Битката за Варна

Автор: Илияна Христова

В неделя във Варна ще се проведат избори. Това е първият частичен кметски вот в демократичната история на града. Победителят ще управлява Варна до редовните избори през есента на 2015 г.
Поводът за вота бе крайно изненадващ. Варна винаги е била управлявана от силен човек, в който се пресичат местни и национални интереси – политически, а и икономически. От 1991 г. до 1999 г. това бе синият кмет Христо Кирчев.

След това дойде времето на Кирил Йорданов. Харесван от повечето варненци, а и създал край себе си олигархия от политически и икономически субекти, той бе 12 години безалтернативен градоначалник. И приятели, и врагове коментираха, че Варна ще има друг кмет едва след като Йорданов се откаже.
Много пъти в града се говореше за предсрочни местни избори. Но все поради ласкателни за Йорданов причини – ще става министър, посланик и т.н. Но ето че през пролетта на 2013 г. се случи немислимото – жителите на Варна организираха многохилядни протести и цар Киро, както го наричат неговите съграждани, се оказа без престол.

Предисторията на една неочаквана оставка

Събитията във Варна не могат да бъдат разбрани, ако не се припомнят някои факти след 2009 г. През лятото на тази година ГЕРБ спечели парламентарните избори. Първото, което направиха новите управляващи, бе да овладеят и местната власт в големите градове.
Във Варна това се случи през пролетта на 2010 г., когато лидерът на БСП-Варна Борислав Гуцанов бе показно арестуван. Варненци помислиха, че т. нар. операция “Медузи” има за цел да вкара социалиста в затвора.

Не, единствената й задача бе ГЕРБ да овладее мнозинството в общинския съвет, групирано до тогава около Гуцанов и Йорданов.
До този момент кметът бе навъртял три мандата и половина. Кандидатираше се като независим, подкрепен от БСП. Отношенията му със социалистите бяха сложни – от поне 5 години самият Гуцанов игнорираше Йорданов и сам напираше да е кмет. В крайна сметка, видял как духа новия вятър, градоначалникът зави към ГЕРБ. Още повече, че отдавна бе приятел с Бойко Борисов.

БСП може да има хиляди недостатъци, но едно нещо тази партия не търпи – предателството. Червеното омерзение стигна върха, след като през лятото на 2011 г. Йорданов стана кандидат на ГЕРБ. Единственото сигурно, което той имаше в този момент, бе подкрепата на няколко фирми, ангажирани в подръжката на инфраструктарата и, разбира се, на ТИМ.

Когато през тази зимата антимонополните протести преляха във Варна в митинги срещу Йорданов, той бе събрал доста врагове – граждани, на които им омръзна един и същи човек да ги уплавлява повече от десетилетие, както и фирми, тъпкани  от общината, за да може да бъде даден път на други.
Срещу него бяха още БСП, силният във Варна бизнесмен Веселин Марешки, загубил позиции в общината при ГЕРБ, а и кликата около гербера Павел Димитров, плетяща и пълнеща до момента  кошници без Йорданов.

Сегашно продължително, почти предсказуемо

Йорданов хвърли оставка на 6 март и Варна влезе в хаос и безвремие. Протестите силно оредяха, двадесетина души опънаха палатки пред общината с искане да се разпусне и общинският съвет.

До момента стоял зад кадър, на преден план излезе  Марешки (виж карето). Той послушно изтегли тримата си съветници, а палаткаджиите, не щеш ли, винаги настояваха това, което и той иска. Бивакът бе свит в момент, в който дотогавашният заместник на Кирил Йорданов – Христо Бозов, пое града. Днес палаткаджиите подкрепят Бозов.
На 12 май се проведоха парламентарни избори, суматохата край тях сне напрежението във Варна. Но за кратко, тъй като веднага след това започна агитацията за кметския вот.

Кампания като кампания – с много обещания, от време на време – с компромати, скандали.
Кандидатите за кмет са: Христо Бозов, независим, подкрепен от БСП и “България на гражданите”, бивш заместник на Кирил Йорданов; Иван Портних, депутат от ГЕРБ, бивш мениджър в “Мултигруп”, зет на Красимир Маринов, който пък до 2011 г. бе съветник и довереник на Йорданов; Чавдар Трифонов, независим, подкрепен от ДСБ, бивш служител на ТИМ; Веселин Марешки; Михаил Куликов, дълго време главен секретар при стария кмет; плюс още няколко, които се борят общо за 4-5%. Всичко на всичко 9 кандидата.
Големият въпрос е дали и един от гореизброените може да даде на града алтернатива. Или времето на Йорданов, уж минало свършено, става сегашно продължително.

Отговорът идва от само себе си. В стола на цар Киро е на път да седне… някой от свитата му. Мечтата на нито един от кандидатите обаче не е била точно тази. Бозов и Куликов живуркаха прекрасно под крилото на Йорданов. А също и Портних, който допреди два месеца бе лидер на съветниците от ГЕРБ и се коалираше с градоначалника. Сега искаше да остане депутат, но Бойко Борисов го накара да се кандидатира.

Бъдещето. Ако се вярва на пиара...

Най-вероятно Варна ще има кмет не тази, а следващата неделя, след балотаж. Бозов и Портних са с най-големи шансове. Не бива да бъде пренебрегван и Марешки. Този път обаче той не е организирал мрежа от застъпници, не харчи и за реклама из вестниците. Платените предизборни публикации са в полза на Портних, Бозов, Чавдар Трифонов, а отскоро и на Куликов.

Новият кмет, който и да е той, ще управлява с некоординиран и разкъсан между различни интереси общински съвет. Йорданов ръководеше олигархично, порочно, но все пак според някакъв ред.
Сега не се знае кой ще дърпа конците – кметът ли, съветът ли, нова група? Портних би управлявал добре с ГЕРБ, Бозов – с БСП. Но никой от тях не е изкусен феодал и олигарх като Йорданов, който можеше да го прави с всички.

Мнозинството в общинския съвет зависи от националното правителство. Силите на БСП и ГЕРБ във варненския паламент са изравнени, важни са гласовете на независимите и малки групи. Ако БСП запази властта на национално ниво,  мнозинството в съвета отново ще стане червено.
Преговори вече се водят.

Ако обаче Орешарски падне, вероятно 2 години ще цари сегашното насипно състояние – никой не знае с кого е, срещу кого и как. Всяко решение се взема след десетки пазарлъци, тайни срещи с лични обещания за власт, проценти, постове… 
Пример е последната сесия. ГЕРБ, която се води, че има мнозинство (вече само на думи), почти бе бламирана. Повечето съветници не влязоха в зала и заседанието бе пред провал. Спасиха го два-три гласа (от т.нар. “независими”) след срещи на четири очи и обещания, които скоро ще проличи за какво.

Най-важният за варненци въпрос е какво има да се прави и дали ще бъде изпълнено. Пред общинската управа  са няколко задачи – подобряване на инфраструктурата, изграждане на пешеходен ринг, регулиране на паркирането и грижа за малкото зелени места; ограничаване на безразборното строителство; равнопоставеност при обществените поръчки за представителите на бизнеса.

А също и спиране на порочните практики едни и същи фирми да асфалтират улиците и то така, че след 5 месеца пак да има дупки, за запълването на които отново се налага да се харчат пари.
Ще се случи ли всичко това? Май е като в оная приказка – песимистът казал, че по-лошо от времето при Кирил Йорданов не може да е. “Може, може”, отвърнал оптимистът.


В категории: Общини , Горещи новини