Пиян и силно депресиран американски режисьор е тръгнал към Истанбул, но повреда в самолета го оставя на летище София. Там се среща със силно начетен българин, който го впечатлява, напива се като кирка с него и попада в световъртежа на криминалния свят на родната ни столица. Добре звучи, а? Ето това е романът „Порно” (който в противовес на рубриката, вече не e чисто нов). Написан е от Александър Томов, за когото с изумление научих, че май е най-продуктивният писател през годините на така наречения „преход” у нас. Имам спомен от негови произведения по рафтове на книжарници и библиотеки, но наистина не вярвах, че той е автор на толкова много книги.
„Порно” не се различава съществено от всяко нещо, което аз съм имал възможност да прочета или просто разтворя, за да прегледам. Типичен реализъм, но от този, най-бруталния, който вдъхновява съвременните нашенски смешни рапъри да пишат текстове в стил „куките ме дебнат, кучките ми д*хат” и подобни високохудожествени рими. Наистина смятах, че покойният Христо Калчев е корифей на този жанр, с поредицата си „вулгарни романи”, но явно съм бил в грешка. Ако и вие не сте обръщали по-особено внимание на Александър Томов, тази книга е подходящият повод и начин да го направите.
Реалистични герои – от режисьора на американско елитно порно Джо Мориарти, до последния урод от бандата на местния софийски главорез Дачо. Без да омаловажавам въображението и усилията на автора, но смятам, че всеки талантлив български писател би постигнал такава убедителност. Дълги описания на класически произведения от литературата и философията се редуват с грозни батални сцени от софийския ъндърграунд, като особено привлекателни са сцените, в които босът на бандата Дачо живо се интересува от филмите на Куентинн Тарантино и той, иначе страховитата и всемотъща горила, от която всички треперят, се разтапя от обясненията на умния си служител, бивш негов съученик и приятел от училище, Пепи.
Като че ли точно това постоянно редуване леко ме издразни и някои части от иначе неголемия по обем роман прелистих почти по диагонал. Очевидно е, че Александър Томов, бидейки автор и на доста сценарии на български филми, е силно повлиян от изказа на Тарантино и съвсем нескрито и с удоволствие копира неговия стил. Лично аз се издразних и от излишно дългите (според мен) интермедии, в които той дава обширни обяснения за „битническата” култура и литература на Америка на Хенри Милър и Джек Керуак. Подобен похват има и в „Американски психар” на Брет Ийстън Елис, в който главният герой прави отклонения от цели глави, посветени на любими негови автори на книги или поп певци. Но, ако подобно чисто познание, вплетено в иначе нервния ход на действието, ви харесват лошо няма.
„Порно” от Александър Томов е смесица от кръв, мрачна действителност и хипарски еклектизъм. Добра за четящия българин. Но не непременно задължителна.
В списание "Паралели" през 2005 година, пишеше, че само 20% от порнографията през 70-те години на 20 век- е показвала извръщения, а днес (през 2005 година) тази цифра е вече 80% - но аз не знам дали това е вярно. Може би е възможно (но аз не знам дали това е вярно) много от мъжете роми да са правили секс със своите бащи, братя и други мъже роднини. Мисля, че повечето анални изнасилвания (ако наистина е имало или има- такива) в затвори, в семейството и т.н- се извършват над роми....предполагам, че ако има наистина жени, които да правят анален секс- то те са най-вероятно от ромски произход- от какъвто е и вероятно основата от гей проституцията (и при деца- ако наистина е имало или има- такива) и т.н в Европа и т.н.....Аз също пиша, че ако се провери с полиграф и т.н ще се види, че написано тук - е вярно.
