Трябва ни нова народопсихология, защото в момента ние сме хора, които се самоотричат, казва авторът на „Кървава власт“
Автор: Интервю на Ерол Емилов
Веселин Стаменов е роден на 11 юни 1981 г. в град Гоце Делчев. Автор на редица книги, сред които „Раждането на Тигровата акула”, „Убий Путин”, „Безследно изчезналите деца на България” и др. Романът в две части „Убий Путин” е преведен и на английски език. Освен писател, Веселин Стаменов е и журналист и издател. Главен редактор на два вестника и автор и редактор в още няколко медии. Преди четири месеца издаде последната си книга „Кървава власт”. Следва традицията на вулгарните романи, завещана му лично от бащата на този стил Христо Калчев.
- Г-н Стаменов, вашата последна книга е вече четвърти месец на пазара. Защо именно „Кървава власт“ и защо точно в този момент?
- Както може да се предположи, нито името е случайно, нито времето. Това, което искам да кажа по темата и го казвам за първи път пред вас е, че „Кървава власт” е началото на една поредица.
Идеята е взаимствана от майстора на перото Христо Калчев, с когото имах честта да работя и от него получих благословията да работя в тази посока – т. нар. „вулгарен роман”. Върлите фенове на Калчев си спомнят, че той издаде първите три части на своите романи „Нерон вълкът”, „Калигула бесния” и „Цикълът на Месалина” в една книга, която нарече „Кървавият преход на „нежната революция””.
Този кървав преход, който е безспорен, започна да еволюира в една т.нар. ”кървава власт”. Преди време мафията създаваше политиците по модела на Едгар Хувър – ограничени, зависими хора, които бяха вербувани от групировките и лансирани в публичното пространство като политици. Според моето скромно мнение на творец, в момента представители на групировките влязоха в политиката. Че властта е кървава, достатъчно е да си спомним няколко събития от последните години. При мистериозни обстоятелства (казват, че било инфаркт) един бизнесмен умря, а истината около смъртта му ще си остане завинаги тайна. За Мишо Бирата става дума.
Инцидентно се убиват или изчезват хора. Случаят с Мирослава от Перник, например. Момичето е разчленено, в схемата има едно самоубийство по много странен начин и най-интересното е, че започват да се прокарват някакви версии за фалшиви пари, че тя станала неволен свидетел на това нещо, че в тази история са замесени хора от силовото министерство.
Неслучайно, когато гръмна скандалът, лично премиерът на републиката излезе с оправдание, че МВР си вършело перфектно работата.
Има десетки такива примери и доказателства, че властта в България е опетнена с кръв. Дори поводът за оставката на Бойко Борисов беше кръвта на „Орлов мост”. И пак казвам – „Кървава власт” е началото на поредицата ми от книги, която с чиста съвест заявявам, че е продиктувана от кървавите събития през последните няколко години.
- Един от главните герои във вашата книга е Р. Овч. Кой е той и защо заложихте точно на този персонаж?
- Това е много интересен въпрос. С риск да стана банален, ще се повторя. Смятам се за „престъпник в литературата”. Аз съм човек, който обича да краде художествени образи, по-точно, вземам образи от действителността и ги превръщам в свои художествени. Р. Овч. е един събирателен медиен образ на политик с първообраз Румен Овчаров, който беше обект на десетки публикации в пресата, свързани с престъпни корупционни схеми. Някои от които подкрепени и от свидетелски показания.
Странното е, че този образ беше ликвидиран от медиите. Спря да се говори по темата.
Както и по една друга, свързана пък с Вальо Топлото. Той получи своята амнистия и отиде да се лекува. И именно за това реших да увековеча версиите и хипотезите за престъпленията, които той е извършил. Според мен лично, има резон в изнесената информация за него. Но както се казва обикновено – в правова държава, законът решава.
- Първообразът на вашият литературен герой – политикът Румен Овчаров излезе от листите на БСП. Как ще коментирате това действие?
- Според мен, г-н Овчаров премина в една друга, неписана законова форма в политиката. От деен политик, той се превърна в т.нар. „кукловод”. И той не е единствен. Тази тенденция напоследък започна да се превръща в мода. Нали не вярвате, че Иван Костов е напуснал политиката? Дали някой вярва, че политически тумор като Ахмед Доган е извън политиката? Далеч не вярвам в това нещо, с оглед на моите скромни наблюдения в сектора. Вярвам, че това е естествен процес в българската политика.
Когато самото физическо лице, самият образ, самата роля на един политик в публичното пространство бъде изчерпана или бъде тотално омаскарена, но той я е подплатил с дългогодишна работа, тогава може да си позволи лукса да премине в кукловодна роля. Роля, чрез която той става консултант в своята партия.
Като Марио Пузо, наричан от италианската мафия „конселие” (тайният съветник). Неговият опит не може да бъде подценен. Ето защо аз вярвам, че хора като Румен Овчаров и като други такива политици, които законно, деликатно напуснаха светлината на прожекторите и обявиха, че напускат политиката, това далеч не е така.
Не подценявам човека Овчаров. На нас, писателите, ни се придават едни необикновени способности да пророкуваме. Ние не сме институции, ние сме едни анализатори. Така че, в същото време литературният образ на Р. Овч. няма нищо общо с политика Румен Овчаров. Има изнесени някои предположения и хипотези, но не и факти. За тях ще говори историята.
- Вече четвърта седмица страната ни е разтърсена от протести. Бихте ли направили прогноза за тяхното развитие? Ще постигнат ли целите си?
- Дори да има сценарий за разпалване на тези протести, според мен те започнаха спонтанно, после някои хора прокараха през тях своите интереси. Те отчасти ще подпомогнат предварително начертания сценарий. Според мен сценарият е отдавна написан. Описвам го в следващата част на „Кървава власт”. По един или друг начин има зададен план, който трябва да бъде реализиран, колкото и да бъде труден за изпълнение. И според мен планът е да има избори догодина, защото никой няма да търпи човек като Волен Сидеров, който да налага своето влияние в парламента.
Суетата на управляващите от БСП и ДПС наруши предначертания план. Аз мисля, че той беше преустановяване на еднопартийното управление на ГЕРБ, разделяне на държавата на политически лобита и олигархични интереси и тяхното легализиране с едни избори, които според мен ще бъдат през месец май догодина.
Дори очаквам скоро самият Пламен Орешарски да излезе и публично да подпише оставката си през май 2014 г.. Това би било невероятен предизборен ход на БСП и ДПС, защото те ще имат една година възможност чрез правителството на Орешарски да правят своята предизборна кампания.
Донякъде това изнася и на ГЕРБ, защото ще имат една година да реабилитират всички негативи от своето управление. Остава само да усмирят хората. А както виждаме успяват да го правят, дори с налагането на цензура.
- Как виждате развитието на политическия живот у нас?
- Дълбоката прогноза я правя в следващата част на „Кървава власт”. В момента обществото има нужда да види как държавата се управлява чрез пряка демокрация. Например, промените в Изборния кодекс, машинното гласуване и прокарване на закони, които са в полза на обществото. Този театър ще бъде маскиран с определянето на нов политически модел, нова политическа игра.
В момента корпоративните кръгове, които управляват страната, разработват план за новото лице на българската политика.
Моята прогноза е, че жадните за свобода ще бъдат заситени, но заситени с корпоративните интереси. Иначе казано – допускам, че в парламента ще влязат повече партии, дори и граждански такива, но те ще защитават интересите на определена група от хора.
Главните сценаристи на републиката в момента пишат новия сериал, в който пак ще има преразпределение на ролите, ще се появят новите герои и партийни лидери. Но общо взето тези, които трябва да приемат обществените поръчки, пак ще ги приемат. Тези, които разпределят държавните пари, пак ще ги разпределят под една или друга форма.
Просто срещу страната ни има добре разработена и обезпечена финансово да го наречем политическа машина, която е конструирана повече от 20 години и която много трудно може да бъде разбита.
Лично аз съм песимист във вярата на хората, че могат да победят. Не могат да го направят. Това е един сигнал, който пускам в пространството чрез вашата медия за преосмисляне на позицията.
- Какво да очаква българското общество?
- В последните 20 години развитието на хората е свързано с парите. Това е една от водещите мисли на обществото. Аз не смятам, че нашето общество е чисто откъм съзнание. Напротив, вярвам в тезата, че всеки народ си заслужава управниците.
Мисля, че на нас ни трябва процес на самосъбуждане и самосъзнаване. Ние трябва да тръгнем като общество в този процес и за пречистване на нашата народопсихология.
Смятам, че проблемът на българите е в самите нас. Забелязали ли сте, че обществото се дели на десетки групи? Започваме първо с деленето по етнически модел – християни и мюсюлмани. Мюсюлманите и християните също се делят на някакви си касти.
Ние сме хора, които се самоотричат. Имам смелостта да го заявя пред вас. Проблемът на обществото е самото общество. Крайно време е да престанем да търсим виновния, а да го назовем. Назовавайки го, най-накрая ще стигнем до огледалото и ще видим истината. И ако се осъзнаем, има възможност да изплуваме. Защото проблемите не се решават с тяхното заобикаляне, те се разрешават с тяхното назоваване.
Пречистване, нова народопсихология. Само това ще ни оправи.
