Обръчи от интереси оплитат кандидатите за кмет на града
Автор: Илияна Христова
Варна е в предизборна кампания, но малцина граждани разбират това. По улиците е тихо, плакати почти няма, диспутите са кът. На изборите на 30 юни се очаква рекордно ниска избирателна активност. Но това не значи, че Варна няма да има нов кмет. В първия юлски ден, или след балотаж седмица по-късно, градът ще се сдобие с управник, който ще сложи край на безвремието, настанило се след оставката на Кирил Йорданов.
Главните фаворити са депутатът от ГЕРБ Иван Портних и зам.-кметът доскоро Христо Бозов, зад когото стоят БСП, “България на гражданите” и негласно ДПС. Останалите кандидати или не могат, или не искат да бъдат фактор в надпреварата.
Официално кампанията е вяла, но зад кулисите се вият обръчи от интереси, сиви кардинали плетат интриги.
Войници излизат от окопите с цел да бъдат отстреляни в прослава на командира. Задкулисието е мръсно, далеч от афиширания „бон тон”. „Десант” описва по-долу вихрещите се схеми и совалки.
На отчет при посланиците
България не е суверенна държава и това личи най-вече по избори. Чуждите посолства определят министри, лобират за закони. Съвсем логично е амбасадите да вземат на прицел и втория по значимост град в България.
В един и същи ден – петък, 7 юни, посланиците на САЩ Марси Рийс и на Великобритания Джонатан Алън бяха във Варна. Барабар с Кристалина Георгиева, която пък отговаря за интересите на Брюксел у нас.
Официално посещенията им нямаха общо помежду си, а и бяха в сферата на културата – Рийс навести театралния фестивал “Варненско лято”, Алън участва в благотворителна изложба.
Георгиева пък даде старт на акция по водно спасяване. Но “Десант” научи, че представители на посолствата са провели срещи с “колегите си” от щабовете на Портних и Бозов.
Естестествено, извън протокола.
Варна е известен като град с мощно руско влияние. Рийс и Алън били обезпокоени от номинацията на Бозов, от който се очаква да го засили. САЩ и Великобритания поискали от щаба му гаранции, че инвестиции на техни фирми няма да бъдат спирани. Алън говорил за съдебните практики, тъй като били бавени дела на британски фирми и граждани.
Дипломатите на Вашингтон пък си направили устата за шистовия газ. Варна бе една от първите общини, която обяви мораториум върху проучванията, преди още такъв да е гласуван от парламента. Призова и другите общини да го сторят. Янките поискали и от Бозов, и от Портних, Варна да не показва специално отношение по темата.
Кристалина Георгива пък била дипломатична и заявила, че се вълнува единствено от честността на вота, тъй като покрай парламентарните избори Брюксел си имал доста проблеми с България.
Всички тези совалки може и да са нормални, но защо трябва да са тайни? А щом са тайни, значи на тях стават неща, които не са за пред хора.
Лобитата – заедно и поотделно
Както вече обяснихме, основните кандидати са Портних и Бозов. Но те не са сами, а непредубедената публика трудно може да се ориентира кой с кого и защо играе. Ето подробностите:
37-годишният Портних е кандидат на ГЕРБ, но ползва далеч по-широка подкрепа. С него е Янко Станев – несменяем общински съветник, районен кмет на кв. “Владислав Варненчик” в първите демократични години.
Миналата година Станев се скара с Йордан Цонев и бе изключен от ДПС. Но държи ключа към повечето ромски секции.
Зад Портних е и още един бивш общинар – Красимир Маринов. Причината е разбираема – той е баща на съпругата на кандидат-кмета. Маринов, Станев и Портних са тройна коалиция от добре познати във Варна субекти.
Бозов от своя страна е неформалният канидадат на Кирил Йорданов. Цялото лоби на управлявалия 12 години градоначалник е впрегнато да помага на бившия му заместник. БСП се канеше да кандидатира Анелия Клисарова, но след като тя стана образователен министър, реши да играе заедно с човека на Йорданов.
Този отбор има и още един играч. Това е доскорошният главен секретар на община Михаил Куликов. И той е кандидат-кмет. Шансовете му са нищожни, но пък на почти сигурния втори тур ще подкрепи Бозов.
“Ресурсът” на Кирил Йорданов е огромен – дълги години той се въртя край общината обръчи от фирми, сдружения, спортни клубове, интелектуалци. Сега всички те работят за Бозов и Куликов. Задачата е ясна – да не изгубят управленските лостове на града.
Четвъртият важен кандидат е Веселин Марешки. Може би читателите се питат защо той не бе споменат в началото на текста като основен конкурент? Нали бе на балотаж с Кирил Йорданов преди 2 години?
Отговорът е, че този път на Марешки не му се става кмет. Не прави кампания, не търси подкрепа. След протестите аптекарят отзова общинските си съветници и показа, че вече не му е толкова интересно да си играе на политика.
Марешки обаче има мащабна и изпитана схема от застъпници. Край него гравитират малки, големи и още по-големи момичета и момчета от местната политика. Марешки се кандидатира, не за да е кмет, а за да пласира влиянието си. Засега ходовете показват, че подкрепя Бозов.
Всички тези лобита и групи през годините бяха и заедно, и отделно, караха се, сдобряваха, приватизираха, дяляха постове, баници… Не можеше да е друго, след като заемаха челно място на общинската трапеза. След изборите, в зависимост от резултата, редичката пак ще строи така, че за всеки да има по нещо.
Кои, моля, бяха протестиращите?
През февруари във Варна започнаха протести срещу Кирил Йорданов. През март се появиха искания за оставки на целия общински съвет. През април пред входа на общината бе разпънат палатков лагер. Там все още е грамадата в памет на запалилия се Пламен Горанов.
Шокиращо е, че всички водещи кандидат-кметове са представители на общинската олигархия, която дълги години управляваше под крилото на Кирил Йорданов. Но още по-шокиращо е, че лидерите на протестите, хората, които лежаха по улиците и вееха знамена, ги подкрепят. Те не само не предложиха алтернатива, те шумно агитират в полза на статуквото, срещу което уж бяха скочили.
Т.нар. отворен обществен съвет, в който се изявават палаткаджиите, а и гладувалият Младен Живков (бе обявил, че не се храни, макар никой да не повярва), подкрепя Бозов. Т.нар. “Варненци за Варна ” се разцепи, един от доскорошните й членове - Христо Димитров, обяви, че групата работи за ГЕРБ. Трети от т.нар. площадни лидери са в обръчите на Куликов.
Поради тия причини и самите протести са на път да се превърнат в “т.нар.”.
А градът?
Цялата тази мръсотия има реален цифров (д)ефект. Годишният бюджет на Община Варна се е свил с 9 млн. лв. заради по-слаба събираемост на приходите. Видно е от отчетите на общинския съвет, приети тази седмица. И това е най-малката вреда, която търпи градът.
Голямата е, че всичко върви постарому. След изборите – с по-голяма скорост.
Ще гласувам за Пламен Горанов,само той няма да ме предаде.Той изгоря за Варна,аз ще изгоря гласът си /твърде дребна жертва/.Който и да спечели,реално ще управлява ТИМ.Нужна е промяна на системата,а всички кандидати са израснали от нея и твърде успешно я ползват,за да искат да я променят.
