На всеки, който гледа филми, различни от холивудските екшъни, моментално му става ясно още от заглавието, че вдъхновението за тази лента идва от майстора на английския гангстерски стил Гай Ричи. Вероятно освен Георги Костов в България, от мистър Ричи се вдъхновяват стотици млади хора, решили да копаят в областта на киното през целия си живот. Но ако и те го правят именно по този начин, бих им препоръчал бързо да се преквалифицират.
Накратко, историята е за един студент, който поради бедност се замесва с разпространение на дрога, но трябва да я изхвърли, защото... и така се замесва в невероятни каши...
Не съм толкова гаден, че да ви разкажа целия „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”. Ако още от заглавието сте взели тежко решение да не го гледате, може би вече сте спрели да четете надолу.
Аз обаче смятам, че всеки трябва да получи шанс. Включително и Георги Костов, който е и автор на сценария, заедно с Естер Симеони, играеща една от ролите във филма.
Самият Костов твърди, че идеята за „Пистолет, куфар и... „ му е дошла от филмче, което е трябвало да направи за курсова работа, докато следвал в НАТФИЗ. А самият сценарий започнал да пише още през 2000 г., когато се случило нещастие – гръмнал харддискът на неговия компютър и идеята останала оттогава. Самият режисьор обаче навсякъде признава, че краткото двеминутно филмче от академията си е било съвсем откровена пародия на Гай Ричи. А заглавието просто е решил да остави същото, като надгради над него.
Дано сте стигнали до тази част на текста, за да се уверите, че вие, както и авторът на тези редове, сте абсолютен сноб и злобен нихилист. Тази мисъл ще се разсее, когато започнете да гледате лентата.
В главната роля на красивия Антон е, познайте... Ивайло Захариев, да, Мартин от „Под прикритие”. За честта на „Пистолет, куфар... „, обаче, трябва да се отбележи, че той играе в него още преди дори да се е явил на кастинг за най-нашумелия гангстерски сериал през последните години у нас.
Но няма как да не забележите, че той се държи по същия начин, по който и в сериала. Виждал съм в интервю Георги Костов да твърди, че го избрал „защото е готин и не преиграва”. В декларативната му реч можете да се уверите и тук, ако не сте я забелязали в „Под прикритие”. И пак, за оправдание трябва да се каже, че това далеч не е само негов проблем. Рецитират масово в този филм, естествено се държат само двама-трима от героите.
Като че ли, въпреки това, най-големият му плюс е, че известните лица в него са много малко – Захариев, Георги Кадурин, Китодар Тодоров и Влади Въргала, в съвсем малка епизодична роля на кум на циганска сватба. (Лично аз харесах повече Ивайло Захариев в „N1”, за който разказахме тук в миналия брой).
Хубаво е все пак, че „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” не се радва на еднозначна съдба, каквато имат доста от най-новите български филми – безпощадно оплюване в интернет и в медиите.
В специализирани кинофоруми за него могат да се видят всякакви мнения – яростни „за” и злобни „против”. Но като че ли едно от тях, което прочетох, мога да приема и като свое: „Ясно е, че е пунтаж на гангстерските комедии на Гай Ричи. Не е болка за умирачка. Но е като повечето нови наши филми – добра идея, лошо изпълнение. Нека да се опитват, то така се става по-добър.”
Аз само мога да добавя, че симпатичните млади актьори можеха да се постараят доста повече и поне да не рецитират като на едновремешен пионерски конкурс за изразително четене. Иначе, на няколко места (исках да са повече) наистина могат да се видят хубави идеи.
Дали ще решите да гледате „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” зависи от вас. Смешен е понякога. Ако не се сещате постоянно за заглавието и Гай Ричи.
