Истинските родолюбци са пред прага на българската история
Автор: Стефан Солаков
„Най-подготвен съм за премиер“. Горделивото изявление е на Бойко Борисов, бившият министър-председател на България. Звучи като самонадеяна хвалба на уличен гамен пред свои фенове в махалата, които би трябвало вече да не помнят, че само преди половин година този политически бабаит най-позорно избяга именно от премиерския пост на България.
Кога е успял да осмисли скандалния си провал и как се е подготвил за желания от него реванш? Никой не ти казва, още по-малко и бате Бойко, свикнал да ръси нелепости, а все по-устремно смаляващата се групичка от клакьори около него да посреща безрезервно всяка щуротия, изричана от българския Винету.
Понякога господин Борисов се преструва на безхитростен хлапак и почти се „доверява“ на наивните журналисти.
Чуйте го само: „На пазара на труда кандидатите за премиери не могат да се сравняват с мен“. А сега, де! Кога стана калайджия, кога му почерня задника! Без дори да подозираме, само за три години и половина сме „произвели“ най-способния политик у нас, а може би и в по-широките измерения на европейското пространство около България.
Издънилият се здраво предишен премиер очевидно не страда от липсата на самочувствие, но това едва ли ще му помогне да излъже отново българските избиратели. Ето един показателен пример. „Празен площад посрещна Борисов. Жестоко изненадан бе бившият премиер в Якоруда. Посрещнаха го празен площад и равнодушни погледи... Лидерът на ГЕРБ изпи в самота и мълчание чаша горчиво турско кафе в центъра на планинската община, където безработицата надхвърля 60 процента“.
Този сърцераздирателен репортаж бе публикуван във вестник „Преса“, където от няколко месеца насам окончателно разлюбиха бате Бойко и видимо забравиха за щедрото му подпомагане на раболепните медии, когато „бистришкият тигър“ беше на върха на славата.
Така преминава световната слава – това класическо мото би трябвало да бъде татуирано завинаги върху челата на нашенските политици.
И сякаш да доубие напълно своя предишен спонсор, вестникът на Тошко Тошев тържествено вади на манежа баба Айше, уволнената от Бойковите душмани чистачка, единствено дръзнала да посрещне великана от Банкя и да му съобщи, че е гласувала за него. Светкавична реакция на бившия премиер и старата циганка отново се усмихва – назначена е за чистачка в местната централа на ГЕРБ.
Преди да се разревем неудържимо пред този велик житейски сюжет, достоен за Оскар (ако го пробутаме на гениалния Костурица) се досетихме, че любимият на всички бивш премиер неотдавна си призна, че понякога е гледал надменно над своите политически опоненти и е почти готов да поправи тази своя грешка. За целта подава ръка на новите „реформатори“ и се надява с тяхна помощ да се завърне на „Дондуков“ 1.
Оттук започва и „комедия Булгара“, както обичат да казват нашите италиански приятели. Онези прошляци от така наречения десен блок (Прошко, не става дума за теб) взеха, че обърнаха гръб на „най-подготвения за премиер“ техен доскорошен авер, напълнил със сини „калинки” държавната администрация с единственото желание да угоди на другаря Иван Костов, мрачният мавър от Драгалевци, оттеглил се най-после от активната политика, но все още немирясващ под сянката на широколистните фикуси, засадени от партийната секретарка Елена.
Вуйчо Ваньо навреме се усети, че идват тежки времена и с тях деветия вал на народната мъст, която ще поиска сметка за ограбените милиарди на България. Лиши ни от грачещото си присъствие в политическото пространство, но не се отказа от серийното производство на всевъзможни интриги, които да тревожат постоянно нормалния живот на българите и да ги карат да се чувстват безпомощни пред настъплението на олигархията.
Младите еничари, които наследиха господин Костов, засега са бледи копия на неговия сатанински профил, довел милиони наши сънародници до истерията на строго охранявани опитни зайчета.
Малцина все още си спомнят този обществен сатрап, който безцеремонно се разпореждаше със съдбите на хората, нежелаещи да играят по неговата свирка. Уволняваше наред държавни чиновници, журналисти и най-вече дръзналите да го представят с истинската му разрушителна същност, насочена срещу националната сигурност на България.
Не успя само да ни натика в затвора, за да се издигне на равнището на своя турски колега Ердоган, който погна всичко що може да пише и чете в съседната нам страна.
Малко преди да се оттегли от държавната баница, другарят Костов ни остави за вечен спомен може би последната си политическа фекалия, лепнала се като мръсно петно върху лицето на българския народ. Принуди абдалите в парламента да гласуват позорната декларация за етническото прочистване на нашите мюсюлмани. Година и половина след този предателски акт турските емисари вече почти всекидневно ни тормозят с настоятелни претенции за имотите на бившата Османска империя и на „прогонените“ от България изселници.
Можем само да се досещаме какъв е бил хонорарът на стратега от Драгалевци за пъкленото дело, с което насади държавата на пачи яйца и даде възможност на новите османци да издевателстват над поредните марионетки, управляващи днес България.
Провокативното посещение на турския вицепремиер Бекир Боздаг у нас в навечерието на Рамазан байрама и неговите агресивни финтове, характерни за анадолската външна политика, хвърлиха в тих ужас новите „калинки”, наследили старите ни познайници от времето на бате Бойко.
Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието, излъга безсрамно в ефир, че Боздаг не е казал и дума за османските имоти. Дни преди тази изречена в ефира на БНТ лъжа, главният секретар на българското мюфтийство откровено призна, че въпросът е бил поставен пред госпожа Златанова, но не в пълната му цялост, а само като обобщена информация.
Дългоносата блондинка обаче продължи да лъже и маже и дори нападна и президента Плевнелиев, съобщавайки пред цяла България, че неговият екип от съветници гъмжи от пълни некадърници.
Нещо, което ние, журналистите от „Десант“ и СКАТ, го знаем отдавна, но е хубаво да го разберат и хората, които ни зашлевиха преди две години с кандидатурата на Роско Боско за държавен глава.
В очакване управляващите „калинки” да се избият взаимно през следващите месеци, сме длъжни още сега да подчертаем, че политиката, и то истинската, съвсем не е мръсна професия, както се опитват да ни убедят „говорещите глави“ от телевизионния екран. Онези, които съвсем безсрамно забравят за милионите долари, с които ги спонсорират чуждите шпионски централи.
Мръсни са само намеренията на управляващите ни разбойници, събрани от кол и въже, за да съсипят майка България. Но, както често сме казвали на тази страница, времето за разплата вече настъпи и само след месеци днешните политически боклуци ще бъдат изметени от обществената сцена.
Светлината в тунела става все по-ярка и реална. Нашето време, на истинските родолюбци, вече е на прага на българската история.
Добра статия.Но само думите не са достатъчни.Иван Костов отдавна трябваше да е в затвора.Срещу Бойко трябваше да са в ход дела за злоупотреуба със служебно положение,за геноцид спрямо възрастните,за обида на българската нация,за ръководство на организирана престъпна група и какво ли още не.Сметките трябва да се плащат!Ако и НФСБ след влизането във власта започне с благодарности към бившите управници за "доброто"което са сторили,значи нищо не се е променило.СЪД,ЗАТВОР,КОНФИСКАЦИЯ НА ИМУЩЕСТВОТО,за да има БЪЛГАРИЯ!
