Политически мискини не могат да спрат народния гняв
Автор: Стефан Солаков
Докато българските граждани вече три седмици обсаждат улици, площади и централи с искането за оставка на правителството, богатите босове на турската партия ДПС се забавляват на гърба на мизерстващия им електорат. Пищна сватба със зурни, дайрета и всички ориенталски мурафети вдигна депутатът Ахмед Башев, бивш кмет на Гърмен и един от неосманските „завоеватели“ в областта на Благоевград, където ДПС се опитва да смачка българската национална идентичност със същите хватки, с които новият турски султан Реджеб Ердоган налага законите на шериата в републиканска Турция.
„Един гледа сватба, друг – брадва“ Тази нашенска поговорка се отнася изключително актуално за днешната политическа обстановка в България. На турската сватба бяха поканени всички по-изтъкнати думбази на ДПС, които вече четвърт век съзнателно държат в невежество и бедност мюсюлманите в така наречените смесени райони.
В същото време и те, и техните пораснали и изучени на Запад деца си разменят като сватбени подаръци къщи, вили, луксозни автомобили, а гост номер едно – Ахмед Доган – както всички знаем отдавна се мръщи на скъпите яхти и мечтае за частни самолети и дори за „летящи чинии“, според местния депесарски фолклор.
На сватбената дунанма, организирана от Ахмед Башев, е присъствал и прочулият се напоследък Муса Палев, избран за областен управител в правителството на Орешарски и буквално изгонен от населението на Благоевград – и то не защото е мюсюлманин, а тъй като се чувства най-удобно сред своите истински съратници от политическата банда на Доган и Местан. И още един забележителен щрих от депесарската сватба, разноските за която, според нашите източници, надхвърлили 50 хиляди лева. Булката, която синът на Ахмед Башев взел за своя съпруга, е банков служител и доста модерна на външен вид госпожица.
Никой от новата й рода дори не е намекнал, че след бракосъчетанието тя трябва да се забули, за да влезе в тон със забрадените като пингвини съгражданки на бившия кмет на Гърмен, който от години насам упорито се мъчи да потурчи големи райони на Западните Родопи.
Това е положението – за децата на богатите депесарски деребеи условията са съвсем различни. Раята ще носи фереджета и фесове, а баровците на Доган ще се обличат като манекени на западни бутици и ще източват милионите държавни субсидии, откъснати от залъка на мизерстващите български данъкоплатци.
Докато турските бейове се радват на откраднатите от българската държава милиони, техните авери от БСП отново са мишена на лавината протести, които все по-настойчиво апелират към промяна на цялата политическа система.
Липсата на стабилни аргументи, с които социалистите да защитят своя упорит инат да стоят на власт на всяка цена, се компенсира от шпицкомандите на Волен Сидеров, върлуващи като шайка улични бандити из центъра на българската столица.
И докато турците ядат, пият и тайно се подхилват на тъпите българи, даващи го доста мирно и интелигентски при протестите срещу властта, втората част от поговорката, която споменахме в самото начало, а именно – брадвата на българския неофашизъм – все по-застрашително се спуска над крехките рамене на днешната нашенска демокрация.
Дори и партньорите в Европа вече са сериозно обезпокоени от надигащия се националсоциализъм в центъра на модерна България и предлагат спешни мерки, за да се попречи на новия фюрер, обикалящ като бясно куче из софийските улици, да върне мрачните спомени от годините на нацисткия терор, донесъл милиони жертви и всенародно нещастие в страните на Стария континент.
Политическите мискини, които се настаниха удобно в 42-я парламент на България, изобщо не мислят за абдикация, напротив – готвят се да векуват чрез дребни популистки поправки в сегашното законодателство, които да им осигурят относително спокойствие пред най-бедния електорат, петимен да получи пет-шест лева върху досегашните си мизерни доходи и да продължава да вярва, че само „червените боклуци“ са способни да мислят за старите, болните и безпаричните парии у нас.
Демонстративното пренебрегване на младите, способните и интелигентните българи от страна на управляващата върхушка е още едно доказателство за ретроградната същност на кабинета „Орешарски“.
Ухажването на най-безпросветните слоеве на българското население обрича Отечеството на тежко социално бъдеще, когато всеобщата простотия ще ни превърне от държава на духа в царство на мизерията, неграмотността и властващата чалга във всички сфери на обществения живот.
Нарастващият ритъм на народния гняв, който окупира централите на властта, може да предизвика и някои нестандартни инициативи от страна на обсадените партийни щабове.
Колкото и странно да звучи, те няма да дойдат от „Позитано“ 20, където циментовите глави около Сергей Станишев едва ли ще се откажат от здраво захапания кокал на властта. Очаквам по-голямо раздвижване в щабовете на ДПС, където много разчитат на стратегическите съветници от Анкара, способни да предложат значително по-оригинални решения за засилване влиянието и тежестта на турската партия в политическия живот на България.
Една от тези идеи би могла да въоръжи ръководството на ДПС с още по-арогантни претенции за налагане на анадолското присъствие у нас. При отказ от страна на БСП, хората на Местан с доста голяма лекота биха ритнали столчето на Орешарски и биха сложили кръст на неговото правителство.
Ще се върнат при своя електорат не само като победители, но и като своеобразни демократи, успели да откликнат положително на народния гняв и в същото време – нокаутирали показно техния традиционен враг в лицето на „Атака“ и Волен Сидеров.
Според наши източници Анкара вече обмисля как да убеди Местан за по-радикални действия по отношение на политическата обстановка в България. Ахмед Доган обаче държи ДПС да остане на власт заедно с БСП и с помощта на патерицата, осигурена от „Атака“.
Традиционният сблъсък между дръндарския стратег от сарая в Бояна и днешното турско правителство ще ни предложи нови, още по-интригуващи перипетии от задкулисните действия на нашенски и външни душмани, работещи усърдно срещу националната сигурност на отечеството. Можем да им противопоставим само твърдия отпор на българските родолюбци и солидния експертен потенциал, обединен под егидата на „Националния фронт за спасение на България“ - единствената политическа организация у нас, която искрено е загрижена за опазване на националните интереси и за утвърждаване на българската държавност като стабилен щит срещу наши и чужди опити за ново поробване на свободолюбивия български народ.
На наша страна са именно онези млади и стари патриоти, за които просперитетът и националното достойнство на родината са Главен приоритет на протестиращите българи. От ден на ден идеята за обединение на целокупния наш народ в името на независима и свободна България става все по-уверена и безспорна.
Справедливостта е на наша страна, а заедно с нея и крайната победа. А и времето наистина е наше – на истинските български патриоти.
Колкото и да ви е мъчно и да злобеете, никога няма да стигнете до нивото на Волен Сидеров като интелект, ередиция, знания, перо, слово, идеи, смелост, неподкупност, решимост. Това е нашият нов Левски. Човек, готов да даде живота си за България, затова дребните душици, алчни за пари и власт, като Винкела злобеят и го плюят, но
няма да постигнат нищо. Защото истинският лумпен е Валери Симеонов Балевски- Винкела и неговата глутница.
