Средата на април тази година. Иманяри изчовъркват в парка, намиращ се непосредствено край знаменитата крепост „Баба Вида“, таен тунел, който води към старината.
Автор: Диана Славчева
Археолозите си признават, че са предполагали за съществуването на система от подземни проходи, водещи до цитаделата, но не са си мръднали досега пръста, за да разкрият тези съоръжения.
В същото време видинчани си спомнят, че още преди десетина години малчугани от квартал „Калето“ разправяли, че докато играят на стражари и апаши, се мушкат из разни тунели, които водят към крепостта. Ала никой не им се връзвал на детските брътвежи.
След ровичкането на иманярите, специалистите от местния исторически музей махнаха с ръка и успокоиха обществото, че щетите от набезите не били фатални. И значи нямало страшно.
От сайта „Видин онлай“ обаче – пепел им на устата – взеха, че се зачудиха: „дали иманярите са открили съкровище и дали ще продължи атаката им“. Пък отсякоха: „времето ще покаже“.
Е, показа. И то само месец и половина по-късно.
Краят на май – началото на юни тази година. От Областната дирекция на МВР-Видин съобщават, че във времето от 31 май до 1 юни (очевидно в тъмна доба през въпросната нощ) неизвестно лице изкопало дупка в стената на крепостта „Баба Вида“, следствие на което се е срутил около 1 кв. метър от укреплението.
Музейните работници във Видин пак успокоиха гражданството. В стил „няма страшно“ те рекоха, че „камъните са си там“ и просто ще трябва да се възстанови стената. Иначе екипът на музея си имал свои предположения, но смятал, че „крадците не са имали познания за историческите ценности“.
Странно е как „неизвестният извършител“ от полицейския бюлетин изведнъж се клонира в неизвестно множество крадци. А що се отнася до техните исторически познания – всеки може да се досети и без да е специалист, че са оскъдни, тъй като и нтукашните кучета знаят, че обикновено тези, които вандалстват по такива места, са най-вече от цигански произход. Което си е гарантиран сертификат за неграмотност в масовия случай.
Ние не се наемаме да пророкуваме дали посегателствата върху видинските руини ще продължат и дали цитаделата ще им устои, или ще се затрие от лицето на земята. Но като имаме предвид, че само на тридесетина километра от дунавския град, край село Арчар от иманярски набези вече са почти изравнени с теренеа останките от античния град Рациария – столица на някогашната римска провинция Крайбрежна Дакия и всепризната най-голяма римска забележителност на Балканите, то е ясно, че никакво светло бъдеще не чака античните руини на наша територия.
