Когато преди време с внучетата гледахме холивудската комедия „Луда надпревара“, много се смяхме с един от героите, който заспиваше най-неочаквано във всевъзможни ситуации.
Тогава дори не ми е минавала през главата мисълта, че някой ден и аз ще се окажа в подобно положение. Ще бъде добре, ако разясните по-подробно каква е същността на това заболяване.
Дойчин Добринов,
Шумен
Медицинските изследвания в редица страни са установили, че от неудържимия пристъп на сънливост (известен като нарколепсия), появяващ се неочаквано през необичайните за спане часове на деня, страдат немалко хора. Някои учени смятат, че поразените от това заболяване, което дълго време се е считало за особено рядка болест, надвишават по брой страдащите от чернодробна цироза, мултипленна склероза или хронична бъбречна недостатъчност например.
Сънните пристъпи обикновено траят до 15 минути. Понякога тези критични състояния могат да бъдат преодолени, но често заболелият заспива „на място“. Атаките на сънливост най-често се появяват, когато пациентът по една или друга причина е отегчен. Но сънните атаки могат да се развият и при твърде необикновени състояния, например при полов акт, танцуване или даже на работното място. Наблюдавани са случаи на заспиване даже и при подводно гмуркане.
Науката вече прави разграничение между нарколептичните хора и онези, които страдат от хронична сънливост. Тази диференциална диагностика се осъществява с помощта на модерни електроенцефалографи.
За разлика от хората с нормален сън, нарколептичният индивид започва своя период на сън с бързи движения на очите, което означава, че той сънува. Хората с нормален сън не започват да сънуват, преди да се изминали най-малко 40 минути от заспиването.
Откритието, че нарколепсията е болест на сънуването, дава възможност по-добре да се разбере причината за нейното появяване и евентуалното й лечение.
Ако страдащ от нея човек кара кола, този факт заслужава изключително внимание. Нарколептичните хора не бива да бъдат назначавани на работа там, където са изложени на опасност от падане или на удар от дадена машина, в случай че сънната криза настъпи, докато извършват служебните си задължения. Освен това те трябва да избягват да работят на смени, които изискват често прехвърляне от дневна на нощна работа.
Всъщност има много хора, които по навик дремят и често изглеждат сънливи, но те не са нарколептично болни. Ако се наложи, те устояват на сънливостта като станат по-активни в действията си, или ако попаднат в едно по-малко монотонно обкръжение.
Нарколептично болните могат да се различават от останалите и по това, че изпадат в т. нар. състояние на каталепсия, т. е. блокиране, вцепеняване на скелетната мускулатура в неестествени пози. Мускулите, движещи долната челюст, могат да се отпуснат или пък коленете да се прегънат, следствие на което болният пада на земята като подкосен.
Друга характерна черта у нарколептично болните, която се забелязва понякога, са зрителните или слуховите халюцинации.
Понастоящем нарколепсията се лекува главно медикаментозно с лекарства, възбуждащи нервната система. С тях обаче лесно се злоупотребява. От една страна, пациентът може да привикне към хапчетата и поради това се принуждава да ги употребява в прогресивно нарастваща доза. От друга страна, той получава по-малко предупредителни сигнали за настъпване на сънните пристъпи и започва да проявява склонност към изпадане в безсъзнание.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
