Култивираното растение е алтернатива на диворастящите видове, които няма как да виреят в двора ни
Автор: Дина Харизанова
Един от най-обичаните горски плодове, които заливат пазара по това време, е боровинката. У нас диворастящото растение се среща по принцип по високите части на планините – в Рила, Пирин, Родопите, Осогово, Стара планина, Витоша. Единствено странжанската боровинка расте на по-ниско.
За съжаление тези вкусни и полезни представители на дивата природа не виреят в домашните градини. Затова пък една тяхна алтернатива е култивираната американска висока боровинка, размножителен материал от която в последните години вече се предлага и в нашите градински центрове и специализирани магазини. Но все още тя остава не много популярна и масово засаждана овощна култура.
Тези, които решат все пак да опитат да я отгледат в двора си, трябва да са наясно, че растението има доста високи изисквания към киселинността на почвата и към почвената и въздушната влажност.
Преди всичко неподходящи за нейното отглеждане са тежките глинести терени и такива с алкална реакция. Тя трябва да бъде засаждана върху песъчливо-торфени почви със силно изразена киселинност и ниво на подпочвените води не по-високо от 40 см.
И тъй като това многогодишно растение, стига да си намери благоприятно място за развитието, ще дава плодове поне 100 години напред, трябва внимателно да се предвиди участъкът, където ще се отглежда. Препоръчва се разстоянието между редовете да е минимум 2,5-3 метра, а между самите растения – между метър и метър и половина. Редовете следва да бъдат разположени в посока север-юг, за да се огряват максимално от слънцето.
За да се постигне нужната киселинност на почвата, в дупката, която се изкопава за засаждането на боровинковите храсти, се слага натурален торф, който ще гарантира киселата реакция на пръстта. Торфът може да бъде заменен с угнила тор от борови иглички, които могат да се съберат в големи количества под дърветата във всяка борова гора. Към тях може да се прибавят и полуизгнили борови клонки и части от дървета.
Засаждането се извърша напролет или през есента. За предпочитане е посевният материал да е поне 2-годишен. Той трябва да е с добре развита коренова система, като след изваждането му от саксията или контейнера, в които е закупен, коренчетата трябва да се разгърнат в естественото им положение.
Специалистите съветват през първите една-две години цветовете да се премахват, за да не се изтощава младото растение.
Тъй като кореновата система на боровинката е много плитко разположена, налага се да бъде поливана обилно, особено по време на летните горещини (тогава нужното количество достига до 15-20 л на ден). Следва да се избягва обаче използването за целта на варовита вода или такава с богато съдържание на соли. Тя не трябва да е чешмяна. За да се подобри нейното качество, към нея следва да се добавя железен сулфат или пък да се полива със събрана в някакъв съд дъждовна вода.
След окапването на листата трябва да се пристъпи към резитба, която е задължителна за подмладяването на храстите. Най-подходящият период да се направи това е от януари до средата на март. Тъй като растението ражда на клони от предната година, по-старите трябва да бъдат отстранявани, като през първите години се премахват само болни, слаби и преплетени стъбла и клонки. До 7-8-та година храстът трябва да има между 5 и 10 основни стъбла на различна възраст.
