Какво точно трябва да се разбира под това съвсем ново понятие стана напълно ясно неотдавна на международна научна среща в Барселона.
Там бе постигнато пълно споразумение между специалистите от Американския обединен комитет за поведение при артериална хипертония и специалистите от Европейското дружество по хипертония. Преди всичко е постигнат консенсус, че нормално кръвно налягане е това със стойности около и под 120/80. От 120/80 и 140/90 мм живачен стълб се приема за нормално високо кръвно налягане. Над тези стойности вече влиза в сила диагнозата „хипертония“.
Артериалната хипертония се определя като глобална епидемия и здравен приоритет на обществото. Понастоящем засяга една четвърт от населението на света, около 1 милион лица и е причина за смъртта на около 7,5 милиона годишно. Прогнозите са още по-мрачни и се очаква лицата с артериална хипертония през 2025 година да достигнат 1,56 милиона. Както е известно, тя е най-опасният и най-значим рисков фактор в световен мащаб.
По данни на българската лига по хипертония заболяването е в причинна връзка с едно от най-честите му усложнения - т.нар.“предсърдно мъждене“. Последното пък е главната причина за: 72% от мозъчните инсулти; 82% от хронични бъбречни заболявания; 77% от захарния диабет; 71% от сърдечната недостатъчност; 75% от болните от „гръдна жаба“; 62% от лицата с метаболитни заболявания.
Ето защо контролът на артериалната хипертония продължава да е голямото предизвикателство за света. Новото понятие „прехипертония“ е от съществено значение за профилактиката и ранната борба със самото заболяване. Естествено е, че прехипертонията е характерна за младата възраст. Учените са доказали, че в механизма на нейното развитие (патогенезата) са залегнали повишената активност на симпатиковата нервна система и промените в еластичността на кръвоносните съдове. Прехипертонията е пряко свързана и с мозъчния инсулт, с дискретни промени в мозъчното вещество.
Артериалното налягане има разпределение във всяка популация, а също така и непрекъсната взаимовръзка със сърдечносъдовия риск (ССР). Всички заболели трябва да се охарактеризирват не само въз основа на степента на хипертонията, а също и по отношение на общия ССР. И оттук произтича голямото значение на нововъведеното понятие прехипертония, тъй като то се явява сигнал за оформянето и на ССР. Именно от първоначалното ниво на ССР зависят и всички мнения за профилактика и терапевтични решения.
Всъщност профилактирането и борбата със ССР се свежда до щателно проследяване състоянието на периферните кръвоносни съдове, сърцето, бъбреците и панкреаса и главния мозък, които се обобщават под понятието таргентни (прицелни) органи. По този начин става ясно, че артериалната хипертония не е самостоятелно заболяване, а е свързана (най-често като първопричина) и с болести изменения на таргентните органи. Така при доказаните хипертоници, особено с голяма давност на заболяването, същестувава и висок ССР, и метаболитен синдром и бъбречни заболявания, и очни увреждания, и т.н.
На фона на тези най-нови и изключително важни световни авангардни разработки възниква един практичен, но чисто „български“ проблем. И той се изчерпва с въпроса: Как на фона на прословутите делегирани бюджети на НЗОК и доказалите своята непригодност „клинични пътеки“ съвременният български лекар ще реагира своевременно и модерно при разкриване на прехипертония у млади хора и как съобразявайки се с некомпетентните бюрократични недомислия ще се бори със сърдечносъдовия риск? Нещо повече. Всичко това не доказва ли още веднъж непрофесионализма и некомпетентността на т.нар. реформатори на нашето здравеопазване?
Защо световните специалисти в борбата срещу хипертонията категорично наблягат на ранното започване на лечението на прехипертонията и увреждането на таргентните органи даже и с немедикаментозни средства, като важно условие за отлагане във времето на усложнения като инфаркт, инсулт и т.н.
В това отношение консенсусът на световните специалисти е достигнал до общото заключение, че отлагане във времето на усложненията са постига най-добре, ако при ранно откриване на прехипертонията се прилагат медикаменти от групите на т.нар. инхибитори (потискащи на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) или на т.нар. ангиотензин рецепторни блокери (АРБ), които са блокери на рецепторите (прицелните точки на лекарствата) на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Тя играе важна роля в контрола на нивото на артериалното кръвно налягане.
И още една „новинка“ долетя от Европа. Това е Уелската национална програма по сърдечносъдови заболявания, в която е частично възвърнато доверието към една стара група лекарства срещу повишено кръвно налягане – т.нар. бета-блокери. В нея създателят й проф. Джон Кокрофт (световноизвестен изследовател на хипертоничната болест) доказва, че най-новите варианти на бета-блокерите, особено тези със съдоразширяващо действие, отново могат да влизат в съображение при откриване на прехипертония и за профилактика на таргентните органи. Въпросът е обаче колко и кои пациенти у нас могат да си ги закупят?!
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
