От дълги години страдам от проблеми с щитовидната жлеза.
Бихте ли разяснили кои са най-често срещаните и по-сериозни заболявания на този важен орган?
Десислава Божинова,
Силистра
Едно от най-разпространените заболявания на щитовидната жлеза се нарича хипотиреоидизъм. То се дължи на понижена секреция на тиреоидни хормони. Болестната картина се характеризира с лесна умора, мускулна слабост, увеличение на тегло, гуша (различно изявена), според причината), жълтеникава, груба, студена кожа, косопад, забавена мисловна дейност, сънливост, микседем (слизеста инфилтрация на тъканите с оток на кожата (инфертилитет) безплодие у жени), кръвотечения от женските полови органи и други.
Симптомите зависят от продължителността и тежестта на хипотиреоидизма, бързината, с която е настъпил и психологичните характеристики на пациента. Вторичният и третичният хипотиреоидизъм протичат с по-слабо изявена болестна симптоматика. При тях, за разлика от първичния, кожата е бледа, тънка, с фини бръчки, липсват отоци, кръвното налягане е нормално до ниско. Болните с подостър хипотиреоидизъм имат запазена функция на щитовидната жлеза. Класическият микседем се среща рядко.
При повече болни, особено възрастни жени над 60 години, клиничните симптоми са нехарактерни, но болните се оплакват все пак от депресия, увеличение на тегло, адинамия, менструални нарушения (при жени преди менопаузата). Болни с нарушения на мастната обмяна (дислипидемия), хипертония и инфертилитет са съмнителни за развитие на субклиничен (подостър) хипотиреодизъм...
При бременност болните с хипотиреоидизъм имат повишени нужди от заместително хормонално лечение. По правило дозата им трябва да се увеличава. За целта болните трябва да бъдат тестувани през първия и втория триместър на бременността. При част от болните с инфертилитет, хабитуални аборти и менструални нарушения се открива хроничен хипотиреоидит...
Същата диагноза се установява и при около 10% от болните от захарен диабет тип 1. Изявен или субклиничен хипотиреоидит може да се подозира и при всеки болен с депресия. При възрастни пациенти проблем представлява т.нар. микседемна кома, която е усложнение на тежък, дългогодишен хипотиреоидизъм.
Тиреотоксикоза също е сериозно болестно състояние, което се дължи на повишена продукция на тиреоидни хормони – хипертиреоидизъм.
Най-честите заболявания, протичащи с хипертиреоидизъм са: дифузна токсична гуша (Базедова болест), хипертиреоидна фаза на тиреоидита на Хашимото, т.нар. нодозна базедофицирана гуша, подостри тиреоидити и т.н. Симптомите на хипертиреоидизма се дължат на ефектите на силно повишените нива на тиреоидните (щитовидните) хормони: нервност с лесна възбудимост; промени в настроението с безсъние; сърцебиене с „прескачане“; повишено изпотяване; треперене на пръстите на ръцете (тремор); загуба на тегло; гуша (зависи от причината); менструални нарушения и други. Не е задължително болният да има всичките симптоми на хипертиреоидизъм.
Болните от хипертиреоидизъм, които забременяват, трябва да се лекуват и наблюдават от ендокринолог през 4-6 седмици, а при необходимост и по-често. Наблюдението се извършва съвместно с общопрактикуващия лекар и акушер-гинеколог. Болната трябва да бъде под щателен контрол и след раждането, тъй като съществува опасност от рецидив, който може да се прояви като Базедова болест или послеродов тиреоидит.
А самите тиреоидити са група заболявания на щитовидната жлеза с различен произход и механизъм на развитие. Безспорно най-популярен е т.нар. хроничен лимфоцитарен тиреоидит или тиреоидит на Хашимото. Той е автоимунно заболяване, характеризиращо се с хронично протичане, увеличена плътна щитовидна жлеза и множество циркулиращи специфични антитела. Въпреки че той протича обикновено безсимптомно, някои болни се оплакват от чувство на пълнота и напрежение в областта на щитовидната жлеза, по-рядко болка, установява се нискостепенна струма (гуша), като с течение на времето формата на жлезата се променя. При поставяне на диагнозата се наблюдават симптоми на хипотиреоидизъм при 20% от болните.
Особено разпространени са т.нар. „гуши“ – дифузна токсична гуша или струма – Базедова болест и нодозна базедофицирана струма. Базедовата болест е органо-специфично автоимунно заболяване, като проява на хипертиреоидизъм. Най-често срещаните симптоми са: хипертиреоидизъм, струма, промени в конфигурацията на очните ябълки (офталмопатия) и други. Тъй като заболяването най-често се среща при възрастни хора, на преден план излизат сърдечносъдовите оплаквания: сърцебиене, ритъмни нарушения, „гръдна жаба“, сърдечна недостатъчност.
Нодозната базедофицираща струма включва всички нодозни (възлести) гуши (без токсичния аденом). Среща се по-често при възрастни болни. Оплакванията са характерните за хиперкортицизма.
Лечението на хипо- и хиперкортицизма трябва задължително да се извършва от специалисти – ендокринолози, които решават дали да се прилага хормонозаместителна терапия, медикаментозна или хирургическа намеса.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
