На 69 години съм. Лекарите установиха, че страдам от множествена склероза.
Какво причинява това заболяване и каква е неговата същност?
Васил Качамаков,
Велико Търново
Това заболяване е един от представителите на групата възпаления на главния мозък (енцефалити), които предизвикват болестни изменения в меката обвивка на нервните влакна, с голямо практическо значение. Всъщност става дума за възпалителен процес на нервната система със склероза в неговите късни стадии. Съществуват различни мнения относно причината за това заболяване, но в последно време надделява схващането за вирусния характер на множествената склероза.
Основният елемент, който характеризира същността на заболяването, са т.нар. „плаки на демиелинизация“. Това са добре ограничени, различни по големина участъци в бялото вещество на нервните влакна.
Според динамиката на протичане на болестния процес се установяват следните форми: остра форма (рядка), хронична, временно затихваща (ремитентна) форма, която е най-характерна за множествената склероза с редуване на пристъпи на болест с ремисия и хронична прогресираща форма.
Болестта се проявява със следните клинични синдроми: двигателни синдроми, сетивни синдроми, вегетативни синдроми, психични синдроми и ликворен (на гръбначномозъчната течност) синдром. В последно време бе открит специфичен ген, свързан с това заболяване.
Двигателни синдроми. От тях трябва най-напред да посочим проявите на засягане на централния двигателен неврон – т.нар. пирамиден път. В зависимост от увреждането се получават отпадни явления в неговата функция, които се изразяват в намаление силата, обема и скоростта на двигателния акт – пареза или въобще в невъзможност да се извършва волево движение – парализа.
Парезите и парализите могат да обхванат един крайник – монопареза, двата долни или двата горни крайника – долна или горна парапареза, половината тяло – хемипареза и четирите крайника – квадрипареза. Тези явления се предшестват от преходни пристъпи на субективна слабост, най-често на единия или на двата долни крайника. Впоследствие се развиват трайни спастични парези и парализи. Особено важно за тези двигателни смущения, както и за всички прояви на мултипленната склероза е редуването им с периоди на ремисия (подобрение).
Важен синдром, който най-често се съчетава с увреждане на пирамидния път, са смущения в координацията на движенията. Освен това се наблюдава тремор, нестагъм (трепкане на очните ябълки), експлозивна реч (т.нар. триада на Шарко), към които трябва да се прибавят и разстройство на равновесието и световъртежни кризи. При мултипленната склероза всичко това се отразява на походката на болния – долните крайници са стегнати, болният стъпва на широка основа, разкрачено, за да запази равновесие. Към всичко това се прибавя и появата на двойно виждане или периферна парализа на лицевия нерв.
Сетивни синдроми. Докато двигателните явления при мултипленната склероза са особено важни, сетивните явления са винаги второстепенна проява на болестта, особено ще се отнася до смущенията на общата сетивност. Ето защо в началото на заболяването се появяват субективните сетивни смущения – парестезии.
Вегетативни синдроми. Те са редки и обикновено става дума за преходни смущения в тазовите резервоари с императивни позиви за уриниране, транзиторна незадръжка на урината и т.н.
Психични синдроми. Изразяват се най-често в еуфория със силно намалена критичност на болния към тежеста на заболяването. При острите форми много рядко се наблюдават делирни симптоми.
Ликворен синдром. Налице е леко повишение на съдържанието на белтък в гръбначномозъчната течност (ликвор).
Мултипленната склероза е заболяване, което трябва да се лекува само във висококвалифицирани клиники по неврология. Важен момент в терапията е витаминолечението – никотинова киселина, витамините В1, В6, В12. Много важно е също така болните да спазват щадящ режим, достатъчна почивка, без физическа умора.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
