НЧ „Развитие-1869“ съхранява и популяризира песента и поезията на Балкана
Автор: Мирослав Водев
От своето съществуване България пази своята родова памет и национална идентичност.
През всичките години на чужди завоевания и робство, България е опазила своята родова памет и национална идентичност. Стожери на българщината в мрачните векове на турско робство са били християнските храмове и училищата (първо килийни, а по-късно и светски). Днес ролята на духовни средища играят местните читалища, които оцеляват напук на икономическата криза. Ярък пример за това е един от най-старите просветни центрове в България – балканският град Дряново.
Искрата на просвещението тлее през всичките години на робството в градчето, но истински се разпалва през 1869 г. с основаването на едно от първите народни читалища у нас. Негов учредител е учителят Христо Максимов. Той идва в Дряново през 1858 г. и със сърце и плам се заема да обучава младите хора в града. Още същата година учителят полага и основите на дряновското класно училище.
Възрожденецът е един от пионерите в България, които използват за нуждите на школското обучение географски атлас. Любопитен факт е, че по негова инициатива за първи път в Дряново се чества празника на Светите братя Кирил и Методий на 11(по стар стил) май. Това се случва през 1870 г.
Датата е отбелязана тържествено само от учениците, тъй като честванията, посветени на Солунските просветители все още не са добили популярност сред местното население. Максимов учителства в селището над 30 години и умира през 1892 г.
Противоречива е информацията за първото име на читалището. Според някои, в началото то се е именувало Градска библиотека "Развитие", която по-късно прераства в културна институция. Според други, наименованието е било "Общий труд", с внушителните за времето си 106 членове.
Така или иначе, библиотеката е първото читалищно звено. Тя води началото си от 1863 г. и до ден днешен дейците в нея пазят и продължават традициите, завещани от предишните поколения. Там хора от всички възрасти имат възможност да се докоснат до класическите произведения на български и световни автори.
Библиотекарите периодично попълват и обновяват фонда със закупени книги, както и от дарения на фирми и отделни граждани. Понастоящем дряновската библиотека съхранява 80 346 тома, което предполага богат избор за посетителите.
След Освобождението в читалището започва да се развива богата културно-просветна дейност и се превръща в истинска съкровищница на просвета и култура.
През годините самодейците създават куклен театър, естрадно-сатиричен състав и танцов ансамбъл. Домът на културата обръща внимание и на музиката. Там и в момента има действащи детски, мъжки и дамски хор. Сформира се и смесен камерен хор за школувано пеене, както и духов, акордеонен, тамбурашки и народен оркестри. Има даже и състави за модерен балет, състезателни танци и за хип-хоп.
През 1952 г. е създадена Детската школа по изкуствата. Повече от 60 г. основната задача, която следват всички преподаватели, е обучението и развитието на млади таланти и дарования.
Школата предлага на желаещите да се насочат към различни стилове на изкуството. И до днес желанието към тази инициатива е голямо. Над 90 деца се обучават в класове по пиано, акордеон, пиано и цигулка. За популяризиране на тези класове в читалището има часове по класическа китара, изобразително изкуство, поп и рок пеене, модерен балет.
Квалифицирани специалисти въвеждат децата в чудния свят на музиката, танца и багрите. Благодарение на тях учениците от школата са носители на редица призови места на национални и международни конкурси и състезания.
Представителният танцов ансамбъл „Балкан“ е създаден през 1960 г. През годините този състав е воден от ръководителите Румяна Цанкова и Цветозар Кьоровски. Днес под вещото ръководство на Цанко Цанков ансамбълът израства като колектив за разпространение и популяризиране на българския танцов фолклор. Той е носител и на награди от фестивалите във Франция „Гран При“ и „Феър плей“.
Този колектив е и първият, който представя и показва силата и уникалността на българския фолклор в Южна Корея в рамките на Международния фестивал на ЦИОФФ. Това е организация, която работи за изучаването, запазването и разпространението на традиционните национални културни ценности.
Друг от самодейните състави в читалището е този на детско-юношеската танцова трупа „Балканджийче“. Той води началото си от 1985 г. по идея на Румяна Цанкова. Към него работят две подготвителни групи, които са популярни не само в България.
Народният оркестър към НЧ „Развитие-1869“ е поредното доказателство, че в него се налага и развива музикалното наследство на българите. Създаден паралелно с танцовия ансамбъл „Балкан“ преди 53 г., оркестърът осъществява музикалния съпровод на фолклорните танцови състави. Негов ръководител е Славчо Илиев.
Разнообразието от музикални стилове се допълва и от смесения камерен хор за школувано пеене. Формацията наброява 26 души. Самодейците, които са изявили желание да се докоснат до тънкостите на класическото пеене, са обединени от любовта към това изкуство. Жителите на Дряново се наслаждават на уникалните гласове на самодейния състав и често ги канят да участват при провеждане на местните и религиозни празници. Хорът е популярен с изпълненията си и в Русия и Гърция. Там той участва в редица международни форуми за класическо пеене. Диригент на хора е Росица Томова, а корепетитор е Красимира Иванова.
Признателни дряновци организират през 2011 г. и литературен конкурс за поезия „Атанас Смирнов“, в чест на българския поет, преводач, читалищен деец и общественик.
Атанас Смирнов е роден в Дряново през 1909 г. и прекарва целия си живот там. В продължение на 35 години е бил секретар на народното читалище. Местните хора го помнят като ярко обаятелен човек, с остро гражданско и социално чувство. С негово съдействие са освободени 20 дряновски интелигенти, арестувани от комунистическата власт след 9 септември 1944 г.
Зад гърба си Смирнов има написани многобройни книги и преводи. Едни от най-запомнящите се негови произведения са „Колибарски химни“ от 1964 г. и „Далечно ехо“ от 1968 г. След смъртта му през 1976 г., е публикуван сборникът „Избрано“, който включва почти всички негови творби.
За да поддържа интереса на младите хора и да запази в тях любовта им към книгата и словото, читалището на всеки три години (от 1982 г. насам) организира Национални културни празници „Поезия и песен на Балкана“, чийто основател е Атанас Смирнов. В рамките на фестивала се връчва и специална награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов“.
За да е в крак с времето, „Развитие“ разполага с интернет център от близо 10 г. В него дряновци от всички възрасти имат възможност да се докоснат и да придобият полезни знания за интернет услугите, както на Фото- и видеозаснемане и мултимедийно презентиране. Специално внимание се обръща на подрастващите – провеждат се детски шоу програми, занимания по компютърна графика и игри.
Читалището организира летни клубове по журналистика, логически задачи, културен театър. Сформират се и групи за лего игри, компютри, драматизация на приказки, тенис на маса, както и акордеон, танци и пиано. Желаещи за всички тези начинания не липсват. Годишно в клубовете се включват общо около 1100 деца.
През 2011г. Народно читалище „Развитие-1869” е удостоено с приза „Европейски мениджмънт” и Златен печат за Европейски мениджмънт в културата.
