Протести, ден 64-ти. Страховито звучи, ако бях американски ориентиран лигльо, щях да кажа „Уау!” Обаче аз съм българче и син съм на юнашко племе. Затова съм свикнал да гледам леко навъсено на нещата. Не казвам, че това е хубаво. И да се опитвам да ги мисля. Което май не е типично нашенско, тук не обичаме много-много да мислим, манталитет ни е силно да любим и мразим.
Протести, ден 64-ти. И? Ами, нищо. Кабинетът се събира, твърди, че върши работа, твърди, че с всяко заседание спасява страната и след някое време ще цъфнем и ще вържем.
Хората крещят „Оставка”, Си Ен Ен, „Евронюз” и „Ройтерс” ги снимат, по света пише, че България протестира демократично и гражданското общество у нас вече се зараждало. И?
Ами, нищо. Изнурените от работа народни представители хукнаха по морето, излязоха в заслужена почивка, вярно, в петък ще се съберат за малко, ама то тяхното не се губи.
Признавам си, ако живеех в София и толкова време протестирах, вече наистина щях да бъда доста обезкуражен. Демократичен, мирен, без агресия, с усмихнато лице и така нататък, да, обаче за толкова време бих се замислил дали нещо не куца у мен или у тези, чиято оставка искам.
И дали процесът на „демократично несъгласие”, описан в най-пожелателните учебници по гражданско поведение, всъщност не е едностранен. Само от моята страна.
Защото отсреща, както вече сме си говорили, стоят тепегьози. Които нищо не вдяват от мирен протест и на чието приятно прекарване в зала с климатик, надуто наречено „изработване на закони”, адски преча. А когато не искат да те чуят и по принцип отказваш да пуснеш в ход по-силни аргументи (кьотек, да, правилно се сещате), допирна точка няма и всичко продължава по старому, като в онази приказка за кучето и кервана.
Разбира се, че не искам да гледам кръв. Никой не иска. Много ясно, че нещо, извоювано с насилие и без убеждение, се крепи само и единствено на него и отслабне ли силата, положението се връща в предишна (мъртва) точка.
Но, не, мирни сме, европейци сме, не на провокациите и „всеки ден ще е така, до победата”. И?
Но нека да говорим за провокации.
Мирните демонстриращи привикват охраняващите ги полицаи с идеята „Този е провокатор, отстранете го от нас!” Те разкарват навлеците с мрачни фланелки, камерите ги снимат, откриват, че са от някаква агитка, десетки пъти арестувани за хулиганство и още десетки пъти снимани от камери на стадиони как чупят и безчинстват.
Страшно е сладурско, силно умилява радетелите за мирен преход у нас, но практическа полза, видно е, няма. Само дето провокаторите припечелват едни 20-30 лева, ако бъркам цифрата, моля по-запознатите да ме коригират. И да сравнят тези доходи нетрудови, с подобните на платените протестиращи.
Стоп! Искрените демонстранти силно се обиждат дори от самото споменаване. „Не съм платен, мразя ви безплатно!” гласеше един от особено остроумните, признавам, лозунги по софийските улици.
Което не променя истината, че сред честните граждани, излезли на улицата от наглия политически тепегьозлък на управляващите, си съществуват групи от платени оттук и оттам „мирни протестанти”.
Трафикът да върви, масовост да има, не е луд този, дето взима кинтите, а този, който му ги дава. Всъщност... и той не е луд. Защото живее с мечтата, че паднат ли сегашните, се връщат на бял кон. Каква е истината, бъдещето ще покаже.
„Нямате лидер на протеста, няма с кого да се преговаря!” Е, как да няма лидер! Лидери се навъдиха най-всякакви, че дори и свариха да си спретнат по телевизията лют скандал кой е по-легитимен и кой е по-демократ и безплатен мразител на новоизпеченото след изборите статукво.
В процеса с огромен ентусиазъм се включи вездесъщата ченгеджийница в България – наизлязоха данни кой какъв бил, с кого се коалирал преди това, кого поддържал и ей такива, почти до долно бельо. Как да няма лидери! Ето, излезе списък колко от тях, като шефове на тази или онази организация, колко честни пари е взимал „от западните демокрации”, за да развива същата у нас!
Друг е въпросът, че ако тези пари бяха дадени баш за демокрация, то вече десетина години трябваше да живеем в хиперразвита такава. Ето, в последно време беше новоучредена партия, именно с мерак да оглави протеста.
Преуспяла бизнесдама захвърли престиж, кариера и четирицифрена заплата (много четирицифрена) и се впусна в борбата за демокрация у нас. Без да иска никаква отплата, на ползу роду, колко е затрогващо! Как да няма лидери!
Прави бяха в едно управляващите. Ще дойде лято, протестите ще утихнат, защото всички ще отидат на море. Ваканцията като транквилант. Ваканцията като успокояващо. Като упоително.
Пък после – каквото дойде. През септември е още много топло, сметки за парно няма, все ще мине. И след него – поредният скандал с разкрития, два-три разтърсващи сърцето турски сериала... четири-пет риалити шоута, седем-осем спиращи дъха конкурса за млади песенни таланти...
Още един транквилант. На принципа, че всяко чудо е за три дни.
У нас за два.
Аз пък разбрах много добре дълбокомудрените слова на т.нар. автор. Аз пък ще му кажа едно голямо "уау" и едно "гив ми файв" , защото това няма да ме направи небългарка. Небългарин е всеки, който "мрази безплатно" тези, които са гласували и подкрепят това правителство. Може би антитезата , "обичам ви за пари" по Ви подхожда, уважаеми господине? Купете си транквиланти за следващите четири години, ако не можете да свикнете с мисълта, че рулетката се завъртя и всички залози са направени. "Риен не ва плю"!!!!!!
1
Гост
18.08.2013 13:13:11
0
0
Така и не разбрах дълбокомислените ви слова Максимов.Не разбрах и откъде преуспялата дама Саша намери 10 млн., за да направи партия на ползу роду, ама вие г-не сигурно знаете.Ама то сега и в СКАТ и във вестника е така. Трябва да се заметат следите, че ще ставате патерица на Светиня Му.Докато се доберете до парламента!А пък за чудесата ще ви допълня - Всяко чудо за три дни и по три чудеса на ден.Думите принадлежат на един "политолог" от Соровските възпитаници - Иван Кръстев.[lol]
