Иван Портних все пак може да победи Христо Бозов, стига да изкара варненци пред урните
Автор: Илияна Христова
Извънредните кметски избори във Варна донесоха изненадващо поражение на ГЕРБ на първи тур. Случи се най-лошият, почти изключван предварително вариант за партията. На 30 юни пред урните се се стекоха едва 25% от имащите право на глас. Това нареди гербера Иван Портних втори. Победи кандидатът на БСП (формално – независим) Христо Бозов. Той спечели 30%, или 21 880 гласа. Портних взе 19 612, или с 3.1% по-малко. Балотажът в неделя е непредведим.
Предварителните социологически сондажи допускаха ниска избирателна активност, но тя се въртеше около 30 %. При този вариант Портних водеше с малка преднина пред Бозов. Шансовете на гербера нарастваха с увеличаването на електоралния интерес. Но рекордно ниската активност изненада всички.
Логично Портних бе смятан предварително за фаворит. На парламентарните избори на 12 май ГЕРБ спечели към 60 000 гласа във Варна, БСП – двойно по-малко. Млад е, позиционира се като десен кандидат. А Варна, знае се, е син град. Изля най-много пари за реклама в медиите. Бозов, въпреки че получи от Кирил Йорданов калени в редица битки изборни структури, няма голям политически опит. Не се слави и с особена харизма. Но в крайна сметка се представи успешно, разчитайки основно на гласовете на БСП.
В седмицата преди първия тур ГЕРБ демонстрираха самочувствие и пренебрежителност. Сергей Станишев, добре осъзнаващ оскъдната си харизматичност, не се появи през камнията във Варна. Щеше само да попречи.
Но най-мразеният човек в държавата – Цветан Цветанов, дойде, наговори глупости, “помагайки” на Портних. Същото два дни преди вота направи и Бойко Борисов. Резултатът е ясен – за 50 дни ГЕРБ загубиха около 40 000 гласа във Варна.
Вечерта на 30 юни бе интересна.
Предизборните щабове се бяха събрали в Двореца на културата и спорта. Бозов бе доволен, но всички около Портних демонстрираха изключителна нервност. Той самият не знаеше какво да говори – каза, че Варна се отдалечева от европейските пари. Защо, не бе ясно.
Лиляна Павлова, която бе с него през цялото време, заяви, че варненци пак щели да протестират. Защо – не се разбра. Та нали зимните протести бяха срещу ГЕРБ? Портних написа във “Фейсбук”, че купеният вот решил всичко. Но се оказа, че ромите въобще не са гласували. А там, където са го направили, води той. Паниката в ГЕРБ бе изключителна. Портних и хората му не знаеха към кого да стрелят.
А враговете бяха доста. Външни – Бозов и БСП. Вътрешни – бившият депутат Павел Димитров. Той бе и областен координатор до лятото на 2012 г. Бойко Боросов го сне от длъжност, след като опита да прокара ред съмнителни сделки в общината. Остана обаче партиен член и чрез верните си хора продължи да пакости на ГЕРБ.
На частичните избори кликата около Димитров не работи за Портних. Според запознати – тя помагаше на Чавдар Трифонов (класирал се трети). Затова нервният кризисен пиар на Портних в седмицата до балотажа трябваше да отстрелва не само Бозов, но тактично да сложи на място и Димитров.
В медиите, в които кандидат-кметът рекламираше, се появиха публикации, напомнящи аферите на Димитров. Статиите дебело подчертаваха, че ГЕРБ има един кандидат, той е Портних, и лично Бойко Борисов го е благословил – послание за затягане на вътрешната дисциплина. Разбира се, от понеделник насам кризисният пиар на ГЕРБ взе на мушка и Бозов. Превърна се в черен. Сайтовете, в които партията наливаше пари, започнаха да се появяват малоумни статии от рода на “Няколко причини, за да не гласуваме за Бозов”. Или пък бе засилено внушението, че зад независимия претендент стои ДПС. А истината е, че движението на Доган и Местан не подкрепи никого на първи тур. Пасивността в циганските секции доказа това.
Що се отнася до Бозов, той е толкова независим, колкото може да е човек, чиято предизборна кампаня бе изнесена от телевизията на Делян Пеевски. Добре познат на всички ни обръч от медии и фирми работеше за Бозов. Като прибавим и рамото на БСП, става ясно чии интереси представлява претендентът. Варна просто нямаше избор.
Няколко думи трябва да бъдат казани за ситуацията в ромските махали. Факт е, урните там останаха празни. В Каменар, където обикновено се измерва купения вот, гласуваха едва 13%, избиратели бяха малцината българи в селото.
Ниска бе избирателната активност и в районите “Владислав Варненчик”, “Младост” и “Одесос”, където има цигански секции.
Всеизвестена истина е, че ромите се държат от ДПС. Пасивността на първи тур ясно показа, че движението е очаквало балотаж, за да изтъргува влиянието си. Дали ще е в полза на Бозов или Портних, ще се разбере след като се преброят бюлетините. Но е ясно, че ако българите не излязат да гласуват, балотажът ще бъде решен именно от ромските гласове.
Иван Портних все пак е с по-големи шансове на втори тур от Бозов. Мнозина варненци останаха в къщи на 30 юни, защото правилно очакваха балотаж. Повечето ще подкрепят Портних, страхувайки се от завръщането на БСП. Бозов трудно може да увеличи гласовете си, най-много да прибави ромски. Но това ще стане ясно в 12-ия час… Интересно е и как ще гласува електоратът на Веселин Марешки.
„Атака” с плачевни резултати
Частичният вот показа, че “Атака” е седма политическа сила във Варна. Кандидат-кметът й Александър Йовчев взе едва 2.3% или 1676 гласа. Резилът е огромен – дори никому неизвестният Веселин Василев, регистриран чрез инициативен комитет и разлепил два-три плаката в града, постигна по-добър резултат – 2.5%. А Йовчев и кампания проведе, и пари наля във вестници. Че и протестите се помъчи да яхне през март… Видно е “Атака” вече е маргинална партия.
Зле се представи и Веселин Марешки. През 2011 г. той бе на балотаж с Кирил Йорданов, сега се нареди четвърти с 16.15%.
Владиката Кирил също си имаше кандидат – Младен Станев, който в политическата си битност е земеделец, иначе – бизнсмен, близък до митрополита. Резултатът му е почти като този на атакистът Йовчев – 1.27%. Все пак успокояващото за Волен Сидеров е, че има партия, която се представи по-зле от “Атака” – БСДП, чийто кандидат Александър Морфов събра едва 595 гласа, равни на 0.8%.
