Заради масовия мор в България били свикани два църковни събора. Той спомага и за лесното ни завладяване от османците
Автор: Милен Николов РИМ-Бургас
Най-страшната напаст за средновековния човек – чумните епидемии, се появява на два пъти в Европа – през VІ и ХІV в. Първите сведения за чумата съществуват от 541-543 г. Тогава „Черната смърт” се появява от Етиопия или Египет и бързо се разпростира по цяла Европа и Близкия изток. Според хрониста Йоан Ефески земята от Сирия до Тракия била напълно обезлюдена, житните класове побелели и се ронели, но нямало кой да ги ожъне; нямало и кой да прибере гроздето – то така си останало по лозите, въпреки че листата окапали.
Само в Константинопол през 544 г. на ден умирали по 5000 човека, но имало и случаи, когато броят на починалите достигал до 10 000. Според последните проучвания тази епидемия отнела живота на 125 милиона човека в Азия, Африка и Европа.
Чумата се причинява от бацила Yersinia pestis, който живее в два вида бълхи, които от своя страна паразитират върху различни гризачи, но най-вече върху плъховете. Вариантите на чумата са три: бубонна – най-безопасен, при който загиват „само” до 60 % от заразените; пневмониална – със смъртност до 95 %; и трети, много рядък вариант, при който всички заболели умират.
Живеейки върху гризачи, приносителите на чумата обитавали своеобразни „чумни резервоари” – пустинни или полупустинни места най-вече в Източна Африка и Азия. Но през ХІІІ-ХІV в. климатът станал по-сух и гризачите-приносители сменили местообитанията си. Така те влезли в контакт с хората и се стигнало до избухването на епидемия. Това ставало освен по търговските пътища, но и чрез войни, при които плъховете и бълхите изиграли своята фатална роля.
През 1332 г. от чумата умира китайският император Тог Тимур и неговите синове, а към 1340 г. „Черната смърт” се появява при татарите в „Златната орда”. През 1347 г. татарският хан Джанибег обсажда генуезката колония Кафа на Кримския полуостров. За да постигне целта си, той решава да използва чумата по един странен, но ефикасен начин. Джанибег заповядал крепостта да се обстрелва с катапулти, заредени не с бойни каменни топки, а със заразени от чума трупове – нещо като използване на биологично оръжие. Така епидемията се разпростряла сред европейците.
С четири галери част от генуезците тръгнали към Италия и през ноември 1347 г. достигнали до пристанището на Месина. Комендантът наложил карантина, но плъховете и бълхите свършили своята работа и така чумата започнала своето шествие в Италия. За 100 години тук загинали около 4 000 000 души.
През 1348 г. един кораб с вино от Бордо доставил освен напитката, но и заразата в Англия. Оттам тя се прехвърлила в Ирландия и Шотландия, в резултат на което населението на островните държави намаляло с 1/3.
През същата година епидемията избухнала и във Франция. Тук смъртността достигнала цели 60 %. През следващата 1349 г. чумата покосила Северна и Централна Европа и продължила да шества по света до 1350 г.
Детайлните данни от епохата показват, че изключително висок е процентът на загиналите от чума духовници. Това е съвсем нормално, понеже те са длъжни да причестят и опеят мъртвеца. Цифрите обаче са стряскащи – само в Англия по време на чумата са умрели 18% от епископите и 45% от свещениците. Имаме и примери от Италия – Джовани Бокачо посочва, че от 130 монаси от манастира „Санта Мария Новела” оцеляват едва 44, а в манастира „Ангели” от 28 монаси 21 загиват.
В такава обстановка не е чудно, че се появяват масово отчаяние, фатализъм, връщане към някои езически обреди, постоянни обвинения и дори саморазправи. От амвоните всяка неделя анатемосвали магьосниците и вещиците, които били считани за виновници за чумата. Впрочем в Кипър за виновни били обявявани турците, в Русия – татарите, а според германците причинителите на чумата били гробарите.
Шотландците и англичаните взаимно се обвинявали за нея. Според Франческо Петрарка, чиято любима също умира от чума, Бог праща наказание заради развратния папски двор (всъщност самият Петрарка е църковен деец). От своя страна обвинените обявяват Петрарка за вещер, понеже цитирал езическия поет Вергилий.
В крайна сметка от епидемията населението на Европа намаляло с около 25 млн. човека. Така от около 75-80 млн. за ХІV в. останали не повече от 50-55 милиона.
Но какво става на Балканите по това време? Във Византия и България чумата проникнала чрез пристанищните градове много рано, още към 1347 г. Според Йоан Кантакузин били напълно опустошени Тракия, Македония и черноморските градове, както и целият „околен свят”. Впрочем собственият син на Кантакузин също е заразен и умира от чума.
Според Никифор Григора болестта опустошила градовете и селата, и то така, че за няколко дена всички членове на семейството умирали. Изглежда, че в Сърбия положението било страшно. Косвено указание за това е фактът, че в края на 1347-1348 г. сръбският крал Стефан Душан прекарва цели 4 месеца на Атон, и то с жена си – царица Елена. Това е абсолютен прецедент, понеже добре знаем, че според устава на Атонските манастири е забранено на жена дори да стъпва на брега на Света гора. По всичко личи, че този престой е във връзка с ширещата се епидемия.
Следствие на масовия мор в България били свикани два църковни събора – през 1348 г. и 1360 г. При първия от тях за чумата били обвинени богомилите.Всъщност, според новите изследвания на покойния архимандрит П. Стефанов, става въпрос за бегълци от чумата, живеещи и криещи се в горите и не можещи да изпълняват религиозните си задължения – не ходели на църква, не приемали причастие по правилата и изглежда живеели сред не особено висок морал. Друго обвинение било това, че се хранели със „скверна храна” – тоест, със жаби, гущери, змии и т.н., което било забранено от църквата. Всъщност бегълците нямали поминък и ядели каквото намерят. В изворите изрично е подчертано и присъствието на бегълци от Византия сред обвинените – това са хора, които дирели спасение от епидемията.
Вторият събор бил с друга насоченост. Той се събрал по повод втората вълна на чумната епидемия през 1360 г. Но на него като причинители на всички беди били посочени евреите. Това е всъщност един отглас от процесите, които протекли в Западна Европа през 1348-1350 г., когато за виновници на чумната епидемия били обвинявани и евреите. Всъщност, това не е някаква особена форма на антисемитизъм. Знаем, че е имало доста евреи в българската столица Търново, които се занимавали основно с търговия и лихварство. Така че никак не е изключено чрез събора да е имало разправа с евреите именно в ролята им на крупни кредитори.
След осъждането им съответно се елиминира и въпросът за дълговете, дължими им от представителите на светската и духовната власт.
Според най-новите изследвания населението на България през ХІV в. е било около 2,5 млн. души. Ако се вземе предвид средният процент смъртност в Европа, излиза, че населението е намаляло поне с 1 милион, като тази цифра е най-малката възможна.
Именно в такава обстановка – след опустошителна епидемия (която следва на вълни), глад, бедност и празни държавни хазни поради смъртта на данъкоплатците, балканските държави посрещат турското нашествие. Византия тогава е била буквално съсипана – огромна част от населението й е погубено от чумата, а самият император Йоан Кантакузин бил толкова обеднял, че на празненството си по случай коронацията ползвал глинени и оловни съдове.
В Сърбия и България, както видяхме, положението било горе-долу същото. Именно това е един от факторите за лесното завладяване на Балканите. Те били буквално обезкървени от страшната „Черна смърт”, благодарение на която турските армии лесно и бързо преодолявали съпротивата на различните държави, чието население намаляло буквално за няколко години с повече от 1/3.
