Аз съм на 24 години и страдам от астма с алергичен елемент.
Какво трябва да правя, за да облекча пристъпите?
Антония Хаджийска,
Пловдив
Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища. Хроничното възпаление води до появата на т.нар. бронхиална хиперреактивност и свързани с нея епизоди от хриптене, затруднено дишане (задух), тежест в гърдите и кашлица, предимно през нощта и призори.
Тези епизоди са резултат от различно изразен спазъм (стеснение, обструкция) на дихателните пътища, който може да бъде обратим спонтанно, но най-често под въздействие на специфично лечение. Астмата бива атопична, т.е. наследствено алергично заболяване, което се изразява в повишена чувствителност към определени причинители (алергени), неатопична, характеризираща се с липса на фамилна обремененост с алергични болести, чести инфекции на дихателната система и носна полиноза (от полени), семесна и по-особени форми: аспиринова, професионална, при физически усилия.
И тъй като нашата читателка се интересува главно от атопичната, т.е. алергичната астма, ще се спрем главно на нея. Най-честите причини, които водят до проява на заболяването, са: контакт със специфични алергени (мухъл, парфюми и различни ароматизатори); домашни микрокърлежи, животински (домашните любимци) продукти, мъртви кожни клетки, слюнка, урина, полени, професионални алергени, медикаменти, дим (цигарен или при горене на дърва) и други.
Основните клинични белези на бронхиалната астма се епизодите от свиркащо дишане, задух, кашлица, съпроводени обикновено с алергична хрема. Пристъпите обикновено се появяват или влошават през нощта. Освен това за болните от астма са характерни тъмни кръгове под очите, кихане, сълзотечение, дразнене и парене в гърлото и носа и т.н.
Бронхиалната астма е генетично заболяване, което има фамилен характер. За отключване на болестта при предразположените индивиди роля играят редица фактори от външната и вътрешната среда. Ето защо от изключителна важност е правилно организираната профилактика.
Първична профилактика
Пренатална-дородова профилактика. Първичната профилактика започва с планиране на семейство и бременност. Препоръчва се децата с повишен риск да се раждат извън активния поленов сезон. По време на бременността да се избягват силно алергизиращи храни (морски продукти, яйца, ядки). Бременните да се предпазват от вирусни и бактериални инфекции и да се прекъсне тютюнопушенето (включително и след раждането).
Постнатална-следродова профилактика. Включва продължително естествено хранене и късно захранване (след 5-я месец), избягване на силно алергизиращи храни, поддържане на много добра хигиена, своевременно лечение на алергичната хрема.
Вторична профилактика.
Тя има за цел да предотврати прогресирането на ранната и лекопротичаща астма в клинично проявена болест. От голямо значение са предпазването и лечението на инфекциите, отстраняването на битовите замърсители, ранното адекватно професионално ориентиране, лечение на алергичния ринит.
Да се избягват медикаменти, които могат да провокират пристъпи на задух. Как на практика да се стремим да избегнем пристъпите?
На първо място отстранете всички килими, тапети и предмети, по които има плесен. В последно време по магазините се продават специални препарати против мухъл. Възможно е да използвате и 5% хлорна вода за измиване на банята и тоалетните помещения.
Влагата у дома не бива да надвишава 50 на сто, тъй като при ниска влажност акарите и мухълът се развиват по-трудно...
Използвайте за целта високоефективни сухи въздушни филтри, които отстраняват от въздуха праха и насекомите.
Веднъж седмично изпирайте постелното бельо в гореща вода. За матраците, одеалата и възглавниците използвайте противоалергични калъфи. Независимо от това всекидневно проветрявайте и излагайте на слънце бельото и завивките.
Ежедневно почиствайте помещенията с прахосмукачка и влажна кърпа. Подът, килимите и калъфите могат да бъдат обработвани и с 3% разтвор на танинова киселина.
Незабавно прекъснете тютюнопушенето. Това се отнася както до самия болен, така и до всички, които живеят заедно с него.
Целта на лечението на астмата е болният да бъде въведен и поддържан в клинична ремисия (подобрение), т.е. да се провежда постоянен контрол върху симптомите на болестта. За целта лечението трябва да се провежда от опитни специалисти – алерголози по приетия у нас консенсус за лечение на астмата.
Методите на алтернативната медицина (акупунктура, хомеопатия, билкотерапия, методите на Аюрведа, хипопрактиката, спелотерапията, хранителните добавки и пр.) не се препоръчват при лечението на бронхиалната астма, тъй като в особено тежките случаи – т.нар. „Статус астматикус“ - могат да костват живота на болния. Тук не става дума обаче и за климатотерапията. В комплекса от профилактични мероприятия, както и в комплекса от лечебни такива, но при леки случаи, се препоръчват климатичните условия на известните наши курорти Сандански и Горна баня.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
