия дълг е на добрите българи – дълг човешки и граждански, да се притекат в помощ на нуждаещи се. Българи, дайте своята подкрепа! Дайте я като хора, като българи, на това нещастно население, което повече от всеки път се нуждае от нея”.
Още в първия ден на земетресението правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Врана, спешно пристига в Чирпан.
После царят се премества в Пловдив, където лично ръководи акцията по спасяването на населението. „И се чу, че царят ще дойде. Веднага около него той говореше с тях си, със сестра си Евдокия и даваше пари, успокояваше хората", разказва Петър Петров.
Министър-председателят Андрей Ляпчев и министърът на благоустройството Сл. Василев също пристигат в района. Ляпчев разрешава отпускането по 100 000 лева на комитетите за първа помощ в Чирпан и околността и 500 000 лева за Първомай. Премиерът урежда приютяването на бездомните хора във вагони на Българските железници, нарочно оставени по близките гари. В Раковски много сгради са напукани, а комините им са изпадали.
По течението на р. Марица се появяват пукнатини на земята, от които на високо е изхвърлен пясък и са се появили извори.
В Раднево, Старозагорско, земетресението е съпроводено със силно подземно бучене. В Стара и Нова Загора са усетени силни трусове. В Садово при залюляването е имало силен вятър. На много места са изригнали вода и пясък. Земетресението, освен в цяла Южна България, е усетено в Истанбул (на 14 април), а Белград, Букурещ и Будапеща на 16 април. В България трусовете отнемат живота на 114 души, ранените са 1000, разрушените сгради са 73 280.
На 18 април и Пловдив осъмва в развалини. Великденските празници още продължават. Народът се весели, оркестри свирят. Клубове, сладкарници, театри, кина гъмжат от хора. В 21,33 ч. се разнася страшно бучене.
Недко Каблешков пише:„Земята внезапно силно се раздрусва, клати, люлее, като че пропада. Къщите треперят, пращят, пъшкат в конвулсии, в смъртна агония. Мазилки, комини, стени, огради, колони, цели домове се рушат и падат с трясък. Настава небивала паника. Страх, трепет и ужас обхващат всички”.
Електричеството загасва, замирисва на сяра, започват да избухват пожари в целия град. Хората панически напускат сринатите си къщи. Сериозно е разрушен Военният клуб, засегнати са тютюневите складове, Католическата болница, напукан е и Домът на благотворителността, дарен от благодетеля Кудоглу.
Почти непокътнати остават къщите в Стария град. Техните майстори много добре са знаели, че градът е в земетръсна зона и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала. Останали са и къщите по проект на архитекта Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетона.
Властите и тук изпращат войска да пази от мародери съборените сгради, които, според Недко Каблешков, „като хиени търсят своята плячка при такива бедствия народни, когато домовете са необитаеми, незаключени, изоставени”.
По това време в Държавна болница са настанени 270 души, част от които са пострадали при земетресението в Първомай, където трусовете удрят няколко дни по-рано.
В Пловдив имало толкова ранени, че се налага да бъдат настанени в легла, занесени в двора на лечебното заведение. Пред портата пък се сформира превързочен пункт. До другата сутрин новоприетите ранени от трусовете достигат 150 души. Следобед почват да пристигат още пострадали от земетресението в Садово и пловдивските села. В нощта на трусовете за часове в Пловдив изниква цял един град от стотици колиби. Всеки взима каквото му попадне и вдига покрив в градини и площади, празни места, по бреговете на река Марица, по тепетата.
Най-много са „заселниците” в Цар-Симеоновата градина. Бараките, в които нощуват по 10-15 човека, са покрити с черги, с ръждясали ламарини, със слама. За няколко дни тук се появяват „палатка за заседанията на общинската управа, аптека, лекарски кабинет и дори бръснарница под едно кичесто дърво”, разказват Владимир Балчев и Петко З. Петков в книгата си „Забравеният град”.
След няколко дни покрай малките бараки се появяват и големи палатки – раздават ги благодетели от Европа. Мнозина от пострадалите остават без дом за години наред, макар властите да обещават да се погрижат за всички.
Дарения с лотарийни билети
Още преди земетресението старите хора от Поповица, някогашно Папазлий, говорят, че нещо лошо ще се случи. В Буковата кория, където ловувал цар Борис Трети, имало огромен бряст. Всяка година там двойка орли свивали гнездо. Преданието било, че те пазят селището от бедствия и градушки. През 1928 г. обаче орлите не идват. След трагедията селото се изнася да живее на баира. Трогнат от съдбата им, цар Борис Трети дава пари на един от местните, за да ги раздаде на хората да си стегнат къщите. Той обаче ги присвоява и си построява хан.
Идва декември, но мнозина още са без дом и на улицата. Тогава правителството решава да организира държавна лотария. Министерство на търговията, промишлеността и труда пуска билетите, на които пише: „Папазлий, разрушено от земетресението на 18 юприл 1928 година". На гърба им са отпечатани снимки на разрушената черква, читалището, гимназията и основното училище, на евангелската църква и селското общинско управление.
Имало е две награди по 30 000 лева, 2 по 20 000 лв., 4 по 10 000 лв. и 1102 по 100. Общо наградният фонд бил 400 000 лв. Парите от продажбите пък отиват във фонд за построяване на обществени сгради.
До 1968 г. в района на разрушенията от земетресението няма никакво строителство. Хората го наричат "прокълнато място". После започват да дават земя на преселници и полека-лека селото възкръсва.
