Долуописаните случки имат за цел само и единствено във време на протести, контрапротести, дебелоочие и неясна предстояща есен да ви принудят дори и за секунда да се усмихнете. Те са истински, за което авторът се подписва с двете ръце, а както знаем, няма нищо по-смешно и жалко от... самия живот, ако погледнем малко по-философски на нещата. Дано след като се запознаете с два от най-паметните моменти в живота ми, да не ме мислите за най-изтрещелия писател, когото сте чували. На поуки и изводи от тези дивотии не държа.
Баня с яйца – здрава и гъста коса
Вече година и нещо след казармата косата ми почти беше стигнала раменете. В добавка с обиците на двете уши, ластичните дънки и кецовете почти предизвиквах интерес сред дамите – рокаджийки, пък и по онова време бях тънък и строен.
Инстинктивно обаче усещах слабото място – русата ми четина не растеше с подобаващи темпове. Затова почти подскочих до тавана, щом прочетох в едно женско списание (стига сте повдигали вежди, всичко ми е наред, просто работех в „Разпределение на печата” в бургаската поща.
След работа, почти треперещ от ентусиазъм, минах като фурия през супермаркета и купих пет яйца. Разсъблякох се в транс. По долни гащи и с кесия в ръка хлътнах в банята.
Майка ми очевидно ме беше видяла и с пълно право си беше задала въпроса какво прави с кесия с нещо си в банята откачилият й син. На молбите да отключа, отворя и да я изслушам (явно се е досещала за моите помисли), бодро изревах да си трае там, че имам много важна работа.
През плющящите струи на душа успях само да различа „жълтъците”, но така и не обърнах внимание на тази тъй важна, оказа се, вметка.
Извадих първото яйце от кесията и го строших, все едно ще го пускам в тигана. Плеснах го на главата си, ама то се плъзна по мократа коса и изпльока в канала. „Не на мен тез!” свирепо си помислих и грабнах второто.
Този път се изхитрих – наведох глава под струята, така че да имам повече време за реакция, когато яйцето застане на по-плоската част от темето ми. Тряс, счупих го, но този път успях да го хвана! За да не ми избяга отново, извърших маниашки бързи втърквателни действия, просто не сте виждали такава скорост на движение на ръцете.
И тогава стана една... Белтъкът коагулира от горещата вода и се втвърди почти веднага. Парченца от черупката се забиха много болезнено в кожата на главата ми и ми потече кръв.
Косата ми отзад заприлича на много засъхнали кокоши курешки, залепени на главата ми. Страховитото образувание напомняше някакъв адски зловещ космат тумор. Изревах. И пак. И още. Чувах, че майка ми от другата страна също.
Когато се увих с кърпа през кръста и отворих вратата с празен и тъп поглед, горката жена почти ревна на глас. Следващия час и нещо прекарахме – тя с ножица в ръка, шепнене на клетви и проплаквания, аз в тежък размисъл за ползата от слушането на по-възрастните и по-умни хора.
Оттогава инстинктивно не мога да понасям женските списания с техните рубрики за полезни съвети. Нито уточняват, нито дават разяснения...
Таратор с извара – лятна кулинарна свежест
Наши дни... Знаех си, че нещо съм объркал. Сигурен бях. Още щом добавих водата и вместо онзи прекраснобял цвят, който съм виждал по ресторанти, се получи блатносива консистенция, с плуващи в нея ситни парченца краставица.
„Поне жаден вампир няма да припари, та да го излочи, докато сляза до магазина”, мина ми през ума. Увереност в тази мисъл ми даваше острият мирис на чесън, носещ се на талази от купата. Явно го бях прекалил с чесъна, котето Муцунка гледаше жално от ъгъла с насълзени очички.
Виж, изварата докарах донякъде. Умерено бяла, с мляко, малко олио, немного солена. В смисъл, че можех да преглътна няколко загребвания с вилица, без да изпивам междувременно по литър вода.
Заради мача реших с вечерята да приключа бързо и душманската. Пък и си бях гладен, нарочно стоях така цял ден, за да доставя на вкусовите си рецептори нечовешки дози удоволствие наведнъж. Колко зловещо заблуден съм бил…
Първите десетина филии преминаха като в транс (нали ви казах, виех от глад), средните пет преглътнах с мъка, а последните две – обилно посипани със захар. Таратор – извара - луканков салам – домати – маслини – захар. Стана „локва, яйца и кал”, както казваше преди мнооого години Кръстю Лафазанов в „Улицата”.
Стомахът, кален със стотици литри алкохол, справил се с бали тютюн, стоял гладен и жаден стотици часове, този път обяви съпротива. В дългите минути, през които седях върху тоалетния фаянс, усилвах докрай телевизора, за да чувам добре как върви мачът на любимия отбор.
Внимавах нечовешките ми вопли да съвпадат с радостните крясъци на коментатора, та да не би съседите да си помислят, че у нас дерат жив човек.
Никога досега не съм отправял повече на брой и по-горещи молби към Всевишния момчетата на терена да не направят това, което аз направих вкъщи.
Чувал съм да казват, че очищението е най-висша благодат, но уверявам ви от собствен опит, изобщо не е така. Е, освен в няколкото секунди, през които стоите изправен достойно между сеансите. И с всички нужни дрехи по себе си.
Аматьоризмът е ужасно нещо, за пореден път установих. В кулинарното изкуство (изкуство ли?!?) пък е направо опасност за бъдещето на човешкия род. Затова, всяка жаба да си знае гьола! „Гьол” ли казах? Ооо-ооо-оооо, извинете ме за малко...
