Навършиха се 100 години от подвига на Константин Каварналиев, загинал в неравен бой край Дойран
Автор: Георги Ваташки
През юни т. г. се навършиха 100 години от подвига на героя от Балканската и Междусъюзническата война – генерал Константин Каварналиев. Храбростта и саможертвата му за свободата на родината и до днес сякаш остават недооценени от нашето общество, което е слабо запознато с живота и делото на славния българин.
Неговите военни успехи обаче не са забравени от сънародниците ни в Македония, които на 23 юни се преклониха пред паметта на генерала на лобното му място в покрайнините на Дойран. Там през 1913 г. той и близо 2000 български бойци загиват в неравен бой срещу многократно превъзхождащата ги гръцка армия.
Панихидата в негова памет бе организирана от една от значимите български организации в югозападната ни съседка – Българския културен клуб в Скопие (БККС). Десетки негови членове от градовете Гевгели, Богданци, Струмица, Кочани, Скопие и Охрид положиха цветя и венци на гроба на героя. В честването взеха участие посланикът на нашата страна в Скопие Иван Петков и българският консул в Битоля Данчо Мичев.
„Константин Каварналиев е загинал в името на свободата на Отечеството, а това е най-великата саможертва. Той е пример за себеотрицание, защото с цената на живота си спасява хиляди наши сънародници. Трябва да помним неговата храброст навеки като пример за несломимия български дух“, подчерта пред присъстващите българският посланик.
Славният генерал е роден в Шумен през 1866 г. Завършва гимназия в родния си град и през 1882 г. заминава за София с мечтата да стане офицер в българската армия. Това става реалност през 1885 г., когато е приет в столичното Висше военно училище. Избухването на Сръбско-българската война през същата година обаче прекъсва образованието му.
Каварналиев е мобилизиран на фронта, където е произведен в чин портупей-юнкер и е назначен като младши офицер в 5-и пехотен Дунавски полк. Сражава се смело край село Банкя и му е поверено командването на рота.
Той се бие в решаващите боеве край Сливница, а по-късно настъпва с българската армия към Драгоман, Цариброд и Пирот. В края на конфликта е повишен в чин подпоручик. След като битките приключват, Каварналиев се връща отново към обучението си. После прекарва няколко години в служба в различни полкове. През 1893 г. е командирован в Италия, където завършва престижната Римска генералщабна академия. Завръща се в България и до 1912 г. заема висши офицерски длъжности като работи и в Генералния щаб на българската армия.
В началото на Балканската война Каварналиев е издигнат до командващ 4-та пехотна Преславска дивизия, която се сражава смело с турските войски край Селиоглу, Караагач и Чаталджа. След предателството на Сърбия и Гърция избухва Междусъюзническата война, а Каварналиев е назначен за командир на 3-та бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия. Той се отправя с подразделението си в района на Кукуш, като получава заповед да прикрие най-важното направление – пътя към Дойран. Ако българските позиции паднат, това би означавало да се открие възможност гърците да стигнат до столицата ни София.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Пълководецът разполага едва с два непълни полка от около 3000 войника, а вражеските сили наброяват близо 42 000 души. На всеки български воин се падат по 14 гърци, затова Каварналиев решава да изпрати адютанта си – поручик Дуров, да търси подкрепление срещу напиращите врагове. „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!” –заръчва му той. Но адютантът не успява в своята мисия, защото нашите войски се бият отчаяно срещу настъпващите сили на Сърбия при Злетово, Щип, Пехчево и Берово.
На 23 юни смелият пълководец хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка повежда войниците си в атака на нож с думите: „Аз на грък гръб не давам”. Българите следват предано своя командир и след кървава битка противникът е отблъснат, а позицията спасена.
По време на сражението Каварналиев е ранен в крака, но въпреки това не напуска бойното поле. По-късно обаче се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия и храбрият българин умира от загуба на кръв. Посмъртно той е произведен в чин генерал-майор.
През 1916 г., в разгара на Първата световна война, фронтовата линия отново минава край Дойран. На гроба му бойците от 9-а Плевенска дивизия издигат седемметров паметник. Надписът върху него гласи: „Генерал Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия.“ Самият монумент е открит тържествено от прославения полковник Борис Дрангов и писателя Антон Страшимиров. До великия българин са погребани и костите на войници, загинали във войните за национално обединение на Отечеството.
Паметникът обаче става жертва на сърбомани, които го взривяват през 70-те години на миналия век. На мястото на мемориала остават само каменни късове. През 2000 г. гробът на генерала е осквернен от мародери, които така и не са открити от македонските власти. Подобна е и съдбата на други около 500 български войнишки и офицерски гробове в югозападната ни съседка, които са варварски разрушени и осквернени.
Властите в Скопие обаче се противопоставят на инициативата на БККС монументът на лобното място на пълководеца да бъде възстановен. Но в родния му Шумен по идея на директора на Национално-историческия музей Божидар Димитров през 2009 г. е издигнато точно копие на неговия паметник.
