Кой ликвидира българското военноисторическо наследство

Автор: Янко Георгиев

Тези дни в публичното пространство беше обявена декларация на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите относно поредното посегателство с българското военноисторическо наследство. В своя вопъл, близо 100-годишната организация изказва своето възмущение по повод поредното мистериозно изчезване от охраняемата зона на Националния военноисторически музей (НВИМ) на експонат, този път свързан с епичните битки на Българската армия по бойните полета на Втората световна война в нейния Заключителен етап през 1944-1945 г.

Военноинвалидите са потресени от пладнешката кражба на полково хитлеристко трофейно знаме – вероятно от разгромената от българите германска SS дивизия „Принц Ойген”, изложено доскоро в експозицията на НВИМ. 

Спомням си това знаме. Бяхме малки деца, далеч през комунистическите времена, когато тайничко го гледахме, везано със сребърни конци, лъскаво, някак си величествено –  като знаме на римски легион. Каква ли е била тази армия, която е пленила това знаме? Ще да е била доста силна, си мислехме ние, невръстните деца. Тази армия бе някогашната могъща Българска армия – страшилище на Балканите, респектираща на Европейския боен театър.
Аз също прочетох новината за кражбата на това знаме. Прочетох и декларацията на военноинвалидите.

Нещо ме попари. Някой беше бръкнал в джоба на детските ми спомени. Беше бръкнал с мръсна ръка, за да ги ограби, да ги оцапа. Този потресаващ факт ме накара да се поинтересувам какво се е случило, че десетилетия, след като детските ми очи бяха запечатили тази респектиращ флаг завинаги в съзнанието ми, се е стигнало до възможността да бъде така лесно откраднат.

Извод № 1 – някой не си върши работата. В детството ми кражбата на пирон от НВИМ беше невъзможна, а какво остава за знаме. Оказа се обаче, че през последното десетилетие от НВИМ са изчезнали експонати колкото няколко кила пирони.
Символът на музея – тракийски меч „Акинак“,  два изключително ценни пистолета на ген. Владимир Стойчев, 10 пистолета „Люгер” и две маршалски звезди, изработени от злато, платина и скъпоценни камъни, наградните пистолети „Макаров” на генералите Кинов и Диков са сред безследно изчезналите вещи, разкриват в декларацията си от Съюза на военноинвалидите.

Оказа се, че това е много малка част от липсите. Пистолетите всъщност не били 10, а 22, а освен маршалски звезди, липсват и ордени. Специалисти пък споделят, че „царският“ орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – уникат, принадлежал на Цар Борис III, е подменен с фалшификат. Слухове мълвят, че най-малко половината от ордените и медалите са подменени с ментета или такива с драстично похабяване.
Подменени са и доста от оръжията – огнестрелни и хладни, на принципа – давам ти ръжда, ти ми вадиш от фонда първа категория. И няма как да бъде друго, щом до съвсем скоро, а може би и днес, описите на редките и ценни уникати наподобяват селски бакалски тефтери, а експонатите се описват на принципа, чушка – 5 бр., домат – 10 бр., пушка – 1 бр., ятаган – 2 бр., картечница – 10 бр...

Няма как да потвърдя или отрека тези слухове, защото не съм фалерист, нито оръжейник, но се оказа, че такива лицензирани специалисти няма и в НВИМ.
Няма и лицензиран специалист по бронетанкова и автомобилна техника, въпреки че в двора на НВИМ се крият безценни уникати от времето на Втората световна война – танкове, влекачи и различни други единици на колела и вериги.

Може би това е и причината най-ценните екземпляри, като например италианските артилерийски влекачи „Breda 32“ от Втората световна война, произведен в завод за трамваи в Милано – уникат, единствен запазен в света,  Pavesi Model 30-A, хитлеристките влекачи Faun ZR и 12-тонният Sd kfz 8 полуверижен артилерийски влекач, произведен от Круп, автобуси и камиони Опел и Мерцедес, джипове и други ценни експонати да се търкалят като ненужен скрап в задния двор на музея – далеч от директорския кабинет, като в едно жалко автомобилно гробище.

А когато аз бях малък и тайно се промъквах в „стария“ музей покрай зорките погледи на пазачите, всички тези уникални машини бяха на ход.
По инерция от социализма може би, в предния, представителния двор, са нахвърляни десетки самолети и танкове от времето на БНА и Варшавския договор. Те са прилежно боядисани и около тях се коси редовно. Те са лицето на днешния НВИМ, институция, останала далеч в социализма по мислене и експониране и експлоатиране.

Твърде голяма и твърде скъпа изложбена площ за разхвърляни реликви, без защита и отношение от страна на държавните чиновници – служители и техните скъпо платени ръководители в странната институция, наречена кой знае защо „Национален“ военноисторически музей. Музей, който няма никаква археологическа и изследователска дейност, но пък има значителна ремонтна и пиар дейност.

Цяла дирекция с щат над 10 човека, наречена "Музеен маркетинг, връзки с обществеността и образователни програми", се грижи за медийния комфорт на директорката Соня Пенкова, а друга дирекция, наречена "Административно-правно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности", се грижи да осигури раздут, но за сметка това твърде послушен щат на шефката и любимите й финансово-стопански дейности.

Бегла разходка из интернет справки и отчети показва как музеят, с неговия над 2.5 милионен бюджет, доста добре се справя с държавните поръчки за разходване на държавната субсидия, предимно за ремонти на сграден фонд и охрана. Да, охрана, която допусна да бъде откраднато под носа й знамето от моето детство.
След 2001 г. преместването, изграждането на новата сграда, новата експозиционна площ, неспирните ремонти на филиала във Варна глътнаха милиони левове. За ремонт и реставрация на уникалните експонати и светини на българската бойна слава, ръководството на музея не намира за необходимо да харчи пари.

Няколко баки със зелена боя на година изчерпват „инвестициите“ в тази сфера. За сметка на това обаче, се плащат доста добри пари на фирми (по-точно на една фирма) за организиране на показни изложби, на които се канят високопоставени представители на държавната и общинска власт.

Шумният пиар и лъскавите, но безсмислени изложби и рекламни акции преминават като пелена пред очите на отговорните лица и успешно оцеляващата при всяка власт директорка Соня Пенкова продължава да харчи държавни пари за лични интереси, докато обществото, шокирано, научава за поредната брутална кражба или налудничава гавра с военните светини.

Музеят често организира партита, хепънинги и дискотеки с участието на популярни естрадни певци със съмнителна полова ориентация (много подходящи за мъжеството на коравите български военни герои), „караулки на любовта”, където всеки целунал друг, получава награда...

И последният хит – изложба на български бойни светини и униформи на военни герои в софийския Mall of Sofiа, където сред гащи и чорапи се мъдрят униформи, вещи и оръжие на българските военни герои!
Що за музей е военният музей?!


В категории: Разследвания , Горещи новини