БАН върна на общинския музей експонати за 133 000 лв.
Автор: Христо Христов
Мечтата на поколения ивайловградчани, както и на много българи от цялата страна, да видят римската вила „Армира" в автентичната й прелест, е напът да се сбъдне. Преди дни общинският музей в родопския град получи една част от експонатите, които бяха заключени в БАН за експертизи от дълго време.
Сред върнатите предмети има 5 херми и 2 мраморни фигури, оценени на 133 000 лв. всяка една от тях. Уникалните скулптури вече се намират там, където са извисявали ръст преди повече от 20 века.
Предстои да бъдат върнати още 6 облицовъчни капитела, които пък до скоро се съхраняваха в Националния исторически музей в София.
Всъщност, водите на язовир „Ивайловград” за малко да потопят във вечно забвение един от най-забележителните архитектурни обекти на България - античната вила „Армира”, която е издигната през 1 век от н.е. и е била няколко пъти преустройвана, докато се превърне в удобно и красиво жилище с двадесет и две помещения – зала за пиршества, приемна на господаря, спални...
Обектът е разкрит при строителството на язовира. Ст.н.с. д-р Янка Младенова и наследничката й в археологическата дейност доц. Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт при БАН спасяват находката.
И сега „Армира”, която е призната за най-великолепно украсената сграда от римско време, открита по нашите земи, е все още предизвикателство за археолозите. Тя обаче все повече придобива популярност сред българските и чужди туристи.
Вилата е разположена на 4 км югозападно от Ивайловград, около кв. „Лъджа”. „Упорство и здрава кола”, това според местните хора са условията, за да достигне един турист от вътрешността на страната до античния паметник.
Знае се, че това е било имение на знатен земевладелец. Първият собственик, според историците, бил наследник на тракийски цар. Заради заслуги към империята още в първите години от завладяването на Тракия той бил провъзгласен за римски поданик.
Наградата му била „Армира”. Така най-накратко може да се опише историята на паметника, който дълго време бе само руини.
Община Ивайловград е внесла проект за реставрация по оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, по схемата "Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции". Със средствата от този проект, на обща стойност 1.9 млн. лв., ще се реализира вторият етап от възстановяването на този забележителен археологически паметник с национално значение.
Учените са убедени, че мястото за строежа на вилата било подбрано според изискванията на далечната епоха – господарският дом да е на южен, плодороден хълм, в съседство с река, близо до път и най-важното - с добри съседи. Според историческите данни тракийският аристократ ръководел голямо земеделско стопанство и снабдявал със стока съседния град Адреанополис (днешен Одрин). Но животновъдството и растениевъдството далеч не били единствения поминък на господаря на „Армира".
Край вилата няколко столетия действала кариера за мрамор. От този материал са изработени мозайките на коридорите и басейна на вилата, както и колоните и капителите. В „Армира“ работили представители на една от най-известните римски скулптурни школи – тази от град Афродизия в Мала Азия. Трудът им превръща вилата в дворец.
Близо 3 000 мраморни фрагмента са открити при изследователската работа на „Армира”. Сред най-ценните е портрет на собственика от първата половина на II в. с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от онова време, намерени досега у нас. Уникална е и мозайката с образ на Медуза Горгона.
Разработеният проект предвижда извършването на реставрация и анастилоза на цялата колонада около басейна. Ще бъде направена възстановка и експониране на мраморния октопод и плоча, през който басейнът се е пълнел с вода.
Ще бъде изграден нов покрив над басейна, ще бъдат реставрирани и входовете към четири от помещенията и главния вход на вилата. На част от подовите мозайки ще бъде поставено стъклено покритие, което да позволи на туристите отблизо да наблюдават орнаментите и красивите мозаечни фигури.
Ще има специално озеленяване и парково осветление на пространството около националния паметник на културата. Там ще бъдат засадени нарове, смокини и фурми.
Въпреки меките зими в Ивайловградско, ,,Армира" имала и отоплителна система от типа хипокауст, измислена от римляните. Подът на сградата се опирал на колони от керамични плочи. В кухината по пода минавал нагорещен въздух от пещ. Той излизал на покрива през канали в стените. Нагретите под и стени затопляли помещенията. Специалистите казват, че ще се заделят средства за възстановяване на подовото отопление.
Великолепието на „Армира” е унищожено в пламъците на готската война от 378 г. След битката при Адреанополис вилата е опожарена. Останките й се разпростират на близо 1000 кв.м площ.
Падането на император Валент, разбит от готите, се превръща в падение и за вилата, която преди да бъде запалена, е плячкосана. Почти 2 000 години по-късно – през 90-те „Армира” отново става обект на набези, този път обаче от иманяри.
Краде се най-ценното – уникалната мозайка. С намесата на полицията иманярите са възпрени. Сега се правят опити паметникът да се наложи като туристически център. През 2008 г. приключи реставрационен проект „Великолепието на „Армира”, чиято основна цел бе да направи вилата и фамилния некропол към нея достъпни за туристи.
Днес целта е вилата да попадне сред 100-те национални туристически обекти, както и да привлече гости от намиращата се само на няколко километра Гърция. Ивайловградчани са категорични, че „тяхната” „Армира” заслужава вниманието на всички пристигнали в региона да разгледат Перперикон край Кърджали и Александровската гробница до Хасково.
„Щастлива съм, че реставрационно-консервационните дейности по проект „Антична вила „Армира" се изпълняват по график, а туристите и гостите на Ивайловград ще могат много скоро да се насладят на най-старите оригинали на мозайки от Римската епоха, откривани в Европа, и да видят една от трите разкрити вили до този момент на Стария континент в цялото им великолепие“, каза кметицата на Ивайловград Диана Овчарова.
Справката сочи, че само за един месец вилата е била посещавана от 100 души дневно. Така те развенчават слуховете, че тя е разграбена от иманяри и че няма какво да се види в нея.
