Страдам от бъбречно заболяване и ми препоръчаха да пия минерална вода от Хисаря. Чувал съм, че не е много полезно обаче това да се прави продължително време.
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Каква препоръчват специалистите в това отношение и какви други води са подходящи за лечение на различни заболявания?
Венцислав Емануилов,
Стара Загора
Минералните води са едни от най-старите лечебни средства на човечеството. Нито един клон от лечебната наука не притежава толкова стара, дълга и изпълнена със заслуги история, както балнеолечението. От древни времена се носи славата на лековитите извори между Хемус и Родопи. Техният брой е около 400 и затова не случайно в Европа България е известна като „банска страна.”
Какъв е механизмът на лечебното действие на този природен дар?
Както е известно, минералната вода е електролитен разтвор, който съдържа натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви, сулфатни, хидрокарбонатни и други йони. Чрез тях тя оказва въздействие върху различните системи, тъкани и клетки на живия организъм. Освен чрез химическите си съставки, минералните води въздейства и чрез своята температура, радиоактивност и т.н.
Лечението с минерални води е активно природолечение. Към него обаче трябва да се пристъпва само по лекарско предписание. Не бива да се забравя, че то е противопоказно при всички инфекциозни заболявания, заболявания в остър стадий на развитие, туберкулоза, кръвоизливи и т.н.
Както посочва нашият изтъкнат специалист д-р А. Дайски, всички процедури трябва да бъдат строго индивидуални за всеки вид минерална вода, болен или заболяване. Дневно трябва да се пият – както посочва той – от 600 до 2 000 милилитра слабо минерализирани води. Силно минерализираните се поемат в количества от 300 до 1200 милилитра, като се разпределят на няколко порции през деня и се поемат на глътки през интервали от пет до десет минути.
Пълният курс на питейното лечение е от 3 до 6 седмици. Прилагането на т. нар. „воден удар” – пиене наведнъж на големи количества минерална вода на празен стомах сутрин, намира приложение само при някои болни, и то задължително под лекарски контрол. В някои случаи минералните води могат да се приемат и след хранене, но това зависи както от минералния състав на водата, така и от заболяването. Времето на пиене на минерална вода е между 15 и 90 минути преди хранене.
Банското лечение с минерални води се прави обикновено сутрин най-малко час, час и половина след лека закуска. Времетраенето му се определя от лекуващия лекар. По време на банята трябва да се избягва пиенето на минерална вода, за да не се преуморява излишно сърцето. След нея почивката на легло е задължителна.
Както са установили нашите изследователи, слабо минерализираните топли хидрокарбонатно-алкални води са най-разпространените в страната. Те имат изразено лечебно въздействие поради по-пълна йонна дисоциация и съдържанието на някои микроелементи. Такива са водите в Горна баня, Хисаря, Баня – Панагюрско, Баня – Пловдивско, Баня – Бургаско и други. Те се препоръчват за лечение на бъбречни, жлъчно-чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Сулфатни са водите от минералните извори в Меричлери, Пчелин, Момин проход и др. Използват се за лечение главно чрез пиене при заболяване на черния дроб и жлъчката. Меричлерската вода специално намалява киселинността на стомашния сок, моториката на стомаха и червата и се препоръчва при хронични гастрити и язвена болест.
От съдържащите газови съставки води известни са радоновите в Стрелча, Момин проход, Наречен, Долна баня, Пчелин. Те се препоръчват при заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични и кожни проблеми.
Сероводородни са водите на изворите в Сапарева баня, Кюстендил, Шабла, Благоевград. С тяхна помощ се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечносъдови, гинекологични, кожни и някои професионални болести.
Балнеолечението през хладния сезон (от втората половина на септември до пролетта) е успешно за възпаления на пикочните пътища, бъбречно-каменна болест, функционални заболявания на нервната система, базедова болест, хронични болести на червата, черния дроб, жлъчката и други. Топлият сезон (от май до септември включително) се препоръчва при болни с хронифицирани ставни болести, гинекологични страдания, диабет, кожни заболявания и други.
