На мястото на дома й в хасковското село Добрич преди 600 години имало манастир
Автор: Камен Христов
Три целебни извора бликат в двора на старица от хасковското село Добрич. От 40 години хора с тежки заболявания от цялата страна идват в дома на вече покойната баба Василка Славова, но за да се излекуват със свещената вода на нейните извори, има условие - да вярват в Бога.
За лековитата сила на водата баба Василка научила преди много години. Получила видение, явили й се тримата светии - Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов. Обяснили й, че там, където живее, е било свято място. Преди 600 години е имало манастир, който се казвал „Свети Три Светии". Мястото пак щяло да стане свещено. ”Казаха ми първо да изкореня крушата. Сетне ще изкараш водата. Бая зор ще видиш, докато стигнеш до нея, но ние ще ти изпратим човека, който ще ти помага - повелиха ми те. Преди да изчезнат, смирено им отвърнах: “Силата е ваша!”, спомня си баба Василка.
Светиите й поръчали да копае, докато бликне вода, която освен лековита, била и свещена. Идвала от висока планина от невидимия свят и се отделяла на три страни.
Мъчила се баба Василка да намери изворите, но не успявала. И светиите отново й пратили видение – помощник от съседното село, който да я ръководи какво да прави. Човекът бил от село Голямо Асеново. Димо Георгиев получил същото видение и без да се бави пристигнал в селото и разпитал за баба Василка.
Жената набързо го въвела в нещата и двамата се захванали за работа. Не след дълго ударили на камък. Димо сънувал пак светиите. Наредили му да стяга кирката, защото трябвало да разбиват триметрова каменна плоча. Двамата копали ден и нощ.
Стигнали накрая до невероятно твърдата скала. Върху й имало странни йероглифи. Не било писмо, познато на човека, нито латинско, нито славянско или греческо, разказвала баба Василка. Светиите заръчали да счупят камъка и на 30 януари 1971 г., точно в 16 ч., на шест метра и половина бликва водата, сякаш не от този свят. "С каменните късове от плочата иззидахме скобите на извора. Постепенно започна да се пълни", разказвала старицата.
Чучурите сега са три – на тримата светии. Левият чучур е на свети Василий Велики, който лекува нерви, св. Йоан Златоуст е в средата - отговаря за късмета на младите хора и намира половинки в живота, а св. Григорий Богослов е вдясно и лекува инсулт, сърдечни болести, болести на кръвта.
Обединена, силата на тримата нямало болест, която да не могат да изцелят, включително и безплодие. Имало не един случай и на хора, преборили туморни заболявания. На всички баба Василка казвала, че водата се пие веднъж в 13,30 ч. през деня и час и половина след полунощ. Всекиму казвала какъв ритуал да спази, какви молитви да прошепне, за да се изцери. Водата не бива да се разлива по земята.
Човек може да стъпи в легенче и да се полее, да намаже и болното място. Но после водата трябва да се изсипе в саксията на цвете. „Защото, ако отиде в канала, той ще се излекува, но друг ще хване същата болест", обяснявала възрастната жена.
Баба Василка останала вдовица още в далечната 1954 г. Сама отгледала децата си, сдобила се с 14 внуци и правнуци. Само веднъж през живота си ходила на лекар, за да и оперират перде на дясното око. Убедена е, че вярата, която носи в сърцето си, й е помогнала да доживее дълбоки старини.
Върху изворите днес има малък параклис.Специална помпа вади водата в пластмасово корито, от което дъщерята на покойната пазителка на свещената вода разлива течността в шишета на хората.
Свидетелствата за чудесата в с. Добрич се носят из цяла България и в чужбина. Преди няколко години 30-годишната Галина Доколякова от Благоевград разказва как се е излекувала от тумор в главата със светената вода. Председателят на организация "Горяни" инж. Димитър Велинов се излекувал от тежка болест на бъбреците.
Стотици благодарствени писма пристигнали при старицата. В тях хората разказвали как, благодарение на чудодейната вода, са се излекували от тежки болести. "Бог е дал на човека да е двоен, да има тяло и душа. И ако пренебрегнеш духовното - йок, загубен си. Народът ни обаче стана лош и завистлив. Да знаете обаче, че има духовен свят и там за всичко ще ви питат", разказвала приживе възрастната жена.
Още докато била жива си приготвила мраморна надгробна плоча с нейна снимка, трите й имена и датата на раждането й - 20 април 1920 г. Сложила я зад вратата. Последното й видение било от оня свят. Видяла пътищата за праведните и грешните. Ангелите й предсказали, че ще живее още две години. Точно така и станало.
Сега в малката къща живее дъщерята на баба Василка. И тя продължава делото на майка си – раздава вода на болните хора и пари не иска. Само който желае, може да остави по някоя монета за свещичките в паралкиса.
Село Добрич се намира в южния централен регион на България, община Димитровград, област Хасково. От София е на 195.35 km.
Името на селото според легендата, идва от далечната 1230. Тогава Иван Асен ІІ извикал един от приближените си Доброшин, и му наредил да вземе едно отделение бойци и организира наблюдение за очакваното нападение на Теодор Комнин.
Доброшин обходил околните местности и там, където свършва последният хълм и започват равнините, намерил търсеното място за бивак.
Условията за живот били добри и постепенно военният бивак се разраснал в селище с около 40-50 семейства. От името на Доброшин произлязло и името на селото.
