Страдам от страхова невроза. Непрекъснато се оплаквам от сърцебиене, отпадналост и треперене.
Какво представлява това заболяване, което ми се струва, че става все по-разпространено, защото много мои познати също се оплакват, че имат страхова невроза?
Стефка Василева, Криводол
Неврозите, по съвкупност, представляват група заболявания на нервната система, проявяващи се обикновено с нерязко изразени нарушения, преди всичко от страна на висшата нервна дейност. При неврозите психичното разстройство настъпва по психогенен път, но липсват грубите нарушения в отразителния процес. Налице е срив на висшата нервна дейност, като заболяването има функционален характер. Могат да се изброят няколко основни типа прояви на неврози: 1.Неврози от уплашване; 2.Страхови неврози; 3.Неврастения; 4. Хистерия; 5.Натрапливи състояния и други. Всички те се характеризират като нарушения на психологичната хомеостаза.
По желание на нашата читателка ще разгледаме само първите две.
Като начало трябва да отбележим, че те са различни форми на невроза, които трябва отчетливо да се различават. Така неврозите от уплашване се развиват под влияние на много емоция на уплаха, обусловена от външни причини (стихийни бедствия, автомобилни произшествия, бомбардировки през време на война и т. н.). Болестен характер тези преживявания придобиват тогава, когато и след преминаването на преживяната опасност остава извънредно продължителна емоция (преживяване) на уплаха. Впоследствие тя започва да възниква и при най-малкия повод. Физиологичната основа на неврозите от уплашване се изгражда от възникването на извънредно дълъг и лесно създаващ се условен рефлекс.
В основата на страховите неврози лежат разстройства на вегетативната нервна система, предизвикани от причини, които нямат нищо общо със страха. Например неудачи в сексуалното поведение – т. нар. еякулацио прекокс (предварително семеизпразване). Така се развива моносимптомна системна невроза – невроза да се случи нещо нежелано. Така се появяват неадекватни емоции на тревога, безпокойство, поради което се изграждат трайни условно рефлексни връзки, установява се динамичен стереотип.
Тези вегетативни нарушения водят до кризи, характеризиращи се със сърцебиене, задух, обилно изпотяване. Те се съпровождат с физиологично витално чувство за страх, което се „рационализира“ вторично и се напълва с определено психогенно съдържание. По време на световните войни например, е установено значително повишаване броя на хората, заболели от страхова невроза, което повишение спада след войните.
У едни болни се касае за неоснователен натраплив страх от заболяване – нозофобия. Тук спада страхът от заразяване, поради което може да се появи желание за натрапливо постоянно миене на ръцете, страх от заразяване, от венерическа болест (сифилидофобия), от побесняване (лисофобия) и свързания с нея страх и ужас да се доближат до куче, страх от раково заболяване (канцерофобия). Някои болни изпитват страх от преминаване на широко пространство, например площад (агорафобия), страх от тясно затворено пространство (клаустрофобия), страх от дълбочина (фобияглубини), който страх нерядко е свързан с натраплива мисъл на болния да се хвърли от високо. Ереутофобията пък е страх от изчервяване пред хората, а танатофобия е страх от смъртта.
Установено е, че разпространеността на страховите неврози зависи от степента на травматизация и пренапрягане на нервната система, което на първо време се определя от съответните социални условия, в които индивидът съществува. Не подлежи на съмнение фактът, че неврозите се развиват и у съвършено здрави хора, при които степента на психична травма, т.е. свръхнатоварването на нервната система, надхвърля нейната поносимост. Разбира се у хора със слаб тип нервна система неврозите се развиват по-лесно и при най-слабото й натоварване.
Профилактиката на страховите неврози се свежда от една страна до осигуряване на благоприятни външни условия на индивида, до свеждане до минимум на психичните травми и от друга – до укрепване на нервната система, до повишаване на нейната поносимост. Правилното възпитание и природосъобразният начин на живот в това отношение е от огромно значение. Важна роля играе и тонусът на нервната система: ентусиазмът, жизненият подем към определена цел, осъзнатото отношение към трудностите. Всичко това повишава работоспособността на нервната система и възпрепятства развитието на различни неврози. Голяма е ползата и от балнеосанаториално лечение, съчетано с физиотерапевтични и климатични средства.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
