Евгений Дайнов: Само със съпротива ще излезем от блатото

Автор: Интервю на Веселин Максимов

Политологът Евгений Дайнов написа интересна нова книга. Тя се казва „Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013)”. В нея професорът с душа на рокаджия прави безпощаден разрез на изминалите почти четири години под топлите грижи на правителството на мутрите, довело България до състояние на отчаяно блато, макар и приета в границите на Обединена Европа. „Българската структура на властта при управлението на ГЕРБ не е основана върху закон и принципи, а върху голата сила и зависимостта от нея”. ГЕРБ разлага самото общество – самата възможност хората да живеят заедно на дадена територия”, твърди Дайнов и това е едно от най-любезните му твърдения по повод некадърното управление на пожарникаря-полицай Борисов.


- Професор Дайнов, ние овчедушни търпеливци ли сме?
- Ние не изглеждаме много читаво гражданско общество, но сме си читави. Защото намираме сили да се вдигнем, когато започнат съвсем да ни дерат.


- Кажете как започна последният разпад на всичко?

- Ами, да започнем с внезапното ликвидиране на Гриша Ганчев, като бивш приятел на управляващите. Няма такова нещо, той не им е приятел, както казва Бойко Борисов „Този или онзи олигарх ми е приятел”. Там приятелство няма, те не са устроени така. Това е глутница, събрана за плячка, това е истината. И от време на време се ръфат помежду си. Аз точно това написах, че разпадът им ще бъде пълен, когато се обърнат един срещу друг. И ето, случи се.

Събориха Гриша Ганчев, после Емо „Ротманса” (Емил Димитров от ГЕРБ, прочут с репликата „България е наша, гората е наша, ще правим каквото си искаме”) изрева, че му заплашват децата, Мирослав Найденов си изпрати семейството в чужбина и така...


- Добре, как ще се оправим в блатото?

- Със съпротива. И с оформяне на нов обществен отговор, отново. В най-новата ни история сме го правили три пъти – през 1990, 1997 и сега. Сега е наложително! И съпротивата си върви. Показателен е самият факт, че 25% от гласувалите дадоха своя глас за малки партии.
Значи те търсят нещо ново. И това, което се случва в големите партии-мастодонти, този натиск върху тях да се променят, води до идеята, че съпротивата е в ход и процесът на излизане от този погром е започнал. И ще продължи години.


- Колко години ще продължи? Десетилетие или по-малко?

- От три до пет години в най-добрия случай. Не говорим за 25 години и веднага ще ви кажа защо. Предишния път, през 1997 година, нямаше нито икономика, нито пари.
Сега има икономика, колкото и да е задушена. А има и пари. Не е това проблемът. Нужно е цялостно преструктуриране на начина, по който действа властта. И това искаха хората на протестите. Казвайки „не” на монопола, те станаха политици.
Защото монополът е политическо явление, той не е икономическо. Той може да съществува само когато го подкрепя властта. Казвайки „не” на всички, хората казаха „Тези са власт, която не ни устройва”. Тя всъщност устройва само двадесетина души, които са „горе”.


- Не сме ли обаче типични славяни? Които искат и очакват бащицата, якият, който да ги управлява с вилата на врата?

- Не. Всички тези протести и този начин на гласуване, за по-малки партии, показват, че това не е търсене на нов спасител. Това не е търсене на новия бате Бойко. Защото хората вече знаят, че няма такъв.
Да ви изброя всички тези митични герои, които българският народ си произведе, чрез които да бъде спасен. Първо беше царят. Изгоненият от лошите цар, който се връща оттам, от Космоса, за да ни оправи. Работата с царя не стана.

После се опитаха да наложат образа на свинаря Ивайло. Имам предвид Волен Сидеров. Не стана и с него. И третия път беше Крали Марко. Край, този процес приключи, хората вече искат промяна на самото устройство на властта, а не Спасител. В момента в чужбина няма делегации, които да търсят новия Батенберг например.


- Да де, но се предполага, че тези, новите лица, ще дойдат от средите на интелигенцията. А интелигенцията твърди за протестиращите: „Те не знаят какво искат, те са тъпаци, скинари, дрогаджии..."

- Не цялата. Има низ от позорни предателства на интелигенцията, от Възраждането още. Но да говорим за наши дни. Една част от синята интелигенция започна да отстоява Бойко Борисов в момента, в който хората излязоха на улицата. И това е наистина позорно предателство.

Те казаха: „Тия са лумпени, дайте да си пазим Бойко, понеже той ще ни предпази от комунизма!” Позорно предателство! Но това далеч не са всички.
Тези на 35-40 години, които не носят автобиографичния отпечатък на 90- те години, от техните среди ще излезе нещо много полезно. Особено сега, когато нещата се отпушиха и „музейните експонати” си отидоха. Ще стане. Трябва да се отпуши. Ще се отпуши!


- Дали Бойко Борисов се компрометира и дали хората го мислят за страхливец, защото избяга и се скри? И когато в центъра на София дойдоха камионите със свинете, и след изборите?

- Това е последната илюзия на българите за Спасител. И те трудно се отказват от нея. Един много добър познат на Бойко Борисов, много близък до него, формулира така неговата същност: Човек с ръце на месар, но със сърце на врабче. Ето, той затова не излезе. Оня, който прилича на врабче, Росен Плевнелиев, излезе. Вярно, освиркаха го, но излезе пред хората.


- Какво ще кажете за прословутите хвалби на Борисов „Градим, строим България?”

- О, тук той ловко изпаразитира върху носталгията на българите по БКП и лично по бай Тошо. Идеологията на носталгиците е следната: По бай-Тошово време се строеше, след това тухла върху тухла не остана. Бойко Борисов го твърди същото. Това е пълна лъжа. Да погледнем само презастрояването през последните десет години!
Той влезе много хитро в тази идеология и казваше „Ето, аз строя!” Както се оказа, според статистиката, Бойко Борисов е построил точно 23 километра по-малко магистрали от Тройната коалиция и е рехабилитирал 5 пъти по-малко пътища извън магистралите. Пет пъти!

Но той напипа това и започна да говори: „Поне една стотна да построим от това, което Тодор Живков построи, добре ще е!” И тогава започна страшно да прилича на Тодор Живков. И да говори като него. И носът му порасна като на Живков.


- Добре, кои гласуваха толкова за ГЕРБ, че да са отново първа сила?
- Отговорът е лесен и прост – хора от синия електорат, които бяха подлъгани от същата идея – да дадем за Бойко, та да не са социалистите. Но по мои сметки около 100 000 гласа са от въздуха, не са на реални хора.


- Смятате ли, че от непредставените политически формации, на Кунева, НФСБ, ДСБ, може да се сформира нещо, което да бъде различно и да понесе националната отговорност за България?
- Бъдещето е там! То ще изскочи оттам. И ще бъде широко усмихнато дясно.


- Какво предвиждате за Бойко Борисов оттук нататък?
- Бойко Борисов не може да живее, ако не го обичат всички. Но оттук и до края на живота си всеки ден ще вижда как все по-малко хора го обичат. Това е много тежка присъда и горчиви ще са следващите му десетилетия.

В категории: Интервю , Горещи новини