Душманите ни тласкат назад към средновековния Ориент
Автор: Стефан Солаков
Мнозина у нас скочиха като ужилени, когато посланиците на Франция и Германия публикуваха писмо, адресирано към българската общественост и най-вече към така наречената политическа класа, извършваща вече 24 години садистични икономически и социални експерименти на гърба на нещастния наш народ.
Откровеното послание на западните ни партньори отключи много злоба сред засегнатите политически и финансови мафиоти, свикнали да оперират безпрепятствено в дълбоките подмоли на нецелната българска демокрация. Изведнъж избуяха храбри
нашенски „патриоти“ и обвиниха посланиците в груба намеса във вътрешните работи на държавата. Нека сме наясно. Ние, родолюбците от СКАТ и „Десант“, винаги сме се противопоставяли на наглото отношение на чуждите амбасадори, свикнали да са на всяко гърне мерудия по кардинални проблеми на вътрешната политика в България.
Техните участия в назидателни изяви на синия екран или размахването на пръст срещу патриотичните сили на Отечеството, винаги са били обект на съкрушителна критика от наша страна, но не толкова срещу чужденците, отколкото към родните мекерета, изпитващи необясним оргазъм от докосването си до задграничния „чар“ на нахалните дипломатически чиновници.
Всички си спомнят с усмивка безкрайните бъзици, с които коментирахме клоунското поведение на предишния американски посланик мистър Уорлик, станал за посмешище пред цялата страна, благодарение на аргументираните и изключително точни анализи на нашите две медии.
Макар и доста по-късно, изостаналите трезвомислещи наши колеги проумяха падението на управляващите ни некадърници, които почти всекидневно търчаха до американското посолство в София и като посрани деца търсеха утеха от изперкалия фукльо, кой знае защо представляващ интересите на най-могъщата държава в съвременния свят.
В крайна сметка дори и Вашингтон разбра, че е пресолил дипломатическата манджа и че България не е почивна база за психопати на Държавния департамент. Господин Уорлик бе отзован предсрочно и пренасочен към размирния район на Афганистан, където неговите откровени идиотщини могат да му донесат всичко друго, но не и спокоен и весел живот, на какъвто се радваше сред политическите и медийни дебили в колониална България.
Според наши източници към Афганистан се е запътил и сегашният турски посланик в София господин Исмаил Арамаз. И той си поживя у нас като отвързан хашлак и по-точно като слон в стъкларски магазин. В името на „братската дружба“ ахмаците от ГЕРБ го бяха оставили да вилнее като разпасан читак и да налага на българската общественост забравените мераци на бившите ни турски поробители за завръщане в старите османски колонии. Усетил мекия гръбнак на българските власти, Исмаил бей се пускаше като изоглавен от събитие към събитие, изцяло посветени на антибългарската политика на Анкара през последните години.
Диктуваше избирането на удобни за турците мюфтии и имами, финансираше филми и книги с измамно съдържание за цивилизационната роля на кръвожадните османлии по време на мрачното турско робство, гавреше се с родолюбивите чувства на българските патриоти и на техните усилия за връщане на националното ни достойнство.
Ако перифразираме хан Омуртаг: „Човек и добре да живее... накрая неизбежно се натъква на копието на истинските родолюбци...!“ Така се случи с турски нахалник, скрит зад дипломатическия параван на неоосманските мераклии.
Незабравима ще остане пребледнялата му физиономия по време на пресконференцията в „София прес“, когато екип на телевизия СКАТ „разказа играта“ както на некадърните чукундури от турското посолство, така и на национални продажници като Иван Костов и Сезгин Мюмюн, осмелили се да обвинят българския народ в „престъпления спрямо човечеството“ (?!).
А както добре знаем, нищо човечно няма в онова „човечество“, което повече от 135 години след Освобождението се опитва да оправдае кървавия геноцид срещу поробения близо пет века български народ и да наложи отново игото на ислямския диктат върху една от най-древните и цивилизовани държави на Стария континент.
Нашите екипи открито се подиграваха на господин Арамаз, който шеташе като фанатизиран дервиш между чуждите посолства у нас и се опитваше да „вербува“ за неоосманската кауза и други душмани на християнска България.
Учудващо съдействие му оказа днешният посланик на Израел, който изведнъж се изтъпанчи и публично обяви цар Борис ІІІ за проводник на хитлеристката политика по време на Втората световна война, вменявайки му главната „заслуга“ за депортирането в нацистките концлагери на евреите от окупираните територии на днешна Македония.
Нашето задълбочено проучване показа, че неочакваната „прегръдка“ на турци и израелци, които до вчера бяха стигнали почти до въоръжен конфликт, съвсем не е случайна. Притиснати от САЩ, и двете влиятелни и въоръжени до зъби страни в Близкия изток са принудени да играят по чужди стратегически сценарии, за да оцелеят в безмилостната борба за надмощие върху шахматната дъска на днешните глобални господари на нашата планета.
Макар и доста скромен фактор в тази геополитическа баталия, телевизия СКАТ и вестник „Десант“ през последните години бележат впечатляващи попадения в самия център на редица конспирации, насочени срещу нашата страна. Посланик Арамаз ще бъде също заточен в Афганистан, този своеобразен Диарбекир за модерната дипломация.
Анкара едва ли ще му прости, че организираните и финансираните с турски пари антибългарски пресконференции и кръгли маси в нашата страна са били най-активно и находчиво използвани от родолюбивите журналисти за разобличаване и осмиване на дебелашките способи на анадолската дипломация да се намесва грубо във вътрешните работи на България.
И накрая нека се върнем отново към посланиците на Франция и Германия, които ни упрекнаха, че харчим парите на техните данъкоплатци, за да пълним джобовете на нашенските олигарси и политически мафиоти.
Тук става въпрос не за омраза към целокупния български народ, а за приятелска ръка, протегната за помощ към обикновените хора в нашата страна, които вече месец обграждат кулите на властта и искат възмездие за провалените мечти и надежди на цяло едно поколение.
Това не са коварните попълзновения на ориенталските ни душмани, а зов за завръщане на България, тази доскоро всепризната държава на духа, към истинските европейски ценности.
И този апел трябва да бъде приветстван от истинските патриоти у нас, защото е в пълно съзвучие с нашите стремежи да се освободим от политическата мафия и да се върнем в лоното на модерна Европа.
